Равното заплащане

Ако работите в малка частна фирма, веднага ще разберете за какво става въпрос. Започва от интервюто за работа, където колебливо или откровено безочливо се прокрадва въпросът: „Имате ли малки деца?”, минава през фиша за заплата всеки месец и свършва с размера на социалните осигуровки и пенсиите. В големите международни компании проблемът прозира в друг план: Ръководните и добре платени позиции рядко са в ръцете на жени. Разпределението жени-мъже по сектори от своя страна прави картината съвсем ясна: Жените преобладават в нископлатените сектори, докато мъжете властват в тези, които генерират повече приходи.

Има ли разлика между заплащането на мъжете и жените в България?
„Да” е категоричният отговор и то не само тук, а и в цяла Европа. Все още съществува двоен стандарт в оценката на труда на двата пола. Това е причината да се направи подробно проучване и анализ на проблема, да се измислят мерки за решаването му и дори да се определи ден, който да стане емблема на борбата срещу тази дискриминация.

На 5 март 2011г. бе отбелязан за първи път Европейският ден на равното заплащане между мъжете и жените. С този жест Европейският съюз даде недвусмислен знак, че дискриминация и неравенство на пазара на труда съществуват. Ето статистиката: жените са средно с 17.5% по-зле платени от мъжете. Изборът на дата не е случаен. Той отбелязва броят дни, които са необходими на дамите, за да наваксат и изравнят заплащането си с мъжете. През настоящата година това ще бъде 2 март.

За различните държави процентите варират. България бележи разлика от 15.7 % (данните са за 2010 г.), като например в Белгия разликата е едва 8.8%, докато в Австрия е цели 25.5%.
Неравенството в заплащането е резултат и от различното оценяване на дамския и мъжкия труд. Еднакво квалифицирани работници, извършващи съизмерим по характер и тежест труд, получават различно заплащане само заради пола. Това е факт в много фирми, макар и трудно доказуем. Съответно осигурителните вноски са различни, което рефлектира и върху размера на пенсиите в дългосрочен план. Жените се схващат като „по-неудобните” служители заради баланса работа-личен живот, който при нас натежава често в полза на децата. Точно децата, понякога се явяват негласна причина за отпадането на жени-кандидати за определена длъжност и отдаване на предпочитанията на мъже, които разполагат с повече свобода от семейните ангажименти. Жените са тези, които ползват повече болнични заради децата, а отпускът по майчинство често се счита от работодателя за сериозна пречка да наеме жена за отговорна позиция.

Масираната рекламна кампания трябва да обясни на обществото проблема и насочи към мерки за решаването му. Промени в законодателството, планове за равенство на работното място, измерване на конкретните цифри и усилен диалог със социалните партньори са инициативите, които се предвиждат. Благоприятни възможности за дамите, социална справедливост и по-ефективна икономика са очакваните резултати от изравняването на заплащането. Това е особено актуално в момент на криза. Младите майки и жените в предпенсионна възраст са сред най-потърпевшите. В този смисъл Европа апелира и към мъжете да се включват по-активно в отглеждането на децата.

Ето как това бе формулирано от комисар Вивиан Рединг:
„Трябва да променим манталитета си по отношение на родителството. Не само жената трябва да остава вкъщи, за да отглежда децата. Ще е по-добре за цялото общество, ако младите мъже се чувстват малко повече бащи, участвайки по-активно в отглеждането на децата си. В скандинавските държави например бащите се грижат повече за децата, а жените раждат повече деца и работят и печелят повече.
От това обществото не е пострадало – напротив, спечелило е.“

Да, инициативата е чудесна. Алармира за проблема, но в България практиката рязко контрастира на пожеланията. Чудесно би било работодателите да бъдат по-отзивчиви към нуждите на жените и майките. Англия е чудесен пример за гъвкаво и удобно законодателство в това отношение, макар разликата в заплащането и там да е значителна. Широко разпространена практика е работата на съкратен работен ден, гъвкаво работно време или работа от вкъщи за майките, като това не накърнява часовата ставка на заплащане на труда им. Всеки намек за полова дискриминация по време на интервю за работа би могло да бъде повод за законови мерки срещу такъв работодател, а отказът да се предоставят известни права на младата майка, може да му струва солена глоба.

А какво стои зад българската официална витрина:
Намусената физиономия на работодателя, който току що е разбрал, че към прекрасните квалификации в CV- то стоят две деца под 3 годишна възраст, а всяко плахо искане за съкратен работен ден просто се отклонява с лаконичното: ”Съжалявам, мястото е заето”.

Остава ни надеждата, че Денят на равното заплащане ще изостри обществената чувствителност дотолкова, че отбелязването му ще се приближава все повече към 1 януари.