"I am love" на Лука Гуаданино - трансформиращата сила на любовта

Филмът на Лука Гуаданино "Аз съм любовта" (Io sono l'amore) е филм за всяка жена, на всякаква възраст, семейно положение и начин на живот, жени с различна сензитивност и лична история, жени, които, ако се срещнат в реалния живот едва ли ще почувстват, че имат нещо общо. Но, убедена съм, всяка може да се познае в Ема, в изборите, които прави, в пътя, по който поема. Дългият път към преоткриване на себе си, на онази специфична свобода и увереност, които се събуждат именно от любовта.

40 прекрасни филма за жени

"Аз съм любовта" е доволно похвален от критиката с рецензии, номинации и спечелени награди, включително с номинация за Оскар за костюми (изумителна работа на Антонела Канароци с Fendi, Hermes, Jil Sanders). Това е една от големите роли на Тила Суинтън, известна със своята несравнима хамелеонщина и влагане на емоционални дълбочини в героините си, използвайки само мимика, жест и поглед.



Нейната героиня Ема е с руски произход, в младостта си тя се омъжва за италианеца Танкреди (Пипо Делбоно) - син на богат текстилен индустриалец. Началото на филма ни въвежда в нейния живот като осигурена съпруга с три пораснали деца. Светът й е пост-буржоазен, очарователен по онзи ненатрапчив италиански начин, подреден, луксозен. Тя сякаш плава в него с озаряваща нежна грижа към дома, рода и децата. Личи й, че е в комфорт с живота си. Само една рибена супа й напомня за руския й произход, за това каква е била, коя е тя. Именно храната и готвенето дават началото на трансформацията, която ще се случи на Ема, когато тя срещне Антонио - млад готвач, приятел на сина й.

Ако в този момент в главата ви се завихрят обичайни сценарии за зрели жени, които си губят разума заради млади момчета на възрастта на децата си, сериозно грешите. Нищо общо. Това не е любовен филм, няма да намерите клише. Любовта, промените с децата й, новосъбудената чувственост, която не е само сексуална, а се разгръща в много отношения, това са само средствата, които напомнят на Ема коя е била, коя Е. Следването на емоциите, вземането на ирационални решения не са същинската промяна в нея - те само й помагат да намери себе си, да си спомни името си, какво е да си едно с природата, да участваш в живота, разчупвайки архитектурата на скования си живот.



Филм-пътуване към себе си, в което ни води пробуждането на чувствеността, сетивата, инстинктите. И това не е само "женска" тема, защото като родители, ние предаваме този избор и на децата си. С нашата безпомощност, малодушие им даваме пример, че може да се живее в брак, който е лишен от любов, че може да се живее без страст към света. И децата на такива майки - затънали в рутина, погребали себе си в безлични бракове, има какво да почувстват в този филм.


Тилда Суинтън, подобна на статуя - изящен къс мрамор, в който бушува пожар

Последствията от действията на Ема не закъсняват, но и те не се изчерпват с аферата й. Тя увлича децата си, тепърва търсещи своята идентичност и място в света. Нейната смелост дава кураж и на тях и обратното - тяхната страст я връща на правилния път. С невероятно очертани контрапункти "Аз съм любовта" не цели само противопоставяне на изборите пред Ема, но ни показва свят в контрасти, в който зрителят разбира в какво се намира Ема и в какво се замесва, какъв избор трябва да направи.


Храната събужда страстта

Строгият, красив, но мрачен дом. Общуване с блестящи обноски и светска изисканост. Многостепенното меню, етикет и вечери. Традицията, парите, луксът. Всичко това символизира сигурността на статуквото, което с времето се превръща в капан на свободния дух и чувствителност. Насреща им застават волността на природата, непринуденото общуване и изразяване на сексуалността, ръчния труд, радостта от сливането с живия свят. Простият, осмислен живот, обикновено приготвена и непретенциозно поднесена храна.


Ема преди и Ема след


Идентичността е разработена в различна степен и при тримата младежи - Антониo (готвачът, Едоардо Габриелини), Едуардо (синът, Флавио Паренти) и Елизабета (дъщерята, Алба Ровахер). Антонио е земен, верен на себе се, пълен с тиха страст към кулинарията. Има планове и се стреми към мечтата си - собствен ресторант. Антонио, от скоро начело заедно с баща си на семейната фирма, държи на традицията, завещана от дядо му. Той е привързан към майка си, говори с нея на руски. Той търси нещо, на което да се опре - нейния произход, бизнес традицията, и нещо свое, за което да се хване - плановете за ресторанта. Проследяваме и свободния полет на Бета, която открива нещо за себе си и е достатъчно смела да го последва. Това прави "Аз съм любовта" нещо повече от филм за зряла жена с млад любовник, изправена пред избор.



Отбягването на същността, непризнаването на корените, на истинските желания на сърцето може да има пагубни последствия, които в дългосрочен план нараняват другите, отразяват се на невинните и водят до трагедии, както се получава и тук. Шокиращото нещастие действа точно като събуждане, след което никой не може да е същият и нищо не може да се върне назад.

"Аз съм любовта" е невероятно красив и чувствено заснет филм. С покоряващ поглед на камерата върху величествената италианска архитектура - Милано, Ница, Сан Ремо, усет към интериора и буржоазния шик. Интимните сцени са реалистични, незахаросани и затова - невероятно красиви и истински. Всички погледи автоматично се приковават в Тилда Суинтън. Усеща се колко добре е мислила за героинята си, как преживява промяната в нея със сила и уязвимост, решителност и плахост. Това емоционална промяна се отразява и в промените в облеклото, прическата, маниерите й. Само тази актриса може така добре да пресъздаде това вътрешно движение. А музиката на Джон Адамс подчертава по превъзходен начин бурните преживявания на героите, техните пикове и спадове.

За някои от нас този филм е предупреждение, на други може да подейства като събуждане, а на трети - да подсили увереността, че са направили или в момента правят правилния избор. Ако обичате Италия, ще се влюбите в този филм. Но за всички ни остава удоволствието от това чувствено, емоционално, вълнуващо преживяване.