Неостаряващото любовно писмо

Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка дума, всеки поглед е бил строго надзираван и трудно открадван. В такива времена подарената кърпичка или цвете е жест за вечна любов и обричане, макар влюбените да не са си разменили и десетина изречения насаме.

Но сърцето търси път към другото и това не може да бъде спряно от морала и приличието. Нищо чудно тогава, че писмата, които са си разменяли влюбените, са били единственото средство да разкрият, изяснят един друг, да споделят чувствата си. Може би винаги, от както свят светува, е имало любовни писма – съобщения върху пергамент, папируси или хартия, вързана на крачето на гълъб или в ръката на препускащ в нощта вестоносец. Да се изправиш лице в лице от друга страна понякога е възпрепятствано както и от разбиранията за приличие, но и от силата на чувствата. Страхът да не изгубиш контрол, ако това е нужно, страхът да не видиш отхвърлянето в очите на този, по който изгаряш, този страх се оказва по- силен.

Затова пред мълчаливия лист, в тишина и самота сякаш е по- лесно да събереш мислите, да избистриш чувствата. И ако любовното писмо на пръв поглед е само и единствено от любов за любов, в него присъстват и други бурни чувства – огорчение, отблъскване, изобщо всички малки и големи драми, които съпътстват любовта, а дори нерядко и раздяла.

„Аз ти се покорих безрезервно и промених чувствата си и ума си, за да докажа, че ти си единствен владетел на моето легло и воля. Бог ми е свидетел, че никога не съм търсила в теб нещо друго освен самия теб. Аз исках просто теб, нищо друго” пише Елоиз на Абелар – една от най- известните трагични любовни двойки, живели през далечния 12-ти век. Но това писмо може да бъде написано от всяка влюбена жена. Трогната от тази кореспонденция Жозефин Бонапарт събира останките на двамата влюбени в обща гробница и сега двойки от цял свят отдават почит на смелата им любов, която може да се проследи от писмата между двамата. През вековете са останали много писма от известни и не толкова известни двойки, за които никога няма да разберем.

Силата на любовната кореспонденция обаче се разкрива най добре в запазените любовни писма между известни личности и техните възлюбени. Освен чистото воайорство, което провокира този интерес към най-съкровените им чувства, те са вдъхновение и изгаряща наслада за влюбеното сърце, което ги чете. Писмата на Зелда Фитцджералд към съпруга и Скот, на Едит Пиаф към Луи Жерарден, на Ричард Бъртън към Елизабет Тейлър показват една непозната страна на известните, страна човешка, което „принизява” техния звезден статус до този на обикновен влюбен човек.

Най- голяма любовна драма по нашите земи – Яворов и неговите три жени остават вълнуващи горещи думи в немалко писма: „Обичам те с всичката непокътната досега сила на своята душа. Обичам те както никого няма да обичам… Ще се видим ли някога? Бива ли да докосна устните си до твоето хубаво чело?… Миналата нощ ти писах надълго – не можах да се стърпя. Сънувала те бях много зле. А аз вярвам на сънищата си, защото много често се сбъдват…” това пише Мина на Яворов. Ранната й смърт, както и романът на Яворов с Лора придават още по-дълбок драматизъм на тази история.

Но, казват, че всеки става поет когато е влюбен. Ако не сте, може да ви се стори смешно и нелепо в днешното време на чатове, социални мрежи, интернет и какви ли не дигитални чудеса, да се пише любовно писмо. Но ако сте, възможността да се обясните в любов или просто да споделите чувствата си именно на хартия, не ви е толкова чужда.

Да напишем нашето любовно послание

Изберете хубава плътна хартия, защо не и мастилена писалка, капнете малко от своя парфюм и ... просто напишете какво чувствате. Провокирани от конкретна случка, общо преживяване или временна раздяла от разстоянието, или просто ей така – това със сигурност е най- романтичното нещо, което може да сторите. Особено заради неостаряващия ретро чар на хартиеното писмо.

А ако не сте в настроение или просто не сте този тип, може да оставяте малки любовни бележки по разни знайни и незнайни места – там където сте сигурни, че само той ще погледне. В кутията за обяд, на волана на колата, в джоба на ризата му за утре – а какво ще напишете – това само вие си знаете. „Обичам те” винаги върши работа.