Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Спасова могила" - Елин Пелин


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка. Той е скопчил сухите си ръце около шията му и безсилно се е отпуснал. Браздулици пот шарят изгорялото лице на стареца и мокрят опънатата му от напрягане шия. Ръчичките на Монката го душат и мъчат тъй, че пред очите му минават кървави мъгли, но той върви полека и грижливо крепи товара си.

Слънцето вече захожда. Наоколо из миризливите ливади, из зелените нивя, из храсталаците и тъмните кории, които се простират надалеч, тайнствено и с въздържано дихание дебне нощта.

Пък хора, хора! От всички страни, по всички пътеки идат хора един през друг, настигат се, заминават се, все към оная висока, стръмна и островърха могила, Спасова могила. Вижда се кичестият стар дъб на върха и малкото бяло параклисче до него. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк. Дядо Захари гледа и се чуди. Отде се взе тоя народ, това чудо! С кола, с коне, пеши, отблизо и отдалеч, отвсякъде идат хора и бързат нататък. Между тях какви не, какви не! Бедняци, дрипави, с оголени меса. Богати, пременени празнично. Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление. Някои с пречупени кръстове се влачат като змии, други на кокили, трети с мръсни рани по тялото. Слепи, сакати…

— Дядо, къде отива тоя народ? — пита болният Монка.
— Всички там отиват, чедо.
— Всички болни ли са, дядо?

— То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила.


От върха се понесе тихо черковният глас на дървеното клепало и се разля като благословия по цялата зелена околност.
Дядо Захари седна уморено край пътя и въздъхна:

— Прекръсти се, чедо!

Монката откопчи ръце от шията на дяда си, па и двамата дълго се кръстиха, седнали в зеления бурен край пътя.

— Дядо, искам да походя.
— Слабичко си, момченцето ми, ще се умориш.
— Искам да походя, бе дядо — настоя плачливо Монката.

Дядо Захари го повдигна грижливо и като го улови за ръка, тръгнаха пак. Монката, десетгодишно момче, болнаво и хилаво сираче, тръгна край дяда си като сянка. По бледото му сухо лице се прозираха големи сини жили, краката му се преплитаха от слабост, ръцете му висяха като клечки. Големите му сини очи, някак страшно отворени, се въртяха навред и с едно умилено учудване следяха ту птичките, които мълчаливи прехвръкваха към гнездата си, ту гривите гълъби, които чезнеха във вечерното сияние към тъмната кория на запад, ту златните мушички, които жеркаха като водни капки във въздуха.

Дядо Захари вървеше съвсем полека, за да не умори малкия, но като видя, че слънцето вече заседна и хората по пътя намаляха, той отново го качи на гръб и тръгна по-бързо.

По върха на могилката се мяркаха човешки сенки безцелно, като заблудени.

— Хората си търсят вече място, закъсняхме, сине — рече старецът.
— Дядо господ рано ли ще слезне там, дядо? — пита Монката.

— Къде ти рано! Той ще чака да дойдат всички, които са тръгнали. Зер има и отдалече, има сакати, слепи, има такива, дето не знаят пътя, може да се заблуди някой… Като се приберат всички и като заспят всички, дядо господ ще повика едно ангелче да му носи патерицата и ще му каже — хайде! Ще се спуснат мълчаливо там отгоре, измежду звездите, и полека-лека ще слязат долу. Ще мине дядо господ между тоя народ, дето е тук, тихо, никой да го не чуе, никой да го не види, и ще каже изцеление на всички. После полека-лека, както си е дошъл, ще се вдигне и ще си отиде на небето. Също както някога се е възнесъл на планината, те на тоя същия, утрешния ден — Спасовден.

— Болните ще оздравеят ли, дядо?
— Всички — всички! — отговори с дълбока увереност дядо Захари. — Може сега, може след година, след пет, след десет. Който вярва, ще се спаси.

Монката слушаше тайнствените думи на дяда си, пропити с гореща вяра, и макар че не ги разбираше, на душата му ставаше светло и топло. Той сложи бледото си лице върху рамото на дяда си, взря се във високия дървен кръст на могилата и се замисли. Всички, всички ще оздравеят. Кой сега, кой след пет, кой след десет години. Защо дядо господ, като дава здраве на хората, не им го даде още сега? Утре всички да се върнат здрави. Ето, дядо Захари се измъчи да го донесе тук, а пък той може да оздравее чак след десет години. Не, Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав, да тича по ливадите, да си бере цветя, да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Откога, откога той не е играл на топ! Как му се е доиграло!

— Ами остават ли някои за след двайсет години, дядо? — пита ненадейно Монката.
— Божа воля, чедо! Може и след двайсет — отговаря дълбокомислено дядо Захари и въздиша.

Монката пак се замисля. След двайсет години! Детският мозък на болното момче никак не може да разбере това и върху чистата му душа, изпълнена с надежди и радост, пада сянката на разочарованието. Да беше знаял, той щеше да иска от дядо си да го води при доктора. Наистина, всички казват, че докторът искал много пари, но човек, като му се помоли, може и с по-малко да мине.

— Нали докторите могат да лекуват отведнаж, дядо? — пита пак Монката.
— Какво може да направи докторът без божата воля! — отговори дядо Захари и настави малко укорно: — Глей какво ме питаш!

Монката не каза нищо.
Дядо Захари мълчаливо и с усилие върви по кривата пътека, която се качва на могилата, и браздулици по една след друга шарят лицето му.

Като излязоха на върха, беше вече тъмно. Звезди обсипваха гъсто небето, една до друга, като никога. Тяхното кротко и чудно сияние притискаше мрака към земята и Монката освен сънливите сенки на околните върхове не можеше да види ни корията, ни полето, ни тяхното село, ни пътя, по който дойдоха. Дядо му събираше из трънаците шума и съчки за огън, а той се въртеше около него, взираше се плахо в тъмнината и някакъв тайнствен страх пълнеше душата му. Малкото прозорче на параклиса като светло око гледаше в тъмнината неподвижно и страшно, а силуетът на кичестия дъб до него стоеше като голяма и грозна мечка с отворена уста. В тъмнината се мяркаха мълчаливо и таинствено човешки сенки като призраци, които внезапно никнеха из земята и пак потъваха в нея. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания, от които настръхваше косата на малкия Монка. Някъде в тъмнината простена немощен глас:

— Мамо, майко, повдигни ме, майчице! Умирам.
— Дядо! — прихленчи Монката и се сви в коленете на стареца, който стъкваше огъня.
— Не бой се, чедо, не бой се! — погали го дядо му.

Като повечеряха, дядо Захари уви Монката хубаво в абата си, па и двамата легнаха един до друг край мъждивия огън.

На Монката се не спеше. Той слушаше откъслечните говори на хората, които лежаха тъмни и неподвижни като мъртъвци около огньовете, слушаше дълбоките въздишки на болните и в ума му изпъкваше голямата икона в селската черкова, дето е изписано второто пришествие с пъкъла, с дяволите, с грешниците, над които със страшна сила лети из облаците дядо господ, голям и сърдит, със златен венец на главата.

— Дядо, кога ще дойде второ пришествие? — пита Монката.
— Кое? — обади се в просъница дядо Захари.
— Второ пришествие? — Хайде, хайде спи, чедо — отговори сънливо старецът и пак захърка.

Монката отхвърли покривката от главата си, обърна се по гръб и се загледа в небето. По него една до друга трептят звездички мило и хубаво, като живи детски очици. Монката ги гледа усмихнат и малкото му сърце се пълни с една радост, тиха и кротка като тяхната светлина. Той няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Въображението на Монката вижда вече тоя всесилен изцелител — дядо господ.

Отведнаж на Монката му стана зле. Остри тръпки минаха по тялото му, главата му се замая. Върху очите му пада една черна пелена, пада друга, трета, четвърта. Той иска да извика дяда си, но черните пелени чезнат една по една и нему му става леко, хубаво, сякаш някой тихо-тихо го люлее. Той отваря очи и вижда как небето и звездите са се дигнали високо, много високо. Една звездичка се откъсна от небето и се спусна към земята. Стана светло, светло. Небето се отвори и дядо господ, голям, много голям, се спусна към земята, със златен венец на главата, както е изписан в черквата След него едно малко ангелче му носи патерицата и гледа горделиво децата наоколо, като Ценко Попов когато кади пред баща си на литургия. Колко благ колко добър старец е дядо господ! Щом слезе, той отиде право при Монката, улови го за ръка и му каза: бъди здрав и ела с мен да те заведа при майка ти. Монката никога не е виждал майка си. Той тръгна с дяда господ към небето, към звездите. Наоколо е тъй широко, тъй хубаво. Нейде се чуват песни, трептящи като медни звънчета. Монката върви с дяда господа и му е леко, му е радостно, че ще види майка си. Ето ги по-високо, по-високо — земята остана някъде си.

— Мамо — вика за пръв път той, — мамо!
И тая чудна дума му звучи тъй сладко, тъй мило.

Душата му се стоплюва от нея и той се държи здрав и радостен за ръката на дяда господа.


Рано, преди слънце, дядо Захари се събуди и погледна наоколо. В сумрака по всички пътеки на могилата, низ стръмнините и камънаците, хората бягаха надолу като луди. Мъже, жени, деца, слепи, сакати, едни с патерици, други по ръце, с кола, с коне — всички бягаха и чезнеха като призраци.

Дядо Захари се сети, че според обичая трябва да се бяга оттук преди изгрев слънце, та да оставят болестта. И той забута Монката:

— Монка, чедо… хайде, синко!

Но Монката лежеше по гърба си неподвижен и студен, с лице, обърнато към небето, с тихо склопени очи. Една лека и чудна детска усмивка бе замръзнала на устните му.

Той беше вече горе, в скута на майка си.
Коментари
2018-05-03 #1
Пенчо
Много хубаво, но толкова тъжно!..
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Забравена песен
· Честита Баба Марта!
· Човекът, за когото всички се грижат
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Сряда
29
Март 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Беладоната и чародейната сила на прелъстяването
Имената на беладоната съхраняват от векове тайнствената й мощ. Противоречието на нейната употреба се...
Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Пикасо в акварели: цвят, изщество, лекота
Масовата публика, че дори и любителите на изобразителното изкуство, са свикнали да свързват Пабло Пикасо...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
Есенното равноденствие - време за балансиране и равносметка след изминалото лято
Есенното равноденствие е астрономическо събитие, което отбелязва началото на есента. Всяка година това...
Hera.bg на 8 години!
Приятели, отново празнуваме рожден ден! Hera.bg днес става на 8 години! След като оставихме първите...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат?
Носили ли сте някога от онези магнитни гривни, за които се твърди, че поддържат кръвното ви налягане...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
Малката кибритопродавачка
Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната...
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове
Накрая помним не допуснатите грешки, а изпуснатите шансове....
"Всяко едно действие влияе върху Равновесието на цялото"
Виждаш ли, Арен, едно действие не е, както смятат младите, камък, който вдигаш и хвърляш, а той улучва...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Женската зиморничавост – каприз или физиология II
Не само хормоните оказват влияние на нашия биологичен термостат. Когато сме изморени или ни се спи,...
„Красотата е единственото нещо, заради което си струва да се живее.“
„Омъжих се за археолог, защото колкото по-стара ставах, толкова повече той ме оценяваше.“ „Красотата...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им правят живота смислен
Предизвикателствата правят живота интересен, а преодоляването им е това, което прави живота смисле...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
2014 година - нашите търсения определят какви сме
В края на годината всички правим своите малки и големи лични равносметки. Всички класираме постигнатото,...
Ама - търсачките на перли от Япония
Всеки знае от кръстословиците: "Японски гмуркачки за перли" с три букви и отговорът - ама. Машинално...
Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“
Преобразената в приказна ексцентричност Университетска ботаническа градина бе домакин на ежегодното Събрание...
"Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
Важно е хората да си кажат на чия страна са и дали са пристрастни. Нещо като декларация за членство по...
Най-хубавият ден
Прекрасни, вдъхновяващи, думите на Майка Тереза Най-хубавият ден — днешният Най-голямата спънка...
И от зениците ми заваля
Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само...
Благи думи за Благовещение - край на играта и кои участници спечелиха
Приятели, нашата игра - Благи думи за Благовещение, завърши! Не можем да ви опишем с думи радостта от...
"Паднали принцеси" - фотосесия на Dina Goldstein
"И заживели щастливо" , така завършват всички приказки за принцове и принцеси, сякаш всякакви трудности,...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
Човекът, който искам да бъда днес
Човекът, който искам да бъда днес, е по-добрата версия на самия мен вчера....
Свежи "одухотворени" саксии
Саксиите-скулптури face pots са истински хит в Амазон и Етси! Те са свежо съчетание от изкуство и градинарство,...
15 цитата от "Алиса в страната на чудесата", които ще ви замислят и озадачат
Вече над 150 години от написването си, "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол не спира да ни озадачава,...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Из глава „Обичам те”. Излиза книга за журналиста Милен Цветков
Книгата „379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов" (от Книгомания) излиза в негова памет....
До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж....
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
Един човек, изпреварил времето си - Оскар Уайлд
Опит е името, което даваме на грешките си. Нищо, което си струва да бъде научено, не може да бъде...
Франсис Бърнет: „Имаш ли градина, имаш и бъдеще. Имаш ли бъдеще, значи си жив.“
„Ако погледнеш по правилния начин, ще видиш, че целият свят е градина.“ „Просто се дръж. Удивително...
11 февруари - Международен ден на жените и момичетата в науката
На 15 декември 2015 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция, с която обявява 11 февруари за Международен...
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
Одри Хепбърн - "Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса."
"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея....
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook