Имате ли чувството за хумор?
 Изпрати
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка. За чувството за хумор говоря (пиша). Онова нещо, което не се купува от магазина, нито се полива, за да порасне. И въпреки това има толкова осезаемо въздействие, че може да ти докара усмивка до ушите, бръчици около очите, конвулсии в стомаха и така чак до сълзите.
От гледна точка на еволюцията чувството за хумор е допълнение към съзнанието. Отбелязва го още Дарвин през 1872 г. в книгата „Изразяване на емоциите при човека и животните”. В текста се споменава за чувство за хумор и при маймуните. Често котките, кучетата и свраките също правят неща с цел шега или игра. В миналото хората са общували в рамките на групата си и посредством смеха. С него те са изразявали одобрението и положителните си емоции.
Чувството за хумор е способността на човек да вижда смешното във всяка една ситуация, предмет, явление и т.н. Проявява се под формата на хумористични коментари, шеги, държание, което предизвиква смях у околните. От биологична гледна точка чувството за хумор е защитен механизъм, подобен на амнезията. Щеше да е много приятно, ако учените бяха измислили тест, който да определя наличието на чувство за хумор. Тогава това качество спокойно можеше да се записва не само в обявите за запознанства, но и в мотивационните писма при кандидатстване за работа. За съжаление, такъв лакмус няма. Причината е, че никой не знае какво да търси – хормони, бели и червени кръвни телца, инсулин, и други странни нещица из човешкото тяло, които определят да има ли този индивид чувство за хумор или не.
По принцип чувството за хумор е вродено. Но възпитаването му не е невъзможно. В ранна детска възраст то може да се развива под влиянието на околната среда. Окуражаването на децата да измислят смешки и да ги разказват по забавен начин може да им помогне да развият още от малки чувството си за хумор. То зависи и има различни проявления според нивото на образование, културата, религията, интереси и др. Детските шеги често изглеждат безсмислени на възрастните, но пък самите деца се заливат от кикот. Възрастните също могат да освежат чувството си за хумор, като наблюдават и попиват различните прояви на такова около тях самите. Понякога то просто си дреме, дълбоко завито под дебелия юрган от страх или комплекси. Всъщност е нужно само малко окуражаване, за да разцъфне в пълната си сила.
Четене на нови вицове. Има такива моменти, в които с мъка успявате да изсмучете от пръстите си някоя смешка или виц, а на други хора е достатъчна една подхвърлена в пространството дума, за да се сетят за поредица от супер забавни истории. Вероятността и вие да си спомните такава е по-голяма, ако сте я прочели или чули наскоро. Още по-полезно е, ако четете и се опитвате да помните афоризми и мъдри мисли. Тях може да вмъкнете във всеки разговор. Чувството за хумор е предимно асоциативно мислене и като всяко мислене може да се тренира.
Опитайте да вземете някакъв предмет и да го асоциирате с нещо смешно – в рима, стихче, с име на приятел или негово качество. С чувството за хумор се живее постоянно и се открива във всяка заобикаляща ни ситуация, предмет и отношения. За да успеете да се пошегувате с другите, трябва първо да можете да се шегувате със себе си. Затова автоиронията е много важна. Чувството за хумор трябва да има ежедневни проявление. Не може у дома, насаме, да сте тъжни, отчаяни и депресирани, а навън, с приятели си да очаквате да сте душата на компанията. Тренирайте скоростта на реакцията си. Ние, българите, имаме една много хубава поговорка – „Малко акъл, но навреме”. С чувството за хумор е същото. Изстрелването на точната фраза в точното време гарантира много добро настроение. И да се сетите колко умно сте могли да отговорите на някого, след като вече сте се разделили – няма смисъл. Добавяйте емоция в гласа си, когато разказвате. И най-добрата шега може да бъде опропастена, ако е разказана монотонно или с многократни прекъсвания „Как беше сега?!”. Разширете речника си. Измисляйте си нови думи. Като малки се кискахме безспир всеки път, когато някой кажеше „звездотъркаляща се бахарибадуба”. Все още не знам кое й беше смешното на бахарибадубата - така и не я срещнах. Но самото съчетание на звуците е някак весело. Смейте се на чуждите шеги. Дори да не ви е смешно, поне се усмихнете леко. Хората без чувство за хумор често са считани за особени и глупави, ако не успяват да разберат смешно в случка, която се разказва и разсмива всички на масата.
Отсъствието на чувство за хумор води до оформянето на по-праволинеен и скучен характер. Често такива хората имат проблеми със социалната адаптация. У хората с аутизъм, синдром на Аспергер или различни умствени увреждания се наблюдават крайности по отношение на чувството за хумор – или пълна липса, или странна форма на проява. Някои аутисти, например, имат много добре развито персонално чувство за хумор, но не могат да разберат широко използвани в обществото шеги.
Основното доказателствата, че наистина сме живи, не е нито сексът, нито божественият вкус на шоколада, а именно емоцията. Един от най-приятните начини за нейното изразяване е смехът. Благодарение на чувството за хумор можем да се справим по-лесно с физическата болка, с трудностите от ежедневието, да намерим повече приятели, да развеселим някого и винаги да сме в добро настроение. |
Коментари
2016-03-23 #14  Ралица Бъркате! Чувството за хумор е вродено и само вродено! Не се възпитава, имитира, подражава. Или го имаш, или го нямаш. С репетиции, разпъване на устни, заучаване и рецитиране на вицове не се създава. Наизустяване на вицове за всеки един случай също не води до поява на чувство за хумор.
Не обърквайте хората, после само да изглеждат нелепо и да им се смеят не защото са забавни, а защото се държат несвойствено!
2011-03-29 #13  Slavyna Боже,и днес е ден.И,тъй като съм си изпила кафето и Слънце грее,нямам желание да убивам никого,освен някоя и друга минута отделена за отваряне на някое прашно чекмедже от моите спомени.Скръццц...ха,това направо си заслужава отново да го изтръскам,да го преразкажа и пак да го нафталирам.Един ден от миналия век,когато все още не бях трайно и щастливо разведена.Аз- в кухнята готова да се преборя с поредната гадорийка,"половинката" в хола.Но,едно гласче се надига и крещи,хей загубена жено за какво ти е този мъж,като дори и една изгоряла крушка не може да смени?Аха си казвам аз,я да се вслушам.И с ликуващи,танцови стъпки връхлитам в хола и помолвам за помощ.Никакъв отпор.Завихрени се завръщаме в кухнята и се залавяме за работа.А тя работата нали е от женски род,пак си избра мен.Въпросната "половинка"Започна да нарежда,като свекърва с току що поставено чейне от металокерамика.Дай ми крушката.Давам я.Донеси дървен стол!Нося го.Дай четири гумени чехли!!.Нося ги.Тук вече започва да става интересно.Питам защо!За изолация под краката на стола.А хъъ...Отвърти бушоните!!!ОК!Тичам и нося бушоните.Милият той качен на дървения стол,а стола обут с гумени чехли в една ръка с крушката ,в друга с бушона дава последна команда.Иди вземи точилката и стой до мен.Не мога да не изпълня заветната команда на инженер,икономиста в случая и съпруг.Застанала в пълна бойна готовност,питам невинно.Защо?Защото ,ако ме удари тока ,да ме удариш през ръцете.Ако беше сега директно в главата бих го думнала,но тогава още я нямаше Демокрацията.Славка
2010-06-28 #12  wildprincess Черен хумор  вицове за садисти)
Баща слиза по стълбите,хванал детето за краката,влачи го,а главата се удря по стълбите-туп,туп..
Среща го един съсед и казва;-Защо го влачиш така,ще му падне шапката!
-Ааа, няма,няма,аз съм я заковал с пирон!
Много е гаден,нали?
Има едно анимационно Happy Tree Friends ,ужас,ужас! 
2010-06-28 #11  Инна Георгиева Когато бях ученичка много бяха модни тъпизмите в комбинация с черен хумор. Умирахме от смях обаче.
"Срещнали се Мечо Пух и Прасчо.
- Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!
- Сериозно? Сигурно си ми чел хороскопа?
- Не, четох една готварска книга…."
2010-06-28 #10  Росица Ако в компания се стигне до момента, в който някой каже-Ами сега какво да правим, хайде да си разказваме вицове - значи скуката е стигнала критични нива. Сигурно и най-смешния виц нямада свърши работа. Но ако стане спонтанно, ей така, по повод на нещо казано, чуто, става готин каламбур. Така че аз нямам нищо против вицовете. Хубаво е човек да знае един-два, като Ежко-Бежко, които за измъкване от кофти ситуции си знаел лъжи тринки, но му бил добринки 
2010-06-28 #7  Цвети Виждам, че само на мен ми е смешен тоз виц 
2010-06-28 #6  Цвети С Иннка - съгласна - Родени хумористи са това, не е нужно понякога нещо особнео да говорят, то и всичко, което им се случва е хумориситчно.
вицът е следния:
Младоженци. Любов. Сватба. Първа брачна нощ. Започват.
Мъжът спира. Внезапно и неочаквано.
- Жена, обувай панталона!
- Ама...!!!!
-Обувай, ти казвам!!!!!
След минута пънене в тъмното
- Широк ми е, не става
-Това да знаеш , кой ще носи панталоните вкъщи. - самодоволно
- Така ли ?!!!! Я обувай бикините!
- Е тесни са , не мога...
- Това , за да знаеш, че ако продължаваш в същия дух - никога няма да влезеш в тях
Много ми е готин вицът, много си го харесвам. 
2010-06-28 #5  Iskra Цвети, давай с вица. За един не анатемосвам 
2010-06-28 #4  Инна Георгиева Макар да има наистина хора, които се напъват да разказват вицове, а е нужно да се погъделичкаш за да се разсмееш, аз съм срещала 2 пъти един друг тип хора. Те не само вицове разказват смешно, те просто каквото и да разкажат все е смешно. То си е дар.
Аз безкрайно се отегчавам от смешките на {опитвам се да се сетя кои са, но не успявам - Христо Гърбов (,които по принцип харесвам) участва в тях}
Цвети разкажи 
2010-06-28 #3  Цвети За мен чувството за хумор е просто шорткът до сърцето. От изборът на партньори, който е възможен, винаги избираме този, който ни разсмива и този, чието чувство за хумор просто пасва на нашето. И всички хора имат чувство - дори счетоводителите  . Способността на се самоирознизираш, и живота си, да не говорим и за действителността, българската е единствения начин да оцелееш. Хуморът е една прекрасна преграда, но и мост между хората. Просто...а черният е рядка находка, трябва да се употребява в малки количества, за да не загуби от качествата си.  Аз знам само един виц, ама е смешен. Запомнила съм го , защото е многозначителен. При проявен интерес, ще го разкажа - иначе -не 
2010-06-28 #2  Iskra Въпросът е не само има ли го, няма ли го чувството за хумор, но и какъв вид е. На един му се нравят дебелашките шеги, на друг остроумията. Но това вече зависи от интелекта. Аз най се отегчавам от разказвачите на вицове. Установила съм, че са хора без чувство за хумор, които отчаяно се опитват да бъдат забавни. А комбинацията от трагични и комични елементи ( т.н. черен хумор) ми е направо любима.
2010-06-28 #1  Инна Георгиева Както се казва "Светът е оцелял, защото се е смял"
А харесвате ли хора с черен хумор 
|
|
|
Събота 21 Ноември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Лечебната сила на лавандулата
Ако спомените ухаят, то със сигурност ще бъде с аромата на лавандула. Обикновено запомняме тази миризма...
  Непосилната лекота на килограмите - II
Всичко това, което добре знаем, заедно с индивидуалните емоционални и психологични смущения, са една...
  Вдъхновението – откъде го черпим?
То ни прави различни – по-силни, по-можещи, по-вярващи, по-устремени, по-дейни... то ни кара да правим...
 Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
  Алкални храни за здраве през зимата
Киселинният баланс е много важен за организма. Винаги е добре средата да е леко по-алкална и алкалните...
  Непотребните вещи - още един начин да бъдем добри
Докато прибирах прането си в опит да го спася от поредната лятна буря се сетих, че гардеробът ми отново...
 Ритуалът на детското хранене
Храненето е едното от многото неща, на които детето се научава директно от родителите. И тъй като го...
  Видовете шарки при децата - да ги разпознаваме и да реагираме адекватно
Зимата традиционно е сезонът, в който избухват епидемиите от шарка. Особено разпространени са те в детските...
 Безопасно ли е да се пътува със самолет в условия на COVID-19?
Рискът да се зарази с коронавирус по време на полет е сравнително нисък, сочи проучване. По данни на...
 В центъра на събитията или отстрани
В най-изчистен вид това са двете възможни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш...
 Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
Забелязвате ли непрекъснатото желание на голяма част от хората около вас да се показват, да изявяват...
 Когато загубите самоконтрол пред детето
„...За Бога, Петя, пак закъснявам заради теб, писна ми вече от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай,...
  20 пътеки към личната ни осъзнатост
1. Хранете се с ястия и продукти, пълни с истински вкус на храна. Това изключва ягодите през декември,...
 Водите ли си календарче за "онези дни"?
Преди години майка ми ме учеше да си водя календарче за "онзи" период от месеца. Тя имаше едно в портмонето...
 Колаген след 35: как грижата за кожата започва отвътре
След 35 много жени започват да гледат на грижата за себе си по различен начин. Вече не става дума само...
  7 стъпки към успеха
Попаднали сте в задънена улица. И сякаш в нищо не ви върви. Бизнесът ви е рухнал или просто тъпчете на...
|