Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник

Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко като с дините – може да изглеждат страхотно, но да не се окажат много вкусни. Дори и за класиката на тиквата за готвене – тиквата- цигулка, това също важи. Случвало ми се е бяла, „свинска”, тиква да е много по- вкусна от цигулката. Но пък винаги можем да обогатим сладостта й с мед или да сложим в ястие с други преобладаващи вкусове.

За щастие, тиквата, която си избрах, май ще се окаже сладка. Та днес съм решила да направя тиквеник. Никой не отказва тиквеник вкъщи. Рецептата не е кой знае какво, но за улеснение можете да я вземете от тук. Аз й добавям боровинки и стафиди – нали съм решила да ги инвестирам във всякакви сладкиши. Настъргвам и кората на един лимон, за повече богатство на вкуса. Нареждам навитите кори по дължината им, рулце до рулце. Както ви е удобно, може и вит, може и наложен тиквеник. Печем си до златисто и по желание поръсваме с пудра захар – аз лично не обичам и оставям така.

Веднага щом изстине, го дегустирам с чаша чай. Дегустирам общо четири пъти, вкусът е все така страхотен…

Съвет, не правете като мен: Ако имате възможност, помолете мъжа си да настърже тиквата вместо вас. На мен лично ръката ми изтръпна. Защо да си хабим силите за подобно нещо, те и без това ще бъдат поласкани да се видят в ролята си на рицаря с ренде в силната си десница, който спасява отрудената домакиня. Да не им откажем това удоволствие. Ние си знаем, че можем, но нека им позволяваме от време на време да са силни и закрилящи.

Запазвам една четвърт от тиквата за една супа, която ще приготвя тези дни – крем супа с цвекло и тиква.

Днес ми хрумна също така, че неотдавна приятелки ми бяха подарили съоръжение за покълване на семена и ми е останала една готова смес – репичка, люцерна и златно ленено семе. Така че решавам да кълня – няма спомен каква беше реколтата от тази смес, но трябва да си припомня явно. Кълновете са изключително полезни, за зимната трапеза особено. Те са превъзходен източник на белтъчини и имат още много полезни свойства, но повечко - ето тук.

Напомням си, че трябва да промивам кълновете сутрин и вечер под течаща вода, за да не мухлясат. Трябват им, зависи от семената, между 3 – 5 дни. Някои ги предпочитат с едва покарали връхчета, други хапват и зеленките листенца. Въпрос на вкус.

Докато станат, ще си потърся някоя рецепта за салата, примерно. Ако някой е пробвал нещо интересно и постно, може да я сподели с мен, ще се постарая да я приготвя.

Докато правех тиквеника си мислех, че не съм била права онзи ден, като казах, че няма значение какво слагаме на масата, стига да сме заедно. Тоест, не съвсем. Много е важно това, което приготвяме, да е с мисъл за хората, за които е предвидено. Не бива да забравяме, че влагаме много от себе си в готвенето, от личната си енергия. Настроението ни се предава на вкуса, да не говорим, че подсъзнателно избираме рецепти, подправки според моментното си настроение. Ако сме ядосани, повечко пипер, ако сме щастливи, наблягаме на сладкото. Хубаво е, когато готвим да мислим с добро за хората, за които готвим. Семейството, приятелите, важни гости. Какво харесваме у тях, какво впечатление искаме да направим, какви хубави спомени имаме заедно. Енергията се предава и този, който опитва ястието ще я усети непременно.

И така, надвесена над тиквеника, си спомних за моето детство. За ръчно точените кори на прабаба ми и как тази крехка старческа ръка можеше да настърже цяла бяла тиква за нула време. Правеше домашно масло, задушаваше тиквата в него и редеше с корите ( "петури" им казваме по нашия край ). Печката бумтеше и съвсем скоро в малката й кухничка вече ухаеше на тиквеник. После баба ми го правеше с точено тесто и вече слагаше канела. Майка ми ползва пък фини точени кори и лимонена кора. Но както и да е приготвен, този вкус ме съпровожда през целия ми живот. Някаква прастара женска приемственост на една рецепта, която броди из поколенията с покоряващия си дъх на родно, топло и свое…Затова никой не отказва тиквеник вкъщи, защото чувството на общност ни обзема непреодолимо. Дано успея да предам това усещане и на дъщерите си.