Защо те обичам толкова много

Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене.
Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината.
Като път до пропастта, като вулкан до огъня на Номадите.
Като църква до Бога.
Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене.

Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото.
Като иконата на святото, ти си моята икона на святото.
Там където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти...
Защо те обичам толкова много...

Ти си черешовите небеса.
Взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък.
Крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче препълнени с блясък и ухание.

Ти си светлината, която прави сянката.
Аз съм само стената където сенките играят.
Светлината и стената, а между тях живите и останалите.

Светлината и стената, а между тях живите и останалите.

Ти си нова надежда за вечно обичане.
Ти си прекрасното и необяснимо превличане, между непознати ангели в залива на утре.
Аз съм обичта обикновената, ти си величието на една малка мечта.
Ти си надолу по реката, надолу по реката...зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката.

Ти си надолу по реката...надолу по реката...

Защо те обичам толкова много.
Като книжна лодка с написаното на нея стихотворение.
Отиващо към нетлението...като зрънце слънце към затъмнението.

Като дъжд в реката.
Като длъжник пред олтара.
Като шепа пръст на земята.
Като жълта пчела в небесата.
Като халба в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата. Без смисъл и толкова просто...като малко момиче, като халка от верига, не ти ли стига...
Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене.

Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене.
Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене.

Стиховете са от монолог в пиесата "Бог е невинен" с автор Мартин Карбовски.