Малко познатата история на "V for Victory"

Втората световна война е в разгара си. Латинската буква "V" бързо се разпространява из окупираната от нацистите Европа - пишат я по тротоарите, по стените на сградите, по автомобилите на нацистките офицери. Точно преди 80 години - през януари 1941-а, белгийският министър на правосъдието Виктор дьо Лавеле, който по това време е в изгнание в Лондон, призовава по БиБиСи своите съотечественици и техните съюзници да използват "V" като символ за победа.

Символът лесно се налага поради своята простота и поради това, че е разбираем на много езици. А и думата за победа на много от тези езици е сходна: Victory на английски, Victoire - на френски, Vrijheid - на фламандски. За растящата популярност на символа допринася и кампанията на БиБиСи "V for Victory": в радиоефира на окупираните от нацистите територии като сигнал звучал код от морзовата азбука, означаващ буквата "V". По ирония на съдбата неговият ритъм съответствал на основната тема от Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен, известна още като "Ударите на съдбата". Тъкмо това наименование и фактът, че Бетовен е германец, било намек за приближаващото окончателно поражение на Германия във войната.

Чърчил държи на него особено много

Символът "виктори" се оказва толкова въздействащ психологически, че и нацистите се опитват да го използват в своята пропаганда. Те издигат голяма буква "V" на върха на Айфеловата кула в окупирания от тях Париж, но тази кампания не се увенчава с успех. Скоро след това и в САЩ започват да използват "V" като символ за победата над нацизма.

В своята книга "Жестовете: вчера днес и утре" изследователката Яна Бресем твърди, че жестът за победа "виктори" става популярен по целия свят, след като е бил използван от Уинстън Чърчил - като универсален символ на вярата, че нацистка Германия ще бъде победена. Британският премиер го превръща в свой "фирмен знак", съпровождащ всичките му публични изяви.

Знакът има много лица

Независимо от широката употреба на "виктори" в годините на Втората световна война, произходът на този жест не е окончателно изяснен. Според някои версии, той води началото си още от Средновековието. А в най-новата история придобива още няколко смислови оттенъка. По време на протестните демонстрации срещу войната във Виетнам през 60-те години той е играе ролята на знак за приветствие. Хипитата пък го използват като символ на мира. През 70-те години става известен в японската поп култура, като в Източна Азия го използват и днес, но изцяло лишен от политически смисъл - там той е знак за добро настроение.

И още един любопитен факт. Британският окултист Алистър Кроули твърдя, че той пръв е предложил да се използва знака "V" като антипод на нацистките свастики. Той се позовава на своя публикация от 1913 година, в която са демонстрирани и двата символа. Но повечето изследователи отхвърлят тази версия.