Нова година - без равносметки, без обещания

Това време на годината е обичайното, през което се правят равносметка за изминалата и обещания за предстоящата. Можем ли в този настоящ момент да направим обзор на цялата година. Можем ли да кажем: „Тя беше добра”, „Беше трудна”, „Беше превъзходна!”. А хрумва ли ни от раз нещо, което трябва непременно да свършим в новата година? Да спрем преди да сме посегнали към листа хартия.


Защо да правим равносметка изобщо? Какъв е смисълът?!

Даже напротив, освен ненужна, тя е откровено вредна. Да се фиксираме в един, който и да е, минал момент, или купища от тях, е като да влезем в капан. Това не означава просто да си спомним нещо – споменът отключва емоции. Това означава да оценяваме този момент, да го оглеждаме от всички страни, да го смиламе от гледната си точка именно в този момент, момента на равносметката. Но дистанцията на времето изкривява перспективата ни. И правдивостта на оценката ни се поставя изобщо под въпрос.



Можем ли изобщо да го оценяваме? Да лепваме етикетчета на събитията в живота си, вместо да мислим за тях просто, за да ги осъзнаем и да извлечем изводите за себе си. Това със сигурност би било проява на мъдрост, но няма нищо общо с равносметката. А и ние хората имаме ужасното качество да се вглеждаме в лошото и да игнорираме или омаловажаваме хубавото. Можем да си спомним обида или неприятна случка, но за хубавия изгрев или коледните картички, които сме получили, не се сещаме. Хубавите спомени са безценни, затова нека не ги разваляме с критично мислене за миналото. Полезно би било единствено да се вслушваме в гласа му и да не повтаряме грешките си.


Равносметката за старата година върви ръка за ръка с обещанията за новата.

Разбира се, няма нищо лошо да си пожелаем да спрем цигарите, да отделяме повече време за спорт, да търсим по- хубава работа. Но и тук е същото като с миналото. Втренчването в един нереален момент, още не случил се, може би е още по- лошо, от втренчването в миналото.



Да разчитаме на вечното „от утре”, това е най- лошата услуга, която можем да си направим. Амбицията ни в този предновогодишен момент, че през новата година ще сме „по”, е чиста илюзия. Та Нова година е след два- три дни, кое ще се промени толкова за два- три дни? И то толкова кардинално.

Новогодишните обещания са признак на една грандиозна слабост – немощта да сме направили досега това, за което се заричаме от утре. Да си обещаем, че от Нова година спираме цигарите означава, че не сме имали сили да спрем досега или още сега дори. Грешката е същата като с миналото – обещаваме нещо от перспективата на сегашния момент. А ако след месец е друго, какво ще остане с тези обещания след година, ако се осмелим да направим равносметка? Сега желанията ни са едни, и то да отбележим, повлияни от тази коварна равносметка, но след време може да са други.


И стигаме до нещо, за което да се хванем.

Нужно е да се опрем все на нещо, защото тотално сме загубили почва – отказахме се от миналото, под формата на равносметка и не искаме да погледнем в бъдещето през призмата на новогодишните обещания.



Ето тук в нас, сега, е ключът, който ще ни направи щастливи и пълни в навечерието на Нова година и във всеки друг ден. Единственият важен е днешния ден, сегашния миг – той е пълнотата на преживяването и емоцията, породена от него, на мислите ни и обстоятелствата. Дистанция няма, няма и илюзия. Ние сме едно цяло със себе си и света. А за да отдадем дължимото на миналото и бъдещето си в навечерието на Нова година, можем да направим само две неща:



Само така ще сме свободни да преживеем най- хубавия си ден, днешния.