Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нова година - без равносметки, без обещания


Това време на годината е обичайното, през което се правят равносметка за изминалата и обещания за предстоящата. Можем ли в този настоящ момент да направим обзор на цялата година. Можем ли да кажем: „Тя беше добра”, „Беше трудна”, „Беше превъзходна!”. А хрумва ли ни от раз нещо, което трябва непременно да свършим в новата година? Да спрем преди да сме посегнали към листа хартия.


Защо да правим равносметка изобщо? Какъв е смисълът?!

Даже напротив, освен ненужна, тя е откровено вредна. Да се фиксираме в един, който и да е, минал момент, или купища от тях, е като да влезем в капан. Това не означава просто да си спомним нещо – споменът отключва емоции. Това означава да оценяваме този момент, да го оглеждаме от всички страни, да го смиламе от гледната си точка именно в този момент, момента на равносметката. Но дистанцията на времето изкривява перспективата ни. И правдивостта на оценката ни се поставя изобщо под въпрос.

Миналото е минало, то ни е дало опита си, спомените и повече от него няма какво да търсим.


Можем ли изобщо да го оценяваме? Да лепваме етикетчета на събитията в живота си, вместо да мислим за тях просто, за да ги осъзнаем и да извлечем изводите за себе си. Това със сигурност би било проява на мъдрост, но няма нищо общо с равносметката. А и ние хората имаме ужасното качество да се вглеждаме в лошото и да игнорираме или омаловажаваме хубавото. Можем да си спомним обида или неприятна случка, но за хубавия изгрев или коледните картички, които сме получили, не се сещаме. Хубавите спомени са безценни, затова нека не ги разваляме с критично мислене за миналото. Полезно би било единствено да се вслушваме в гласа му и да не повтаряме грешките си.


Равносметката за старата година върви ръка за ръка с обещанията за новата.

Разбира се, няма нищо лошо да си пожелаем да спрем цигарите, да отделяме повече време за спорт, да търсим по- хубава работа. Но и тук е същото като с миналото. Втренчването в един нереален момент, още не случил се, може би е още по- лошо, от втренчването в миналото.

Защото в тази своя проекция за бъдещето, отлагаме всичко това, което е можело да свършим днес.


Да разчитаме на вечното „от утре”, това е най- лошата услуга, която можем да си направим. Амбицията ни в този предновогодишен момент, че през новата година ще сме „по”, е чиста илюзия. Та Нова година е след два- три дни, кое ще се промени толкова за два- три дни? И то толкова кардинално.

Новогодишните обещания са признак на една грандиозна слабост – немощта да сме направили досега това, за което се заричаме от утре. Да си обещаем, че от Нова година спираме цигарите означава, че не сме имали сили да спрем досега или още сега дори. Грешката е същата като с миналото – обещаваме нещо от перспективата на сегашния момент. А ако след месец е друго, какво ще остане с тези обещания след година, ако се осмелим да направим равносметка? Сега желанията ни са едни, и то да отбележим, повлияни от тази коварна равносметка, но след време може да са други.


И стигаме до нещо, за което да се хванем.

Нужно е да се опрем все на нещо, защото тотално сме загубили почва – отказахме се от миналото, под формата на равносметка и не искаме да погледнем в бъдещето през призмата на новогодишните обещания.

Нека да се съсредоточим върху настоящия момент.


Ето тук в нас, сега, е ключът, който ще ни направи щастливи и пълни в навечерието на Нова година и във всеки друг ден. Единственият важен е днешния ден, сегашния миг – той е пълнотата на преживяването и емоцията, породена от него, на мислите ни и обстоятелствата. Дистанция няма, няма и илюзия. Ние сме едно цяло със себе си и света. А за да отдадем дължимото на миналото и бъдещето си в навечерието на Нова година, можем да направим само две неща:

Да простим и да благодарим.


Само така ще сме свободни да преживеем най- хубавия си ден, днешния.
Виж още статии за:   Здрав дух · Миналото · Нова година · бъдещето ·
Коментари
2013-12-29 #4
Iskra
Във всичко, което ни се случва има смисъл и мисля, че e точно от дистанцията на времето можем да го прозрем, а не докато сме във вихъра на емоцията (тя изкривява реалната ни преценка). Не е нужно да е точно на Нова година, но тогава се получава някак естествено и от само себе си, но трябва да се връщаме назад, за да осъзнаем собствената си роля в събитията. Инак рискуваме да повтаряме до безкрай един и същ житейски урок...не че не познавам такива хора
2013-12-29 #3
Инна Георгиева
Точно така съждавах и аз до скоро. Но установих някаква закономерност, че липсата на равносметка /не е нужно да приемем, че тя е веднъж годишно/ ни лишава от критичност и ни се случват едни и същи неща. Може би, защото, поне аз, приемам, че има някакъв извод, поука след тях. Но като цяло ми се струва, че дори това, което приемаш, че "като цяло да" въпрос на речник и тълкование на думите /пък знаем те за всеки различни/ може да се приеме от някой, че и мен, като равносметка. Може би, защото зад думата равносметка аз влагам точно това, което ти не му казваш равносметка )
2013-12-29 #2
Цвети
не виждам смисъл в това да съжаляваме, ама хич да си спомняме - ок, и без това спомените нищо не може да ги спре. но да седнеш един ден, на 31ви, примерно и да теглиш някакви черти...Да разсъждаваме върху миналото, да, това непосредственото минало. Смисъл, отминало някакво събитие и разсъждаваме: защо, как, и какво от това. Така се правят изводи, гради се опит и да речем - ставаме по- мъдри, защото в най- добрия случай, искаме да не повтаряме грешките си. Но ме дразни това с равносметката - стремим се към равна сметка, а тя никога не е равна, а изкривена от настоящето, което изкривява представата ни за отминалото, не непосредственото, а онова от преди 5 месеца или 5 години.
Затова и трябва да простим - да не оставим нещата грози и деформирани, а да ги оставим да си идат
2013-12-29 #1
Инна Георгиева
Според мен, заричането в някакви дати може да сработи. Повече от "един ден ще". Просто се превръща в материална визуализация и от там се предполага, че е по-лесно. Разбира се и не достатъчно.
Много често съм мислила, дали човек трябва да съжалява за нещо в миналото. Равносметката има нещо близко с това. Най-често съжденията ми са били, че не трябва, че сега се живее този живот и няма какво да търся назад. И донякъде в това съм виждала смисъл. Другата ми размисъл в тази посока е в това, че често сме склонни да не разсъждаваме върху миналото, защото има нещо там, което не ни харесва, не е удобно за егото ни и затова замазано с "живей тук и сега" го оставяме. А тези оставени неща растат. Грозни и деформирани. Та мисълта ми бе, че има и някакъв смисъл в това да съжаляваш и това да направиш равносметка, според мен. Като малко ключе към истинските нас е, възможност да проблесне нещо, да успееш да се видиш, да си простиш и да продължиш с нови мечти. Избягването на себепознание крие сякаш в дългосрочен план нещастие.
Но да, със сигурност тревогата няма да премахне проблемите по утре и ще лиши днес от спокойствие. И не за всичко трябва да задълбваш. Може би това е най-трудното в тази лента, да имаш окото, да видиш най-важните кадри..
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Изчезват ли занаятите?
· Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
· Стволовите клетки – резервните части на организма
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Пенливо вино според етикета - как да отворим, налеем и поднесем пенливи вина?
· Психолози: Предновогодишна депресия не съществува
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Бавно научавам...
· Когато се страхуваш се запитай...
Виж още статии за:   Здрав дух · Миналото · Нова година · бъдещето ·
Петък
30
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Медитация за заети жени
Животът изглежда като надпревара. Бързаме ли, бързаме. Но с кого се надпреварваме всъщност? Със самите...
Защо да хапваме кисело мляко вечер преди лягане?
Късните вечерни разходки до хладилника в търсене на нещо ‚малко‘, с което да задоволим нощния глад,...
Какво не знаем за храните в тандем
Храната, като всичко останало си има своите “правила”. Замисляли ли сте се защо понякога ядете малко,...
Изкуството на промяната
Ако има нещо постоянно в хода на живота ни, парадоксално, това е промяната, защото промени ни спохождат...
В центъра на събитията или отстрани
В най-изчистен вид това са двете възможни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш...
Предменструален синдром - трябва ли да се тревожим?
Изпитвате непреодолимо желание да хапнете нещо сладко. Някои сутрини се чувствате като пребити, без мотивация...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 22
Ден 22 от Коледните пости. Снощи съвсем набързо приготвих Картофи на фурна с асатефида и допълнително...
Канцерогените – какво знаем и не знаем за тях
Злокачествените туморни образувания са известни от дълбока древност, но през последния един век са се...
Защо потискането на емоции е лошо за нас?
Когато се случи нещо негативно в живота ни, което води след себе си силни отрицателни емоции, независимо...
Нощното напикаване при децата
Нощното напикаване при децата е проблем, свързан предимно със съзряването на нервната им система. Той...
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Липсващото парченце от пъзела
Ако внезапно ни поканят да изредим от какво се оплакваме в живота си, вероятно няма да се затрудним да...
Зеленчуковите сокове
Ако сте последователи на здравословното хранене най-вероятно отдавна сте заменили пакетираните сокове...
Нерешителността е по-гибелна от грешката
Да си решителен или не донякъде е въпрос на характер, на програмиране, така да се каже. Един умува дълго...
Най-полезните растителни масла
Традиционно в българската кухня се използват две растителни масла – слънчогледовото олио за готвене и...
Непосилната монотонност на ежедневието
Отново понеделник. Ставам и тръгвам на работа. Дългото пътуване в автобуса. На отиване и връщане. Време...
Как да се научим да се доверяваме на интуицията си?
Позната е с различни имена – шесто чувство, вътрешен глас, предчувствие, инстинкт. Петър Дънов я нарича...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook