Хламидията - коварство и любов - I

В миналото непредпазливите любовници често запазвали незабравим спомен от бурната нощ – зараза със сифилис или гонорея. Симптомите се проявявали до седмица, най-много две и злополучните герои много скоро разбирали, в какво са се забъркали. Днес тези венерически болести, разбира се, още съществуват, но се срещат все по-рядко, заради навременната диагностика и успешното лечение с антибиотици. С една дума – превърнали са се в класика. Други полови инфекции обаче са заели тяхното място - много по-коварни и разпространени. Хламидията, микоплазмата и уреаплазмата с основание могат да се нарекат новите венерически болести. Те протичат без специфични симптоми и заболелите дори не подозират, докато не си направят съответните изследвания. Най-коварна и разпространена от тях е хламидията.

Този таен неприятел може да се разпространи дори в органи, които нямат никакво отношение към секса – ставите, очите, дихателните пътища. Звучи плашещо, но борбата с хламидията е мисия възможна – стига да се открие и лекува навреме.

Работата обаче е там, че болният не се досеща за инфекцията, особено в началните стадии на заболяването. В някои случаи може да се появи вагинално течение, парене при уриниране или зачервяване на външните полови органи, но тези симптоми са слабо изявени и не могат да предизвикат тревога. Те умело се маскират под клиничната картина на много банални неразположения, като обикновената настинка например.

Обикновено хламидията се открива по коствени оплаквания, когато инфекцията вече е довела до усложнения. При силния пол най-често след поставена диагноза простит, възпаление на семенните мехурчета или реактивен артрит, а при жените – хроничен цистит, ерозия на шийката на матката, възпаление на яйчниците, вагинит. Този таен неприятел е и честа причина за безплодие, спонтанни аборти и извънматочна бременност.

Как можем да се заразим
Причинителите на хламидията - микроорганизмите Chlamydia trachomatis, са неустойчиви във външна среда, но се чувстват изключително уютно в някои лигавици. Затова твърденията, че може да ги пипнем от басеин или чужда хавлия спадат към медицинските легенди. Най-често инфекцията се предава по полов път, а вероятността да се заразим при необезопасен секс с болен партньор е 50:50. Руска рулетка, която зависи от капацитета на имунната ни система.

Защо хламидията е толкова упорита
Chlamydia trachomatis е не просто вътреклетъчен паразит – тя заема средно положение между вирусите и бактериите, вземайки и от двете всичко най-негативно за нашето здраве. Подобно на първите, тя се размножава в нашите клетки и после разкъсва стената им, за да завоюва нови тъкани и органи, причинявайки хронични заболявания. Така от цервикалния канал (където обикновено се загнездва) хламидията се разпространява в яйчниците, маточните тръби и други органи, където става причина за възпаления и сраствания.

Същевременно този „хитър” паразит има добре изработена защита, т. н. L-форма. Това е състояние, в което микроорганизмът спира да се размножава, но може леко да преживее временни неблагоприятни условия. Така най-често един курс с антибиотици унищожава само част от хламидиите, а останалите благополучно го преживяват. Затова в болшинството случаи се налага последователно да се приемат няколко вида медикаменти.