Коя от 9-те вида интелигентност притежавате?

Мислим за интелигентността като за просто и ясно понятие: Учените, академичните преподаватели са интелигентни. Хората, учили в университет, са интелигентни. Хората с богата обща култура са интелигентни. Но ако сложим някого от тях в спортна зала или на гишето на учреждение, ще видим някои от тях неуверени, затруднени и никак няма да изглеждат интелигентни.

“Защо има толкова добри атлети, които не умеят да говорят пред камери? Гениални музиканти, които трудно общуват с околните? Не всеки е добър във всичко, но все някой е добър в нещо.”

Интелигентността е много по-сложно понятие, отколкото оценките от тестовете или анализите предполагат. Ние сме свили разбирането за "умен" до аналитично-математическото разбиране, т.е. този, който притежава абстрактно мислене и разсъждава/решава някакви неразбираеми за околните казуси. Това далеч не е вярно. Хората са интелигентни по няколко различни начина и всички са важни. Те се преливат, отразявайки цялата сложност на човешкия мозък, образованието, семейната среда и други фактори, които влияят на интелигентността ни съвкупно.

Променяйки това схващане, можем да променим отношението към децата в училище, към образованието. Да разбием хегемонията на двата полюса - математическо-логическо срещу хуманитарно-интерпретаторско. Децата, които са добри в спорта, са не по-малко интелигентни от тези, които са добри в химията. Просто са интелигентни по различен начин. Добрият строител е също толкова интелигентен, колкото този, който владее 5 езика. В ера на информация и безгранични възможности, ограниченията, които поставяме пред самите себе си, са единствените съществуващи изобщо.

Теорията за множествената интелигентност е представена от Хaуърд Гарднър, преподавател по когнитивно развитие и педагогика в Харвардския университет. Той поставя въпроса така - не е важно колко си интелигентен, а по какъв начин си интелигентен. Според проф. Гарднър различаваме 9 типа интелигентност, които се застъпват в различно съотношение при различните хора, като има доминантна интелигентност, която е по-добре изразена.

“Видовете интелигентност са: музикално-ритмична, визуално-пространствена, вербално-лингвистична, логико-математическа, телесно-кинетична, междуличностна, вътреличностна, природна и екзистенциална. ”

Музикално-ритмична musical-rhythmic интелигентност имат тези, които са добри в музиката, танците. Те бързо схващат ритъма, оценяват тембъра и винаги усещат фалшивия тон, дори да не се занимават с музика.

Визуално-пространствена visual-spatial интелигентност имат тези, които представят бързо обекти в пространството, ориентират се добре и никога не се губят. Те си представят според описанията и могат да нарисуват веднага това, за което се говори.

Вербално-лингвистична verbal-linguistic интелигентност имат тези, които с лекота учат езици, изразяват се добре, владеят богата синонимия и работят добре с текстове и устно слово.

Логико-математическа logical-mathematical интелигентност имат тези, които са добри в математиката, решават сложни задачи и бързо извеждат зависимости. Те се оправят с абстрактни понятия и виждат взаимовръзките помежду им.

Телесно-кинетична bodily-kinesthetic интелигентност имат тези, които са добри атлети. Движат се добре в пространството и се отличават с отлична фина моторика.

Междуличностна interpersonal интелигентност имат тези, които са добри в общуването и разбират отношенията между хората. Това са добри емпати, медиатори, консултанти. Хора, които работят с лекота с другите.

Вътреличностна intrapersonal интелигентност имат тези, които добре разбират себе си. Не звучи много сериозно, но хората, способни на самоанализ, са много по-разбиращи и околните. Те схващат човешката същност много добре и често такива хора стават духовни водачи.

Природна naturalistic интелигентност имат тези, които общуват с лекота в природата. Те бързо опознават растения и животни, запомнят имената на видовете и добре оцеляват в дивата природа.

Екзистенциална existential интелигентност имат хората, които разсъждават най-абстрактно. Тази интелигентност е най-трудна за "пласиране" в обществената сфера. Това са хората, които си задават въпроси за Бог, природата, съществуването, смисъла на живота.

Какви непосредствени ползи можем да извлечем от тази теория?

Първо - да разбираме себе си по-добре. правилното оценяване на заложбите и потенциална ни би могло да ни насочи към правилната професия и изобщо - към правилния за нас житейски път. Бихме спестили много години, хвърлени на вятъра в работа, която не ни се удава и която не разбираме за сметка на такава, която ни идва отвътре и вършим с лекота и отдаденост.

Второ - би променило изцяло отношението към образованието във вида, в който е днес. Превесът на предмети, които обществото приема за значими и полезни, но в които децата не се справят добре, би бил разбит за сметка на предмети като спорт и изкуства. Колкото по-рано е установена тази заложба - добри атлети, артисти, толкова по-добре за децата.