Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Скромността, за която често забравяме



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Скромността е едно от онези сложни качества, които мнозина не разбират. Не малка част от днешните млади хора твърдят, че тя е за тези, които не притежават други качества. Други все още се опитват да я наложат като добродетел, но по някакъв техен си изкривен начин. В интерес на истината, тя може да има много фалшиви лица, в които често да се припознаваме. Как да отличим истински скромният човек и защо трябва да притежаваме поне малко от това качество? Без да го разглеждаме единствено като смирение и дори срамежливост, можем да кажем, че за него се изисква не малка доза мъдрост и твърде голяма доза самоувереност.

Най-общо казано скромността може да се опише:

Не изтъкваме без причина и контекст предимствата си
Не омаловажаваме чуждите постижения и не ги сравняваме с нашите

Какво друго знаем за нея?

Скромността е невъзможна без смирение
Тя няма нищо общо със самонадеяността
Изразява се най-вече в това, да не вярваш, че си по-добър от всеки друг

Коя е привидната скромност? Как да я различим?

Позната ли ви е следната ситуация- с нова прическа сте, всички в офиса ви забелязват, правят ви комплименти, а вие с най-голямата си „скромност“, вместо да благодарите и споделите радостта си от промяната, започвате да говорите за недостатъците си. Дали не си просите още комплименти? Или наистина се чувствате притеснени? Понякога именно зад собственото изтъкване на кусурите ни, стои не малко самочувствие и почти никаква скромност. Обикновено няма как да излъжем околните- самочувствието винаги си личи, пък било то и скрито зад думи, несъответстващи на ситуацията.

Сходна ситуация- повишават те в службата, а ти започваш непрестанни коментари за това колко са нараснали отговорностите и ангажиментите ти. Правиш го с цел да изглеждаш скромен или да не ти завиждат? Не постигаш нито едно от двете, защото колегите ти са наясно колко си се борил за тази позиция и защото завистта не можеш да си я спестиш с каквото и да е поведение.

Някои го правят от неудобство, а други, опитвайки се да изглеждат такива, каквито не са. Истината е тази- един действително успешен човек МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА НЕ Е ИЗЛИШНО СКРОМЕН. Това далеч не означава, че му е позволено да се хвали и да изтъква качествата си под път и над път. Когато, обаче тези качества са видими за околните и той бива хвален заради тях, не е необходимо да отхвърля признанието. „Благодаря, постарах се“ винаги е далеч по-добър отговор, отколкото някой, с който се опитваме да се омаловажим. Фалшивата скромност понякога е дори по-неприятна от безграничното самочувствие.

Не е препоръчително да скромничиш, когато всички останали забелязват успеха ти. Опитвайки се да го премълчиш и прикриеш, можеш да изглеждаш още по-дразнещ за околните- дистанциран и надменен. Лично на мен ми се е случвало да премълча свой успех и след това поведението ми да бъде тълкувано като нежелание за комуникация с другите, един вид „вирнат нос“. Скромността понякога е способна да ни накара да изглеждаме като самохвалковци, без дори да сме си отворили устата, за да споделим успеха си. Затова е добре да внимаваме с нея- в какви дози, кога и как я употребяваме. Освен това, тя не е нещо, което трябва да нагласиш в себе си. По-скоро е нещо, което не можеш да скриеш. Трудно е да накараш някого да бъде надут или скромен. Това не се учи. Не и когато вече си възрастен. Затова е хубаво да започнем да я възпитаваме у децата си още, когато са малки. Отделен въпрос е дали е толкова „търсена“ в наши дни и дали дори самите учители я ценят и възпитават у децата.

Тук ще дам един пример - една случка, която ме впечатли твърде много. Една от учителките в училището на дъщеря ми (която не й преподава, но я познава) веднъж я поздрави след часовете и и каза, че има много красива диадема. Детето ми не бих казала, че е от срамежливите, но в ситуацията само се усмихна. Пролича си, че и стана някак неудобно. Точно тогава отсрещният отговор беше „ти не можеш ли да говориш? Какъв е този срам?“ По принцип имам доста отворено и общително дете, което смятам, че беше нормално да реагира така спрямо възрастен и то учител. Не смятам обаче, че възрастният избра правилните думи. Защото понякога една усмивка е достатъчна. Не е необходимо да обясняваш откъде са ти купили диадемата или къде си си правил новата прическа. Колкото по-семпло реагираме на комплимент, толкова повече показваме, че това ни радва, но не ни кара да се чувстваме нещо повече от другите. В наши дни твърде много се възхваляват пробивните (доста често просто по-нахални) хора, които знаят как да изтъкнат себе си и предимствата си. Дали обаче така не губим разбиранията си за скромност? Дали в опити да бъдем нещо повече, не ставаме нещо по-малко чисто морално? Защото на първо място, по-важното е какви хора сме, а не какво работим и колко езика знаем.

За себе си трябва да говорим скромно, а за другите с почит. И няма нищо лошо в това да признаем, че не знаем нещо. Или че водим скромен живот. Защото друго е важно, за да бъдем човеци. Често асоциират скромността с будизма, който ни напомня защо е важно да имаме благородно сърце и да се разграничаваме от материалните неща.


Най-общо казано, за да поддържаме скромността, трябва да:

Умеем да разпознаваме своите грешки и да ги поправяме. Така еволюираме - ставаме по-добри не само за себе си, а и за околните.
Да се научим да ценим най-важното в живота - любовта, приятелството, грижата
Да не помисляме и за миг, че сме по-важни от когото и да било другиго. Всеки има своето място под слънцето.
Да се опитваме да разбираме повече околните, да ни е грижа за тях, да не питаме от формалност „как си“ - това ще ни прави нас самите по-удовлетворени и спокойни
Да възпитаваме същите ценности у децата си - да ги учим да се гордеят със себе си, но тази гордост да не им позволява да пренебрегват другите. Уважението към всеки един човек, като към равен е в основата на скромността.
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-важното умение, на което никой не ни учи
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Лято е, но да не се отпускаме
Виж още статии за:   Здрав дух · Общуване · Личността · Приятелството ·
Четвъртък
9
Февруари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-добрите игри за вечер с приятели
Какво по -хубаво от това да прекарате събота вечер с група приятели, пица и няколко чаши вино, плюс кутия,...
За по-добра комуникация с мъжете
Мъжете обичат жената до тях да знае повече за интересите и навиците им, така имат теми за разговор и...
Детето и правото му на избор
Животът често ни поставя в ситуации, когато е необходимо да направим избор. Качеството - да можеш да...
Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия...
Не се ли стараем понякога твърде много да сме съвършени майки?
Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата през лятната ваканция. Повечето от тях...
Обеци за малки госпожици
Според народните поверия на Благовещение (25 март) се пробиват ушите на малките момиченца. Вярва се,...
Имаш нова идея. А сега накъде?
„Казвам се Идеен Вдъхновител и съм начело на отдел „Мозъчен щурм”. Днес ще мислим нестандартно. Мисията...
За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
Външният вид е първото, което виждат околните, а дрехите са неизменна част от него. Наясно сме, че те...
Какво не искат да чуват от нас хората, които скърбят най-тежко
Всеки минава през тежки моменти в живота си. Някои от тях обаче, са далеч по-тежки от други и не се преживяват...
Отново на училище: как изграждането на успешна рутина помага на децата
За много семейства лятното време означава свобода от рутинни процедури, графици, различни задължения....
Пеперудените деца имат нужда от помощ
Те са истински герои. Ежедневието им е изпълнено с болка и страдание, но намират сили да се усмихват...
Възможен ли е баланс между работа и семейство?
Няма как да оспорим факта, че разумните хора са онези, които винаги намират златната среда. Балансът...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
В сянката на „бившата”
Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си...
Как да научим детето на търпение?
“Децата не са в състояние да си представят промяна, която не могат да видят.” – Рей Бредбъри ...
Живот след развода
Да откриеш своята половинка е трудно. Да се разделиш с нея също. Критерии за нормално семейство няма....
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
Детската ревност – как да я избегнем
Когато в семейството се появи второ дете, родителите неминуемо се сблъскват с ревността на първородното....
За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат,...
Най-важната работа на децата - играта
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия...
Жена зад волана
“Помощ, жена зад волана!” – това могат да възкликнат само мъжете, които се страхуват, че жените ще се...
Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли...
Тези трудни тригодишни...
Почти всеки от нас (без да е необходимо да е родител) е бил свидетел на потресаващи случки с деца, които...
Типове поведение, които насърчават лошото държание на децата
Всяко дете има периоди, когато не изпълнява това, което родителите му казват, молят или забраняват. И...
Дзен, или изкуството да поддържаме интересен разговор
Както е известно, англичаните стопяват неловкото мълчание с разговор за времето. Всъщност темата едва...
(Поне) 5 ползи за децата от четенето на комикси и графични новели
Четат ли децата? Какво четат? Какво е качеството на детската литература? Какво да направим, че да четат...
Рожденият ден на вашето дете - II
Къде? Във всеки по-голям град има вече парти центрове, които са доста предпочитани, но изискват определена...
Традицията на даване на прякори издава нашата свързаност
Роди ли се човек- дава му се име. И законът го повелява, и традицията е такава. Родителите избират на...
Вечните критици
Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook