Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Днешната работа за утре


Какъв човек сте, когато трябва да свършите някаква работа в срок – методичен или стихиен? Първият тип хора от рано се захващат с възложената задача и без излишен стрес успяват да приключат преди да е наближил крайният срок. Шефовете им ги ценят, колегите им могат да разчитат на тях, с една дума – гордостта на офиса. Вторите отлагат и отлагат, докато най-после ножът опре до кокала. Тогава изведнъж им идват нечовешки сили и докато не приключат с работата не помислят ни за сън, ни за храна, ни за почивка. Сигурно ще си помислите, че са ленивци. Съвсем не.

Отлагането за утре – това е натура. Стихийните хора се познават още в училище. Те си учат уроците в междучасието, докато другите деца спокойно играят навън. В университета само един ден не им достига, за да се подготвят за изпита. Противно на очакваното, стихийните младежи нямат слаби оценки, дори често са отличници.

Всички хора в една или друга степен са склонни да отлагат неприятната работа, но при стихийните личности, това е начин на живот. Състоянието на стрес е тяхната движеща сила, макар всеки път да се заричат, че отсега нататък ще вършат всичко на време. Причините за такова поведение могат да бъдат различни:

Контролиращи родители
Колкото по-строги са родителите, толкова по-малка вероятност има човек да развие чувство за собствена отговорност. Причината – детето чака да му повишат тон или да го заплашат с наказание, за да се захване на работа.

Страхът от неуспех
Това са неуверени хора, които мислят, че не могат да се справят с поставените им задачи. Така в очакване на провала го предизвикват сами.

Перфекционистите
Тези хора са прекалено взискателни към себе си и винаги се стремят към най-добрия резултат. „Ако не можеш да направиш нещо добре, по-добре не го прави” – това е техния девиз. Склонни са, да отлагат работата за утре, защото блестящата идея все още не ги е споходила или трябва да съберат ключова информация.

Стихийните хора живеят в постоянен стрес. Отлагайки работата си, те съвсем не се чувстват безгрижни. Мисълта, че трябва да се захванат със задачата ги измъчва, но не им достига воля. Идването на крайния срок обаче им влива необходимата доза адреналин и те все пак успяват, но с цената на пълно изтощение.

Ако сте от този тип хора, сигурно отдавна мечтаете за избавление. Да промените характера си не е лесно, но в този случай не на шега е заплашено както физическото, така и психическото ви здраве. Ще ви е необходима желязна воля.

Започнете да си водите бележник, дори и да изпитвате истинско презрение към тази вещ. Правете си план за деня и се постарайте да го следвате. Удовлетворението от изпълнението на делата ще бъде толкова голямо, че с все по-голямо желание ще се захващате за работа.

Често се отказвате, защото поверената задача е прекалено голяма и направо не и виждате края. Ами тогава разделете я на части.

Постоянно нещо отвлича вниманието ви – приказките с колегите, чата в Скайп, сутрешният вестник. Научете се да се контролирате, като си правите малки награди. Например за всяка свършена работа си вземайте почивка за браузване в Интернет или за разговор на кафе.

Ако сте перфекционистка не зацикляйте на възможните грешки. По-късно когато съберете достатъчно информация ще ги оправите.

Не се подавайте на депресията. Самосъжалението и чувството за вина няма да ви помогнат. Усетите ли, че изпадате в черни мисли, започнете да решавате логически задачи за време. Така ще се научите да управлявате хода на собствените си мисли и лесно ще излезете от състоянието на застой..

Коментари
2012-01-24 #5
Elena Doncheva
Има чудесна българса поговорка-"Не оставяй днешната работа за утре"Много българи за жалост не я спазват, но аз се опитвам д, до колкото ми е възможно да си свърша работата, за да имам време и за почивка.
2010-03-17 #4
Инна Георгиева
Ами според мен просто на работа не можеш да си позволиш да протакаш. Кой да те чака Никой работодател няма да се радва на някой който оставя всичко в последния миг.
Всъшност всеки е такъв какъвто е в зависимост колко може да си удължи синджира
2010-03-17 #3
Iskra
И аз съм по-скоро стихийна, но не за друго, а защото все искам нещата да стават идеално. Макар да осъзнавам, че за някой неща не бива да се влага толкова енергия и усилия, а просто да се свършат някак си, не мога да надмогна това нещо в себе си. Сега се опитвам да се лекувам.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Петъчният синдром: защо вече мислим за уикенда още в петък сутрин
· Хормоните – тихите диригенти на тялото и как да живеем в синхрон с тях
· Замърсеният въздух в големите градове увеличава риска от депресия при възрастните
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Истинската причина някои хора да постигат повече: как дисциплината побеждава мотивацията
· Как да поддържаме професионален интегритет на работното място
· Стратегическа автентичност: изкуството да бъдеш себе си, без да губиш професионалния баланс
· Въображаемите ни врагове
· Защо хората бягат от отговорност?
· Разликата между самокритика и саморазрушителност – как да бъдем по-добри към себе си
· Защо не трябва да разсейваме шофьора с разговори
· Токсична връзка vs. труден период
· Как да помогнем на децата си да използват изкуствения интелект разумно
Петък
21
Август 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Магията на майчините думи
Любовта на майките към децата им е безгранична, вдъхновяваща, окриляваща дори лекуваща. Техните мисли...
Чувството за вина като начин за манипулация
Манипулацията чрез насаждане на вина не е висш пилотаж, но определено се изискват познания и умения,...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Да отгледаш бебе - преди век и сега - II
Как се е обгрижвало бебе преди век? Голяма част от ежедневната грижа за бебето се е променила отпреди...
Неволи по време на криза – заплашени ли сте от уволнение
Може би на професионалното ви поприще не всичко е идеално – позицията ви не е тази, за която сте мечтали,...
1
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
Гневът срещу нас
Гневът е една от най-силните и разрушителни емоции. Той влияе негативно както на този, който го изпитва,...
Шегата – смешна или нараняваща?
По презумпция шегата трябва да е смешна, нали затова съществува – да разтовари, да свали напрежението...
„Каня те на среща... с родителите ми”
„Казах на нашите за теб и те искат да ви запозная. Какво ще кажеш да им идем на гости?”. Това изтърсва...
Любовта има 5 етапа, но само малцина стигат до последния
Всеки от нас, независимо на каква възраст е, мечтае за истинска, хармонична, трайна любов. Любовта осмисля...
1
Мисия "Детски имунитет" II
Храненето. Едва ли за първи път чувате думите на Хипократ: „И нека храната бъде вашето лекарство и вашето...
Как да пазаруваме, без да има детски сълзи?
Когато ходите с дете на баня, казват, можело да ви изяде сапуна. Разходката по магазините обаче излиза...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook