Мързелът – как да се справим с него?

„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство. И ако често съм била скептична към житейските му мъдрости, то с истинността на тази съм безусловно съгласна. Парадоксалното е, че в обществото битува мнението, че мързеливецът прекарва дните си безметежно. Нищо подобно – макар външно да бездейства, ленивецът се гърчи в адските мъки на собственото си безволие. Защото работата, с която би се справил за минути или часове, в края на краищата му отнема дни, месеци дори години в безплодно самоподканяне.

На какво се дължи всъщност мързелът? Причините могат да бъдат най-различни. Една от тях е навикът – колкото повече мързелуваме, толкова повече ни се мързелува. Извинението, че имаме нужда от почивка, след която ще се захванем с належащите задачи, ни дава възможност да отлагаме и да отлагаме. Излишно е да казвам, че това оправдание ни е необходимо не само за пред другите – родители, учители, работодатели, но най-вече пред самите нас.

За да излезем от този омагьосан кръг, в който мързелът води само до още по-голям мързел, трябва първо да бъдем честни със себе си. Припомнете си всички възможности в живота си, които сте пропуснали или опропастили от бездействие – в университета, в работата, в личния живот. Ако сте напълно откровени със себе си, равносметката ще ви шокира. Именно болезнените последствия от мързела, ще ви събудят от летаргията, в която пропилявате живота си и ще ви дадат необходимата мотивация, да се справите с нея.

Започнете с план, в който по дата и час, сте записали задачите, които трябва да свършите и не си позволявайте никакви отклонения от него, колкото и „основателни” извинения да ви идват на ум. В началото ще ви е много трудно и лесно ще се разсейвате, но впрегнете всички усилия на волята си. Скоро ще дойде и удовлетворението от свършената работа, което съпоставено с тягостното чувство за вина от мързела, ще ви накара да се замислите, как толкова дълго сте се подлагали на това вътрешно изтезание.

Постепенно колкото по-активни ставате, толкова по-малко самоподканяне ще ви бъде необходимо. Пълното излекуване ще настъпи тогава, когато започнете да се захващате с всяка задача, в момента, в който е възникнала. Това не означава, че ще се изтощавате до смърт и животът ви ще се превърне само в низ от задължения. Напротив – почивката ви ще е много по-пълноценна, защото ще бъде след добре свършената работа и в този смисъл напълно заслужена.

Понякога обаче мързелът е само външна изява на по-дълбок психологически проблем. При депресията например бездействието е затваряне в себе си и начин за бягство от действителността. Най-често това състояние настъпва след тежка загуба или провал – професионални неуспехи, раздяла с любимия, при смърт на близък. Друг път обаче се случва обратното – мързелът да доведе до депресия. Затова не се отнасяйте снизходително към склонността си да отлагате днешната работа за неопределеното бъдеще.