Надути или вярващи в себе си – къде е границата?

В общи линии хората се лутаме в крайностите – или сме твърде навирили нос, пропускайки всичко около себе си, вглъбени в собственото си его, или обратното – не умеем да вярваме в собствените си способности и се измъчваме колко безполезни сме на този свят...

Онези обаче, които са успели някак да си повярват, често биват сметнати за надути и високомерни, сякаш се движат в някакво въздушно пространство, недостижимо за останалите... и както можете да се досетите, „там горе” им е доста самотно. Те често остават неразбрани, заради факта, че не позволяват да бъдат потъпкани и държат на ценностите, които отстояват. Но как да разпознаем дали някой е надут и високомерен или просто изключително държи на своята личност и нейните характеристики?

Една бърза справка в тълковния речник може да хвърли лъч яснота в посока на разрешаването на тази дилема. Според него думата „високомерие” означава презрително или пренебрежително отношение към другите. Или казано с още по-прости думи, надменните хора се мислят за нещо повече от останалите. Те обичат единствено себе си и не пропускат повод да се величаят, за да покажат с какво са „над тях”. Високомерието има много лица – от парадирането с големи финансови възможности, връзки и познанства, до личните постижения, които навираме в очите на другите, без нищо да го налага...

Високомерните хора винаги търсят последователи – такива, които да им се възхищават. И, разбира се, задължително е те да са много нива под тях, за да изпъкват още повече, като доминиращи. Обкръжението им може да се състои от банда загубеняци, но това е само от полза за човек, който има непрекъсната нужда да се изтъква. Така той заравя в надменността дълбоко скритото си чувство за малоценност и комплекси, като се утешава, че все пак е по-добре от останалите. Дълбоко в себе си обаче продължава да се съмнява и търси нови и нови начини да се докаже и да успокои несигурността и разклатеното си самочувствие.

Изненада – надутите хора имат най-ниско самочувствие! Какво по-добро прикритие от това да нахлузиш маската на високомерието и да накараш всички да повярват колко си велик? Криейки се зад собствените си постижения, ти отклоняваш вниманието от истинската си същност и не позволяваш да достигнат до тайните кътчета на разклатената ти душевност.

Истински вярващите в себе си личности нямат нужда от външна оценка. Те чудесно знаят колко точно струват и не изпитват потребност да получават комплименти и да се заобикалят с провалени хора. Увереността им не се разклаща при всеки провал, защото вътрешно са убедени в това какво могат, без значение кой какво мисли. И парадоксално, те будят много повече симпатии от високомерните, които рядко са добра компания. Просто защото никой не обича да бъде принизяван, независимо колко провален е в живота си. Едва ли ще иска да е заобиколен от такъв, който всеки ден ще му го напомня.

Хармоничните и уверени личности будят респект, без да вирят носа си. Те също получават външна оценка, но не се ръководят от нея, а от вътрешния си усет. Това им позволява свободата да изразяват себе си без страх от отхвърляне и провал. Успелите хора са готови и да се провалят, колкото пъти е нужно, и тъй като вярват във възможностите си, знаят, че отново ще се справят и изправят.

Ето защо могат да си позволят и да падат от време на време. И докато тяхното държание е непринудено, то високомерните хора изглеждат така, сякаш изпълняват някаква театрална роля – свръхекспресивни и превзети са, в общуването им има силно позьорство и от главата до петите изглеждат изкуствени и създадени така, че да са в унисон с псевдоролята си на идоли. В общуването това натоварва и често надменните остават сами, далеч от „простолюдието”, не успяват да се впишат в никакви компании и никой не ги предпочита за събеседници.

Има обаче една тънка граница между това да си надут и да държиш на себе си и много хора не успяват да я доловят... и набеждават някого, че е надут, защото следва собствените си възгледи, или защото не прекрачва принципите си. Не бъркайте едното с другото. Да си надут означава да не зачиташ никой друг, освен себе си, а да си вярваш означава да си целеустремен и последователен в намеренията и действията си без страх и колебания. Затова, макар и на пръв поглед да си приличат, високомерните и уверените в себе си хора са две различни категории и най-сигурният знак, по който можете да разберете кое от двете са те, е да прецените дали ги искате в живота си.