Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Готвим ли все още за цялото семейство?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание и без никакво съжаление, че е спряла да готви. "Събираме се за вечеря, всичко е наред, но вече не готвя яденета, които отнемат повече от 30 минути." И изброи - скара, яйца, паста, картофи или ориз, варива, зеленчуци, които стават на тиган. Тя, която доскоро не се спираше да си играе да приготвя за децата всякакви неща. Винаги носеше на площадката кексче, бисквитки - все домашно и все приготвено с радост, сега казва, че се старае поне зеленчуците да са пресни и да избягва полуфабрикатите.

Остави всички ни в мълчание. Защото всяка се опитваше да си спомни кога за последно е правила мусака, гювеч, пълнени пиперки...Не е въпросът в традиционната кухня срещу модерните предложения като лазаня или панирани хапки с корнфлейкс, за които също би отишло повече от час добро готвене. Накрая приятелката ми каза: "Просто съм ужасно уморена вечер и спрях да се измъчвам, че не готвя, и така спрях". Всички кимаме.

Истината е някъде там, че жените наистина сме много уморени. Защото приготвянето на семейната вечеря често е едва едно от няколкото задължения след работа. Няма смисъл да изброявам. Оставяме за уикенда разточителните закуски с палачинки или пържени филийки, отнемащите време ястия. Но уикендът и той два дни - за кое по-напред? А и нали бил за почивка, както гласи легендата.

Другата истина е, че често усилията изобщо не се отплащат. Децата обичат едно, мъжът - друго, аз - трето. Стараеш се, занимаваш се, а после - никакво внимание...Аз например обичам традиционните ястия, но обичам и да опитвам нови рецепти. В 5 от 6 случая ми казват: "много е вкусно, а сега ще поръчаме ли нещо за ядене?". Само гадая къде се рее умът на мъжа ми, но вероятно е около ястията на майка му. Наистина висока летва. Обичам също да хапвам салата с някакъв пълнозърнест хляб, но у дома салатата е само предястие и пак трябва да се готви. Децата искат нещо бързо и да стават от масата. Две момчета, без особени претенции, стига да не отнема много време. Да, ама аламинути до кога? Супите не били модерни, а като малки толкова ги обичаха. Дай им сега пица, скара, сандвичи, пържени картофи. Започва да ме мъчи вината - не успяхме ли с баща им през тези години да им създадем навици - да стоят на масата, да разговаряме. Ясно е, че семейната вечеря е нещо повече от едно ядене, нали?

Но умората е адска. Очакванията са големи, работя по 10 часа и всъщност обичам работата си, тя ми върна самочувствието, даде ми предизвикателства, среда. Освен че е добре платена, тя ми носи удовлетворението, което искам. Но вкъщи ме чака всичко останало. Мъжът ми се прибира след мен и също е много уморен. Да го карам в 9 часа тепърва да бели картофи ли?

Помня у дома, когато бях дете. Майка се прибираше в 5 и започваше да шета, но с радост, че се е махнала от завода. Всичко й идваше отръки и го правеше уютно. Кърпите й баха везани, имаше престилка и кърпа за косата. Докато готвеше, пееше. Баща ми също се прибираше към 6 и помагаше много. Аз помагах пък за слагането на масата, салфетките, приборите. Седяхме с часове, доста време, след като се нахранехме, и говорехме. После татко вдигаше масата, тя измиваше чиниите и отивахме в хола - той с вестник, тя зяпаше телевизия, а аз играех сама срещу себе си на карти или четях. Сега времената са други, но тези неща остават - семейната общност и знам, че тя идва от майката. Но не тази уморената, а от тази спокойната, на която й се помага и на която всъщност това не й тежи, за да я омаломощава и самата мисъл за шетането за вечеря. И ако храната отвън, повече или по-малко здравословна, е цената за моето спокойствие и световното равновесие - ще я платя.

Преди време осъждах купуването на храна от топли витрини на супермаркети, поръчването за вкъщи от пицарии и ресторанти или от разни улични "топли точки" за риба, скара, но, честно казано, напълно разбирам защо процъфтяват. Защото ако аз имам един пълноценен свободен час у дома, няма да го прекарам изгърбена над сърмите, а в разговори с децата, игра в парка, разходка. Може да имаме деца, които да приобщим в готвенето и в помагането вкъщи, но може и да нямаме. Няма място за вина. Има място за щастливи и спокойни жени.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· 7 дразнещи навика на поколение Z
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Бавно научавам...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Петък
18
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Перфектни жени няма. Има мъже, които ценят старанието
Казват, че имало жени, от които мъжете никога не си тръгвали. Тези жени винаги знаели как да се държат,...
Детска стая с въображение - II
Дотук добре. Да речем, че имаме достатъчно свободно място и полето ни за изява е готово. Ето някои идеи,...
Ну, заец, погоди! - II част
Андрологично заболяване Някое заболяване, например хроничният везикулит, може също да бъде причина за...
Когато някой близък тежко боледува
Най-близката приятелка на Силвия има злокачествен тумор и ходи на химиотерапия, но тя така и не може...
Повече увереност в епохата на социалните мрежи
Социалните мрежи и нашата податливост към изкушенията за бърза популярност в тях извадиха и най-хубавото,...
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е...
Нуждаеш ли се от това? - II
Да излезем от омагьосания кръг Когато сме в магазина и вземем стоката в ръка, е добре да се замислим:...
Лов на внимание
Съсредоточи се! Златното правило за справяне с постоянно изникващите идеи, задачи и мисли в главата...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
Стресът и първолачето
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
"Нов татко", нови правила
Писали сме вече по темата за самотните майки и за това колко е трудно да намерят истински мъж, който...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Децата в големия град
Замисляли ли сте как живее вашия малчуган в големия град? Днешното поколение се ражда и расте в асфалтови...
Шегата – смешна или нараняваща?
По презумпция шегата трябва да е смешна, нали затова съществува – да разтовари, да свали напрежението...
Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има нужда от реформа- за това алармират учители, родители, възпитатели, а децата...
Дигитална диета
И само като си помисли човек, че дигитален идва от латинската дума за пръст*. Кой да си представя, че...
Комплиментът
Неотдавна бях на една публична лекция, където всеки от участниците трябваше да се обърне към човека до...
От какво се страхуват мъжките уши?
И мъжкото, и женското съзнание са способни понякога да се самоизключва. Така ако не искаме да чуем нещо,...
Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е "добро"?
Едно от любимите занимания на немалка част от децата още от много малки, е да рисуват. И това определено...
Сродни души
Човешката алхимия е една от най-сложните и едновременно с това най-любопитни материи за опознаване. Още...
Лятна ваканция в града
“Скукааа!” биха възкликнали вероятно повечето от вас. Да, така е, тя не може да бъде съперница на онази,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook