Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Готвим ли все още за цялото семейство?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание и без никакво съжаление, че е спряла да готви. "Събираме се за вечеря, всичко е наред, но вече не готвя яденета, които отнемат повече от 30 минути." И изброи - скара, яйца, паста, картофи или ориз, варива, зеленчуци, които стават на тиган. Тя, която доскоро не се спираше да си играе да приготвя за децата всякакви неща. Винаги носеше на площадката кексче, бисквитки - все домашно и все приготвено с радост, сега казва, че се старае поне зеленчуците да са пресни и да избягва полуфабрикатите.

Остави всички ни в мълчание. Защото всяка се опитваше да си спомни кога за последно е правила мусака, гювеч, пълнени пиперки...Не е въпросът в традиционната кухня срещу модерните предложения като лазаня или панирани хапки с корнфлейкс, за които също би отишло повече от час добро готвене. Накрая приятелката ми каза: "Просто съм ужасно уморена вечер и спрях да се измъчвам, че не готвя, и така спрях". Всички кимаме.

Истината е някъде там, че жените наистина сме много уморени. Защото приготвянето на семейната вечеря често е едва едно от няколкото задължения след работа. Няма смисъл да изброявам. Оставяме за уикенда разточителните закуски с палачинки или пържени филийки, отнемащите време ястия. Но уикендът и той два дни - за кое по-напред? А и нали бил за почивка, както гласи легендата.

Другата истина е, че често усилията изобщо не се отплащат. Децата обичат едно, мъжът - друго, аз - трето. Стараеш се, занимаваш се, а после - никакво внимание...Аз например обичам традиционните ястия, но обичам и да опитвам нови рецепти. В 5 от 6 случая ми казват: "много е вкусно, а сега ще поръчаме ли нещо за ядене?". Само гадая къде се рее умът на мъжа ми, но вероятно е около ястията на майка му. Наистина висока летва. Обичам също да хапвам салата с някакъв пълнозърнест хляб, но у дома салатата е само предястие и пак трябва да се готви. Децата искат нещо бързо и да стават от масата. Две момчета, без особени претенции, стига да не отнема много време. Да, ама аламинути до кога? Супите не били модерни, а като малки толкова ги обичаха. Дай им сега пица, скара, сандвичи, пържени картофи. Започва да ме мъчи вината - не успяхме ли с баща им през тези години да им създадем навици - да стоят на масата, да разговаряме. Ясно е, че семейната вечеря е нещо повече от едно ядене, нали?

Но умората е адска. Очакванията са големи, работя по 10 часа и всъщност обичам работата си, тя ми върна самочувствието, даде ми предизвикателства, среда. Освен че е добре платена, тя ми носи удовлетворението, което искам. Но вкъщи ме чака всичко останало. Мъжът ми се прибира след мен и също е много уморен. Да го карам в 9 часа тепърва да бели картофи ли?

Помня у дома, когато бях дете. Майка се прибираше в 5 и започваше да шета, но с радост, че се е махнала от завода. Всичко й идваше отръки и го правеше уютно. Кърпите й баха везани, имаше престилка и кърпа за косата. Докато готвеше, пееше. Баща ми също се прибираше към 6 и помагаше много. Аз помагах пък за слагането на масата, салфетките, приборите. Седяхме с часове, доста време, след като се нахранехме, и говорехме. После татко вдигаше масата, тя измиваше чиниите и отивахме в хола - той с вестник, тя зяпаше телевизия, а аз играех сама срещу себе си на карти или четях. Сега времената са други, но тези неща остават - семейната общност и знам, че тя идва от майката. Но не тази уморената, а от тази спокойната, на която й се помага и на която всъщност това не й тежи, за да я омаломощава и самата мисъл за шетането за вечеря. И ако храната отвън, повече или по-малко здравословна, е цената за моето спокойствие и световното равновесие - ще я платя.

Преди време осъждах купуването на храна от топли витрини на супермаркети, поръчването за вкъщи от пицарии и ресторанти или от разни улични "топли точки" за риба, скара, но, честно казано, напълно разбирам защо процъфтяват. Защото ако аз имам един пълноценен свободен час у дома, няма да го прекарам изгърбена над сърмите, а в разговори с децата, игра в парка, разходка. Може да имаме деца, които да приобщим в готвенето и в помагането вкъщи, но може и да нямаме. Няма място за вина. Има място за щастливи и спокойни жени.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Уморена ли е душата ви?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Да научим детето да играе само
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Лято е, но да не се отпускаме
· Изследване установи колко часа сън са нужни за идеална почивка
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашите деца · Семейството · Общуване ·
Сряда
8
Февруари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Провалът – разочарование или мотивация
Когато се провалите в нещо, мотивирате ли се още повече за постигане на по-добри резултати, или разочарованието...
Как да се възстановим от мъчителна връзка?
Едно от най-трудните неща в живота на много хора, в повечето случаи - жени, е да сложат край на нездравословна,...
Дневник за вашето семейство
Семейният живот е изпълнен с досадни битови подробности, които никой не си прави труда да помни, но в...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Домашното насилие над деца
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Сватбата, която си е лично твоя - I
Всяка жена има поне бегла представа за собствената си сватба. Някои дори „виждат” роклята и прическата,...
Топлата детска магия на Барбароните
На 19 май историята на Барбароните "оживява" във филмче. Семейството на Татко Барба - шантаво, но добро,...
Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Боен клуб
Истината може и да се ражда в спора, но шумният и необуздан скандал със сигурност изцяло я заглушава....
Може ли умната жена да бъде и мъдра в любовта?
Каква е разликата между мъдрата и умната жена в една връзка? Коя би била по-щастлива в любовта? Кога...
Детската ревност – как да я избегнем - II
В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация...
През новата година ще...
1. Отслабна 2. Спра да пуша 3. Намеря работа с по-висока заплата Това са едни от най-често даваните...
Да вземем ли четириног приятел на детето си?
Колкото и спокойно да живее едно семейство неизменно настъпва моментът, в които детето иска да има свой...
Романтичен тероризъм
Купища червени рози, плюшени играчки, разходки до романтични места, вечери на свещи – това са бойните...
Стеснителността – порок или добродетел
При определени обстоятелства, всеки може да изпита стеснителност. На едни от нас това се случва рядко,...
Щекотливата тема – сексуалното възпитание
Много родители смятат, че правилното сексуално възпитание се свежда до това да изолират децата си от...
Срещи за напреднали - интимността и факторът "вече имаме деца"
Срещите са емоция, срещите са забава, запазена територия на тръпки в стомаха, смях и, дай Боже всекиму...
Любима или Мамо?
„Моят мъж нищо не може да направи сам! Дори да си сипе ядене от тенджерата” – се оплаква моя приятелка....
Тайм аут във връзката
След години на любов и разбирателство отношенията понякога отиват в задънена улица и двойката е изправена...
Вече сме трима - емоционалното равновесие при първото ни дете
Трепетите, очакването и вълненията около приближаващото появяване на третия член на семейството са едни...
Как се става... татко - II
Вече сте си у дома и всичко се обръща нагоре с краката. Веднага включете и таткото, но с търпение и...
Мързелът – как да се справим с него?
„Мързелът не мори, но мъчи” – това е любимата поговорка на баща ми, която си спомням от най-ранно детство....
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook