В разгара на пролетта, в разгара на любовта

Първите стъпки на пролетта са несигурни и плахи, но стават все по- смели и по- смели. В разгара на пролетта природата започва своя бурен танц на любовта – птици и животни търсят партньор, някои завинаги, други – само за едно поколение. Пчеличките опрашват растенията, всичко расте и се множи, животът се възражда.

Ние, хората, макар да сме се пооткъснали от природата, не правим чак такова изключение от кръговрата на живота през сезоните. Определено можем да кажем, че в разгара на пролетта и с нас се случват промени, които ни карат да ревизираме или подновим любовния си живот.

Можем и да намерим обяснение за това поведение в древните ни човешки инстинкти. Във времена, в които сме били по- свързани с природата, сме определяли житейския си ритъм по този на сезоните, на живия свят. Столетия назад във времето именно през пролетта хората са намирали партньори – просто са имали възможност да излизат на светло за дълго време и да оглеждат наличното в търсене на половинка. Когато всичко наоколо се чифтосва, опрашва и общо взето – търси размножение, това сме правили и ние. Зачеване през пролетта значи бременност през лятото, когато има много витамини и минерали, прясна храна, а бъдещето поколение е можело да се появи вече в сигурността на пещерата и да прекара на защитено място първите си най- тежки месеци.

Разбира се, винаги можем да "обвиним" хормоните. Два хормона определят поведението ни през пролетта –от една страна това е двойката мелатонин – серотонин, от друга – тестостеронът. Когато няма много светли часове, тялото ни произвежда повече мелатонин и ставаме по- интертни. Но с засилването на слънцеегреенето нивата мелатонин спадат, за сметка на серотонина – хормонът на еуфорията и щастието. Тази смяна ни кара да сме по- активни, в по- добро настроение и да прекарваме повече време навън.

Тестостеронът има също сезонна обусловеност. По- високите нива през пролетта и лятото предопределят решителност, воля за изява, стремеж да направим впечатление, да се наложим и да победим в битката за партньор. Понеже тестостеронът е "мъжки" хормон, може да се каже, че мъжете се чувстват просто по- добре през пролетта, по- активни са, по- мъжествени дори. У жената също има нива тестостерон, но те се свързват повече с овулацията, което е част от нейния месечен ритъм.

И така, дали древни инстинкти и телата ни и хормоните, които произвеждат, но е факт – пролетта променя любовния ( и сексуалния ) ни живот.

След дългата зима, когато стоим повече вкъщи, търсейки сигурност и топлина, идва време на флирт и риск. Времето на изчакване е свършило и хормоните започват своя буен танц. Искаме да сме по- красиви, сваляме килограми, подлагаме се на диети. Започваме по- често да излизаме сред други хора и да се оглеждаме по същия начин както и прадедите ни.

Времето става по- топло и ни дава възможност да се поразголим. Не крием косите си и шията си в шалове и шапки, оголваме глезени, а шалът романтично каца на раменете ни. Всичко в нас зове: „Виж ме, аз съм красива”. Известен факт е, че жените избираме измежду няколко самеца, които се надпреварват за нашето внимание, но това не означава, че трябва да сме пасивни – конкуренцията е голяма и се налага да изпъкнем, че да насочим колкото се може повече внимание към себе си.

Всичко това е вкоренено в поведението ни, но ще кажете: „Ха, това важи само за необвързаните!” Далеч не е така. Пролетта ни кара също да преразгледаме настоящата си връзка. Ако сме още е началото, то първата пролет е цяло изпитание. Навиците на необвързан не са забравени и с цялото това оживление наоколо, ако им устоим, значи има бъдеще за нас.

Е, и обратното важи с пълна сила. През зимата сме търсили сигурността и познатото, скътани в себе си и в оцеляването през тежки депресивен малко сезон. Но пролетта ни кара да видим връзката си с нови очи. Обичаме ли се още, има ли още тръпка между нас или всичко е вече навик и рутина? При толкова много изкушения с парещи очи, нерядко именно през пролетта завършват много дългогодишни връзки. Просто сега сме склонни да поемаме повече рискове, включително и да се влюбим отново.

А влюбването, ах влюбването! Не само цветята, но и любовта цъфтят през пролетта. Ако сме влюбени през пролетта, може би усещаме как цялото щастие просто тече във вените ни. Слънцето, птичките, целувките – всичко опиянява до някакъв унес чак. Ново и вълнуващо- сякаш се случва за пръв път и на нас, и на света около нас.