До олтара и обратно. Размисли в последния момент - II

Последните мигове преди промяната винаги действат най-отрезвяващо. Ако до този момент всичко е било планировка и част от някакъв друг (химерен) живот, в последните часове или минути преди официално да се появи новото семейство, съзнанието се отваря, за да приеме реалността във всичките й измерения. Тази реалност понякога може да бъде с помитаща сила. Гореизброените причини вече не са толкова съществени. Откриват се слабостите на всяка една от тях.

Булката си представя бъдещето и последствията от всичко, което ще й се случва днес, и тази картина като че ли не й харесва. И както се казва – очите на страха са големи. Силно повлияна от всички емоции – и положителни, и отрицателни, булката (бъдещ) беглец е склонна на преувеличение и драматизиране. Съпоставката между розовите картини от предишните й представи и бъдещето в сиви тонове, което започва да си представя в деня на сватбата, действа съкрушително.

Крайностите в емоциите са източник и на крайни действия. И когато въпросът „Приемате ли за съпруг..., докато смъртта ви раздели?” бъде зададен, торнадото от емоции, съмнения и страхове съвсем завихря хаос в съзнанието.

Дали изборът да избяга с бързи стъпки от тържеството е обективен точно в този момент – никой не може да каже. Факт е, че онзи игнориран преди вътрешен глас зазвучава далеч по-силно от сватбените камбани и този път няма как да не бъде чут. Размислите в последния момент всъщност са се появявали в различни етапи от връзката и подготовката на сватбата. Но истинността на момента ги прави много по-остри и ярки. Съмненията, че семейното щастие е обречено на провал или че няма да се случи точно с този човек, надделяват и дори присъствието на много гости и стотици чифтове очи, вперени в булката, не са достатъчно силен фактор, за да я възпрат да избяга от олтара.

Какво следва?
Конфликтът е неизбежен. Дали ще е скоро или по-късно, дали ще е съпроводен с караници, или ще протече като цивилизован разговор, зависи от характера на двамата и нагласата им спрямо случилото се. Ако не искате емоциите съвсем да замъглят здравия разум, изчакайте известно време и тогава обсъдете въпроса. В противен случай рискувате да се нападате един друг, но не по основния проблем, а по-скоро заради изпитаното притеснения и неудобство пред хората.

Не обвинявайте и не търсете вина, просто за да има някой, който да поеме отговорността за случилото се. Тя е по-скоро разпределена по равно, отколкото персонална тежест. И най-важното – независимо от последствията, самообвиненията и евентуалните разрушени връзки с хора, слушайте сърцето си. Под неговия ритъм може както да избягате далеч от съвършената форма на венчалната халка, така и да изтанцувате своя първи сватбен танц.