Животът като низ от избори
 Изпрати
Понякога си представям живота като броеница, а на нея нанизани изборите, които правим. Или пък като път с кръстовища – избираш наляво, там те чака едно, надясно – друго, напред – нещо различно...
Над някои от тези избори мислим дълго и упорито, с ясното съзнание колко са важни. Дали да уча в този или онзи град, дали да запиша дадена специалност, а може би да поработя една година пък после да видим...Това са решения, които чертаят живота ни занапред. Други избори са несъзнателни, интуитивни, не се замисляме над тях нито за миг, а са също толкова съдбоносни. Непознато момче те заговаря на спирката. Обръщаш глава на другата страна и си казваш на ум – тоя пък за какъв се мисли. Или пък отговаряш с шега на закачката, флиртът продължава в автобуса. После, изумени от припалващата искра, не спирате да бъбрите в близкото кафене и така не пропускаш най-важната среща в живота си. Една реакция, едно решение и или запазваш непоклатимо достойнство и животът ти продължава в обичайното русло, или ти се случва нещо дълбоко и разтърсващо. То може да остане един вълнуващ спомен от младостта, да повлияе необратимо на светогледа ти, на бъдещите ти постъпки, а може това да е срещата с човека, с когото ще изживееш живота си.
Преди години прочетох разказ, който толкова ме впечатли, че го помня и до днес. Разказваше се за един човек, който получава странно телефонно обаждане. Гласът го кара да вземе самолет за Америка – ако го стори, го очаква голямо богатство и дълъг щастлив живот. Обаждането се оказва пророческо – полузабравен чичо от Щатите очаква да бъде бъде наследен от нашия герой. Колкото повече приближава денят на полета, толкова по-настойчиви обаче са телефонните обаждания на друг глас, увещаващ го да остане. Отначало вторият глас е слаб, едва доловим, но с течение на времето става все по-силен. В деня на излитането се оказва, че през един час излитат два самолета. Ако героят се качи на единия, ще пристигне благополучно, очакват го дълъг и успешен живот. Ако вземе другия – ще претърпи катастрофа и това ще е краят на всичко. Той се чуди в кое от двете телефонни обаждания да се вслуша. Когато се качва на избрания самолет, оптимистичният глас става все по-недоловим, а тревожно-предупреждаващият звучи все по-силно. Ясно е кой от двата самолета е избрал героят. Колкото и да е символичен смисълът на разказа, в живота често се случва така.
Изправен си пред дилема – единият избор води към успех, другият към бърз провал или дълга агония. Ти няма как да знаеш, разбира се, кой път накъде отвежда. Възможно е да се колебаеш дълго, да претегляш за и против, да умуваш и пак да изтеглиш късата клечка. Не по-малко вероятно е, без много да му мислиш, да се вслушаш във вътрешния си глас и да си кажеш – това ще е. Изборът може да е разумен и емоционален, кой казва кой е верният? Животът поставя въпроси, а отговорите – те идват след време. Днес обаче ти не ги знаеш. И това е едновременно и хубаво, и страшно, и вълнуващо. Ала едно от най-интригуващите страни на приключението живот е, че не знаеш какво те очаква зад ъгъла. Може в този момент да си тъжен, нещастен и отчаян и след час или само миг да те очаква нещо хубаво като нова възможност, като стойностен човек, като незабравимо преживяване.
Като човек, на когото част от живота е минал в едно друго време, когато нямаше много избори, мога да кажа, че при ограничен избор животът е по-лесен. Отиваш в магазина – само два вида сирене – краве и овче; завършваш училище – или започваш работа до месец, за което получаваш напомнящо писъмце, или си приет студент и заминаваш на бригада. По-малко възможности, но затова пък по-малко простор за умуване. Многото възможности за избор означават по-трудно взети решения, повече посоки, повече варианти на случване и повече отговорност.
Понякога човек смята, че е попаднал в ситуация, в която е лишен от избор, нещо като еднопосочен или дори затворен път. Всъщност на практика избор винаги имаме, но не винаги го осъзнаваме. Неосъзнаването, че съществува и друга възможност, прави нещата понякога да изглеждат безизходни. Обикновено не виждаме трудния вариант или го отхвърляме на секундата, без дори да задържим мисълта си върху му, защото не ни стиска да го изберем. Така че – да живее изборът, а на нас – кураж да го направим и да понесем последствията.
|
Коментари
2011-08-16 #6  Инна Георгиева Може би вместо да ни облъчват с "внимавай, какъв избор ще вземеш (за гаджето, за образованието, за ала бала) в подрастващите години е нужно да ни подсказват нещо друго, че изборите просто трябва да бъдат взети, с отговорност и разбиране към това. Че не всичко, което в момента имаме знание да разберем ,е цялата картина и че изборът днес не е точно уравнение на резултат утре.
2011-08-16 #5  Светлана Чамова И когато не му "оттърва", предпочита да казва, че видиш ли, горкият аз - нямам избор. Нали е по-лесно да избереш да се самосъжаляваш...
2011-08-16 #4  Iskra Толкова е вярно - че човек винаги има избор, но този избор не винаги му "оттърва".
2011-08-16 #3  Инна Георгиева Така е, както ми се налага да казвам често: от камбанарията на настоящето е много лесно да гледаш миналото и да казваш, това беше правилно онова не(пропускайки много неща, които са били тогава, но не и сега)
2011-08-16 #2  Светлана Чамова "Правилния избор" и плашенето с него особено в млада възраст, е интересна тема. Това е нещо, което може да обърка живота ти. Толкова видимо "правилни" избори, са всъщност дълбоко погрешни. Особено от дистанцията времето. Идва ми на ум перефразата: "Пътят към ада е постлан с правенето на добри избори" 
2011-08-16 #1  Инна Георгиева Всичко е избори в живота. Дори да си мислиш, че няма да избереш /за да не поемеш отговорност/, пак е избор  Само дето ми се струва, че прекалено много ни плашат с "правилния избор" особено в подрастващите години, а това е толкова субективно понятие...
|
|
Събота 2 Юли 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Къде и защо се губи сексуалната тръпка?
Рекламният бизнес, телевизионните и филмовите продукции напоследък представят женското емоционално самоосъзнаване...
 Как да предпазим децата да не се превърнат в консуматори
Едва ли има родител, който не познава досадата от непрекъснатите детски искания за нови покупки - играчки,...
 Сутрешни ритуали за обич
Сутрините са начало на деня. Те са подарък от живота. Твърде голяма част от нас обаче сякаш не го осъзнават....
 Видовете шарки при децата - да ги разпознаваме и да реагираме адекватно
Зимата традиционно е сезонът, в който избухват епидемиите от шарка. Особено разпространени са те в детските...
 Алиса в света на финикийските знаци
Не е нужно да се родиш вундеркинд, за да уловиш отрано връзката, която съществува между парите и удовлетворяването...
 Ще пълзим напред!
Пълзенето – първото самостоятелно придвижване на бебчо преди да проходи. Много родители предпочитат да...
 Учени: Котките обичат... въображаеми кутии
Котките обичат да седят не само в истински, но и въображаеми кутии. Това заключение е направено от учени...
  Защо си вдигаме скандали - II
Как да избягваме тези ситуации?
Научете се да предвиждате задаващия се скандал. Дори и най-заплетеният...
 "Здравословен обяд за ученика" - мъфини със сирене и таханови рулца
Това е ден девети от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
 Бащи, отнасяйте се с уважение към дъщерите си!
Според много разпространеното схващане, слабост на бащите са момичетата, а на майките - момчетата. Семейните...
 Абитуриентски бал - няколко незаменими съвета към абитуриентите
Помните ли го, сякаш беше в друг живот, но все още пазите една дълга рокля в гардероба? Или тепърва ви...
  Злоядото дете
„Храната прави борбата” – това повтарят българските баби и майки. Поколения наред. Ние майките сме свикнали...
  Трудността да приемем детето такова, каквото е
Лесно е да се каже, но не винаги е лесно да се направи – да приемеш детето си такова какво е, а не каквото...
|