Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Интуицията – нашият вътрешен компас


Сигурно не веднъж ви се е налагало да вземате важно решение, чийто последствия са трудно предвидими. В такъв момент разумът започва надълго и на широко да анализира, да претегля плюсове и минуси. Докато интуицията се обажда изневиделица и предлага светкавично решение. Но сякаш в нас има заложен някакъв рефлекс, които ни кара да пренебрегваме гласа й – дали защото не може да се обоснове с аргументи, дали защото я смятаме за глуповат каприз и даваме повече тежест на здравата логика.

Но провели ли сте си собствена статистика, кое решение в крайна сметка се е оказвало правилното. Аз да – най-често това, което ми е било подсказано от интуицията. Докато логиката само предполага, тя знае. Някой я наричат предчувствие, други я причисляват към сетивата, трети я смятат за инстинкт, четвърти за божествено откровение, но може би най-точно може да се определи като бързо съждение, което идва от дълбините на несъзнаваното – онази част от човешката психика, която макар и забулена в тайни, стои в основата на човешката личност.

Колкото до разума, може би е прав Айнщайн, когато го нарича „набор от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст”. Наистина най-често аргументите му се изчерпват с различни социални страхове, които са ни внушавани от най-ранно детство и „правилни” модели на поведение. Той иска да ни предпази от това или онова и винаги е мнителен към промените. Това, разбира се не винаги е лошо и често е необходимо за нашето самосъхранение. Без промяна обаче, няма развитие, затова трябва умеем да отсяваме полезните съвети на разума от тези, които ни връщат назад.

Колкото и неблагоразумен, опасен и изпълнен с трудности да изглежда пътят, по които ни води интуицията, от опит знам, че само той отвежда към щастието. Защото този глас идва от мястото, където се таят най-съкровените ни желания, неизкривени от никакви условности и стереотипи. Може би ви е позната репликата: „Привидно всичко в живота ми изглежда наред, но се чувствам нещастна”. Това усещане за неудовлетворение се появява тогава, когато сме действали в разрез с истинските си убеждения, поддавайки се на клишетата, които ни налага обществото.

Затова се научете не само да чувате, но и да слушате интуицията си. Това не означава да стигате до безразсъдство – например да напуснете изненадващо работа, без никакви планове, какво ще правите от тук нататък. Но, когато вътрешно усещате, че дадена работа, отношения, социална роля, ви правят нещастна, не упорствайте с надеждата, че това може с времето, да се промени, а храбро вземете живота си в ръце. Интуицията ще ви води.

И все пак, да живееш, следвайки сърцето си е особен дар, които не всеки притежава. Това е нашия вътрешен компас, който често ни прекарва през трънливи и опасни пътища, но винаги сочи в правилната посока.

Виж още статии за:   Здрав дух · Личността ·
Коментари
2011-07-14 #5
maradent
Интуицията е първата мисъл,породена от съответната ситуация.За мен тя е най точната.Това е подсъзнателната връзка на твоето съзнание с космическия Разум.Там е събрано цялото вселенско знание.Интуицията е "споменът "ти за минало познание и натрупан опит
2011-03-07 #4
Светлана Чамова
На сто процента съм съгласна с всичко написано в тази статия. Освен това е казано по най-добрия начин.
2010-11-26 #3
Iskra
Благодаря, Енигма . Със сигурност опитът е това, което ни учи - не само нашия собствен, но и на всички живяли преди нас. На физическо ниво можем да го наречем информация в нашите клетки, а на психическо - архетиповете от колективното несъзнавано. Мисля обаче, че този опит формира инстинкта.
Интуицията за мен е гласът на душата, която често забравяме, че е толкова реална част от нас, колкото и тялото. Тя черпи информация от източник, които надхвърля както собствения ни опит, така и общочовешкия. Иначе няма как да си обясним много гениални прозрения, които не са предшествани от нищо подобно в историята.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Стратегическа автентичност: изкуството да бъдеш себе си, без да губиш професионалния баланс
· Разликата между самокритика и саморазрушителност – как да бъдем по-добри към себе си
· Разговорите с предците: защо мъртвите продължават да живеят в нашите истории
· Истинската причина някои хора да постигат повече: как дисциплината побеждава мотивацията
· Как да укротим вътрешния критик, без да губим себе си
Виж още статии за:   Здрав дух · Личността ·
Събота
18
Юли 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Честита пролетна ваканция, родители!
Честита пролетна ваканция, родители на ученици, които имате къде да изпратите децата си! Радвайте се,...
Първата играчка
Първата детска играчка е малко по-различна от просто подарък. Тя, както подсказва името, е първата играчка,...
Бъдещи майки: Какво да вземем в родилното?
Като всяка бъдеща мама, на която скоро й предстои раждане и аз съм в процес на подготовка за появата...
Разведена - без срам и съжаления
Понякога нещата се объркват. Веднъж по наша вина. Друг път по негова. В трети си делим отговорността....
1
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Детска стая с въображение - II
Дотук добре. Да речем, че имаме достатъчно свободно място и полето ни за изява е готово. Ето някои идеи,...
Подаръци в последния момент, които жените ще харесат
"Ключът към женското сърце е неочакван подарък в неочакван момент" - казва Форестър във филма "Да откриеш...
Учебната година започна!
Първият учебен ден е тук, а подготовката продължава да тече с пълна сила – често пазаруването може да...
Защо спрях да се питам дали съм добра майка?
Откакто се роди второто ни момиче, не се питам дали съм добра майка. Не че не ми е важно да бъда или...
1
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Истината и детето
“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е татко? Защо на Пепи от градината едното му краче е криво?...”...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook