Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Истините, които ни приземяват



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и установявате, че имате уютен дом, прекрасен мъж и още по-прекрасни деца, харесвате работата си и изкарвате достатъчно пари, същевременно имате и време за свое лично хоби, за почивка и за още куп разнообразни мероприятия с приятели. Чувствате се доволни, благодарни.

Колко е приятно всичко да ти е наред, да е нормално. Да имаш своя сапунен балон, Но в този момент на осъзнаване следват две неща - или се смиряваме, или...се откъсваме в него.


Ако чувстваме, че хората започват да ни натоварват с вечните си проблеми и грижи, дали не започваме да проявяваме някакъв особен тип егоизъм? Всеки е изпадал в състояние, в което страни от всички, които ни натоварват по един или друг начин. Предпочитаме да се виждаме с хора, разполагащи с достатъчно средства, за да не слушаме за липсата им. Избягваме срещите с необвързани приятели, постоянно търсещи истинската любов и споделящи колко е трудно да намериш Човека в наши дни. И така нататък.

Всъщност, има моменти, в които умишлено или неволно започваме да се държим като нещо повече от останалите и да губим истинската си връзка с тях. Усещаме се така, сякаш сме на предела на нервите, силите, търпението и добрината си, но всъщност искаме да си живеем в сапунения си балон. Прокрадва се известна доза цинизъм, самодоволство. Дали твърде много сме си повярвали и сме се възгордели или някаква черна сила е помрачила разума ни, не знам, но е добре от време на време да сядаме насаме със себе си и да си припомняме някои истини за живота, които ни приземяват много бързо, след летенето в безоблачното небе.

Винаги има някой по-умен, по-можещ и по-красив от теб.
Не забравяй това! Може към днешна дата да си неотразим в огледалото и да имаш престижна работа, която ти носи удовлетворение, но не си единствен. Винаги ще има от онези, които са много над теб. Това, обаче не е състезание. Единствения, с който трябва да се състезаваш в този живот, си ти- този, който си бил в миналото и този, който си сега. И това е най-сладката надпревара- да надбягваш себе си. Да се виждаш в миналото и да си казваш „това аз ли бях?” Просто трябва да бъдеш доволен от собствените си успехи, без вечно да ги мериш с тези на останалите. Защото те не се интересуват от теб. Помни, че „лайковете” на другите не са показател за теб самия. Те не те познават добре. Само ти се познаваш и знаеш колко си постигнал и на каква цена. А там високо на стълбичката, ти си успял, умен и можещ, но си оставаш същия- просто Човек, като всички останали.

Нищо не е вечно.
Най-голямата истина. Днес може да си в състояние да работиш и 18 часа, защото си млад и здрав, имаш сили, умората още е твърде далеч. Днес може пет човека да ти направят комплимент колко си красива и още десет да те загледат на улицата. Днес е възможно финансовото ти състояние да ти позволява да си купиш апартамент. Днес децата ти са здрави, кротки и прилежни в училище и нямаш никакви проблеми с тях. А Той ти носи цветя през ден и е все така влюбен. Днес е така. А замисляш ли се как ще е утре или в другиден? Дали следващия месец няма да изгубиш добре платената си работа? Дали новата секретарка в офиса на съпруга ти няма да се окаже неговата нова голяма любов? Дали няма да се разболееш и да се наложи да стоиш само вкъщи за известен период от време? Твърде негативно звучи, така е. Но това е самата истина. Нищо не е вечно и никой не е застрахован от това безоблачното му небе да се превърне в свирепа буря. И това изобщо не означава, че трябва да живеем в постоянен страх, мислейки за всички тези неща и за „ако утре...?” Единственото, което трябва да правим е да благодарим всеки ден на Бог или на онази висша сила, която ни е дала всичко това. Благодарността би ни спасила от това да изгубим самите себе си и най-важното, което трябва да притежаваме- добро сърце. Нека си припомняме всеки ден колко много имаме и в същото време колко обикновени сме- крехки, чупливи, уязвими и задължително минаващи през различни фази от живота. Проблемите ще дойдат. И понякога колкото и да си умен и колкото и пари да имаш, не можеш да ги разрешиш. Просто стискаш зъби и продължаваш да вървиш с мисълта, че нищо не е вечно и че и те ще свършат един ден.

Здраве не можеш да си купиш.
Една безусловна истина, която не малко от нас пренебрегват. А никой не е застрахован от това в даден момент да се разболее от коварна болест. Истина е, че когато имаш възможност, можеш да си позволиш по-добри лекарства и по-добри лекари, но още по-голямата истина е, че ако ти е писано, ще се оправиш и след билколечение, продължило месец- два. Ако не ти е писано, и най-добрият лекар не може да те спаси. Винаги давам за пример себе си- след раждането на дъщеря ми- в една от най-добрите болници и платила си на най-добрите лекари, за малко не си отидох. Защото се появиха усложнения, които дори докторите не разбираха какви са. Тогава просто стана някакво чудо. Вярвам, че така е трябвало да бъде. Тогава научих много- за себе си, за другите, за живота. Затова, не мислете, че здравето ще си го купите с пари. Просто се молете за него и не тровете душите си с неприятни мисли, защото много често точно те ни разболяват.

Смъртта няма отлагане.
Всички вървим по един път и той завършва по един начин. Нека не живеем с идеята, че сме безсмъртни, защото никой от нас не знае дали ще е днес, утре, след два месеца или след много години. Пред смъртта сме равни. И когато си отидем от този свят, няма да бъдем запомнени като много знаещи и успели, а като добри хора. Ако не сме били такива, едва ли е имало смисъл. И както се казваше в онази песен....Ако не си помагал винаги, когато си можел, ако не си скачал от леглото в три през нощта за приятел, ако не си давал от залъка си, ако не си бдял над болното си детенце цяла нощ, ако не си оставил завинаги следа в сърцето на поне един човек, просто не си живял. Затова, нека се приземяваме понякога с мисълта, че сме простосмъртни и че не знаем дали има друг живот. А дали там греховете ни ще бъдат опростени? Нека просто не грешим, за да не се чудим. И за да бъдем истински, човечни и чистосърдечни, разумни същества.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Въображаемите ни врагове
· Бавно научавам...
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Промяната - не скокове, а стъпчици
· За обидата и обидчивостта
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Неделя
1
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Точка на кипене
Кога достигате своята точка на кипене, онзи момент, когато “ви писне”, “падне ви пердето”, когато “не...
Повече за: Асафетида подправката - билка
Асафетида (Ferula asafoetida) е подправка-билка, идваща от националните кухни на Иран и Афганистан. Въпреки...
Най-полезните растителни масла
Традиционно в българската кухня се използват две растителни масла – слънчогледовото олио за готвене и...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Уморена ли е душата ви?
Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не можем. Този вид умора е такъв, че остава незабелязан. Ден...
Светът е наше отражение. Какво виждаме в него?
Какво мислите за света, в който живеете? Как виждате живота си? Бихте ли могли да го опишете с една дума-...
Е-е-е, и замирисва на… свобода. Монокините
Личният избор и това да си готов на всичко свързано с него са важни. Както се казва в една руска поговорка...
Полезните цветове от свирчовина
През май-юли природата ни дарява с уханните цветове на свирчовината (черен бъз). Кратък период, в които...
Когато душата е уморена
Имате ли чувството, че дните, в които не се чувствате добре в кожата си напоследък не спират? Всеки има...
Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
Нашите умове имат удивителната способност да следят времето, въпреки факта, че нямаме сензорни органи,...
Креативност или как да мислим креативно
Креативността или творчеството са част от разума на всеки. Без нея нямаше да има нови изобретения, нямаше...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Невидимите жертви на домашното насилие
Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патологичен...
Исоп против кашлица и възпаления
Латинското му наименование е Hyssopus officinalis и представлява полу храст от семейство Устноцветни....
Биопродуктите – лукс или разумна инвестиция в здравето II
Алтернативата Внедряването на всеки един нов химикал или технология влече след себе си необходимостта...
Къде да се скрием от жегата в големия град?
Напечени тротоари и фасади на сгради, хиляди климатици, които бълват огнен въздух от металните си тела....
Купероза или зачервена кожа
Не, не става дума за приятна и пращяща от здраве руменина на лицето, а за постоянно видима мрежа от капиляри...
Тялото като дневник
„Мило дневниче, Днес се чувствам ужасно. Имам страхотен зъбобол. Предполагам, че ми расте мъдрец. Дали...
Ние определяме от какво да се тревожим, нека пестим силите си
Умеете ли да реагирате правилно на нещата, които ви се случват? Водят ли ви неприятностите за носа или...
Трудно ли се разбуждате сутрин?
Будилникът звъни за четвърти път и някъде изпод пелената на съня успяваме да натиснем за пореден път...
Дали не съм лесбийка?
Кратка справка в тълковния речник показва, че думата лесбийка означава жителка на остров Лесбос. А думичката...
Кефир за здрави черва и имунитет
Кефирът е поредната ферментирала храна, която заслужава вниманието ни. И макар направата му да е малко...
Самоуверените деца
Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва,...
Самовнушението
Свикнали сме преди всичко да вярваме на себе си или поне живеем с това убеждение. Много често чуваме...
Учени: Не използвайте стари слънцезащитни кремове и масла - водят до рак
Ако ви е останало плажно мляко от миналото лято, не го използвайте отново. Защото то крие опасност от...
Вашият начин да влезете във форма -II
Тенис Ако физическата ви подготовка е слаба, не се насочвайте директно към този спорт, защото съществува...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Компостът - еко земеделие чрез отпадъци
Известно е, че боклукът ни се дели на 3 основни групи – хартия, стъкло и метал. Разделното сметосъбиране...
Тялото - мъдър съветник в емоциите - I
Колко често казвате: „Мисля, че...“? А колко често казвате: „Чувствам, че...“? „Много често“ на първия...
Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което никога не сте вярвали. Може би, защото никога не сте го виждали. Не, не говоря...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook