Страхът – наш приятел и враг

Страхът във всичките му измерения съпровожда непрестанно човешкия живот. Страхувал се е още първобитният човек – от светкавиците и гръмотевиците, от дивите зверове. Страхува се и малкото дете – от тъмното, този атавистичен страх от скритото неизвестно, населено с какво ли не. Страхува се и порасналия съвременен човек. Формите на страха са многобройни – явни и подтиснати, осъзнати и не.

Непременно лошо ли е да се страхуваш? Категорично не. Страхът - разумен, премерен и овладян, ни прави предпазливи. Дава ни възможност да претеглим плюсовете и минусите на ситуацията, а не да се хвърлим като безумци с главата напред. Предпазва ни от грешки. Всеизвестно е, че и най-смелите не са хора, които изобщо не се страхуват, а постъпват по определен начин въпреки страховете си, надмогвайки ги, овладявайки ги. Победата над страховете – чрез различни екстремни спортове, например, ни прави по-уверени, по-силни, създава ни самочувствието на победители. Разбира се, животът не е нито само победи, нито само загуби – в него има и върхове и спадове и страховете ни са част от целия този житейски цикъл. Важното е човек да съумее да напипа правилната доза и да рискува, надвивайки страховете си, премерено.

Защото страхът от наш приятел, който ни пази от беди и крайности в постъпките, се превръща в наш враг, ако ни прави безволеви, нерешителни. Ако заради него предпочитаме вечно да чакаме да се случи нещо извън нас, което да промени онова, от което сме недоволни в живота си, вместо сами да се хванем в ръце и да действаме. Печелят само смелите, казва друга мъдрост. И е вярна, защото ако придобиеш смелостта за промяна, 50 на 50 можеш или да спечелиш, или да загубиш. Когато стоиш в изходна позиция, без да предприемаш нищо – житейската ти загуба е на сто процента. Ако се отдадеш в плен на страховете си, има опасност животът да премине край теб, а ти да останеш негов пасивен зрител – нещо, което след време може да те кара само да съжаляваш, без възможност за каквато и да е промяна.

Разбира се, в много от случаите придобиването на смелост за дадена житейска постъпка, особено за фундаменталните неща, изисква ред условия, които почти съвпадат с условията за революционна ситуация. Изчерпаните усилия да крепиш семейството могат да те подтикнат към смелостта да сложиш край на една провалена връзка, въпреки страхът пред това, което те очаква. Невъзможността да си намериш работа по професията, която си упражнявал досега – да ти даде куража да започнеш тепърва да учиш нещо съвсем друго или да се специализираш в различна сфера Недостатъчният домашен бюджет – да потърсиш работа в друг град или в чужбина.

Ако досегашната ситуация е тотално изчерпана, прави те нещастен, по-добре е да прецениш новата стъпка от всички страни, да надмогнеш страховете от промяната и да действаш, отколкото да стоиш пасивен, да се самосъжаляваш, да вегетираш и бавно да тлееш. Така че ДА на страха, който ни предпазва от безумни ходове, НЕ на страха, който би ни спрял по пътя да живеем пълноценно и смислено.