Киберхондрия

Наскоро прочетох тревожно изследване (на Mediascope Europe за 2012 г.), което твърди, че една трета от българите си поставят диагноза сами, единствено благодарение на това, което са прочели в интернет. Ситуацията в световен мащаб не е много по-различна. При поредното оплакване относно здравето ни ние вече не тичаме към лекарския кабинет, а първо отваряме интернет търсачката и правим бърза справка относно симптомите, които са ни връхлетели.

За съжаление, при някои хора проверката на симптомите не е нито повърхностна, нито пък само с информативна цел, а напълно сериозна. Същите тези хора, поради една или друга причина, са склонни да пропуснат посещението при специалист. Вместо това се доверяват на личната си преценка, мнения на непознати хора от форуми и често непотвърдена информация от здравни сайтове, за да си поставят диагноза и след това да предприемат съответното самолечение.

Киберхондрия

За терминът „киберхондрия“ се заговаря в британски медии още през 2001 година, макар че по-мащабни проучвания по темата са проведени години по-късно. Ангажираните по темата специалисти твърдят, че киберхондриците са новите хипохондрици. Напълно очаквано, с развитие на технологиите и огромния океан от информация в интернет, хората, които страдат от страхове за собственото си здраве, започват все по-често да се осланят на прочетеното в мрежата. За съжаление, именно поради достъпността на подобни материали, броят на обсебените от здравето си потребители нараства главоломно.

И тук не става въпрос просто за онази група високо информирани и интелигентни пациенти, които само могат да бъдат в помощ на лекуващите, а за хора, склонни да преувеличават симптомите си, да ги свързват с тежки диагнози и да драматизират ситуацията до степен, която вреди на тяхната психика, нормално съществуване и взаимоотношения с околните.

Киберхондрията може да е много опасна:

След проучване в интернет болният има склонността да свързва безобидни симптоми с възможно най-страшните и тежки заболявания. Често, за да бъдат по-убедителни при преглед пред лекаря (ако въобще го посетят), болните преувеличават страданията си и вкарват лекуващия в заблуждение. Главоболието се свързва с мозъчен тумор, пробожданията в сърцето - с инфаркт и т.н. Оказва се, че в по-голяма част от случаите, опасността от смъртна заплаха е доста далечна, а притесненията на пациентите-киберхондрици са необосновано големи.

Страхът от ужасяваща диагноза при някои хора е толкова голям, че те са склонни да се доверят на съмнителни източници в интернет, на мненията на абсолютно непознати хора във форумите и на своята собствена преценка, като пропуснат най-важния фактор в подобна ситуация – прегледът от специалист и подходящите медицински изследвания. Нещо повече предприема се самолечение и с не по-малко съмнителни медикаменти и практики.

В интернет съществуват хиляди сайтове и псевдо-лечители, които могат да ви втълпят редица притеснения и безумни методи за лечение, с една единствена цел – да продадат добавките или услугите, които предлагат. За лекарствата се ориентираме според недостоверни източници и непрофесионални мнения, вместо според листовката от опаковката. Хипонохондриците и киберхондриците са честа жертва на измамници, а улесненото пазаруване в мрежата създава допълнителни рискове.

Проучването на съпътстващите дадено състояние симптоми вместо да има положителен ефект, често предизвиква точно обратното – необосновани и преувеличени страхове у относително здрави хора. Високото ниво на тревожност, както при хипохондриците, така и при киберхондриците, често афектира върху взаимоотношенията с околните.

И обратното - при киберхондрията се развива склонност да се неглижират реални опасности за здравето. Сериозни проблеми могат да се подминават с лека ръка и да се „лекуват“ само с бабешки рецепти или непроверени алтернативни лечения. И двете крайности са еднакво опасни.

Няма нищо лошо в добрата информираност относно нашето здраве. Напротив – подкрепям я напълно и считам, че именно тя, съчетана с редовните профилактични прегледи, е ключът към ранната диагностика и справяне с болестите още в самия им зародиш и по най-щадящия възможен за нас начин. Не съм против бабините лекове и съвети, които често можем да открием в книгите и дори в интернет. Те са доказали ефективността си с годините и могат да ни бъдат пръв помощник за облекчаване на редица неприятни симптоми.

Да смятаме обаче, че след няколко прочетени статии и мнения по форуми, без да проследяваме научни източници, имена и да мислим критично, дори в отчаянието, е абсолютно недопустимо. Нека всеки се изявява в областта, за която е учил и в която има опит. Същото се отнася с пълна сила и за лекарите, които са нагърбени с тежката задача да пазят най-важното – нашия живот и здраве.