Кога е по-добре да се разделим

Когато човек е във връзка или брак е трудно да погледне отстрани с критично око на отношенията. Все нещо се случва от общото ежедневие, все нещо разсейва и отново поемаме в рутината. Или поглеждаш назад с носталгия, измерваш извървения път, общите преживявания, децата, трудностите и решаваш отново да дадеш втори шанс, не непременно точно на него, а на семейството ви, на всичко това, което сте заедно.

Да осъзнаеш, че не си щастлив с някого хич не е лесно, обикновено трябва да се случи нещо, което да ти отвори очите, или просто след поредния скандал болезнено да си дадеш сметка, че всъщност вие отдавна живеете на различни планети, макар да спите на едно легло. А сърцето търси щастието винаги и безапелационно и честността ни към него изисква да го следваме, когато то иска да избяга от гнева, от отчуждението. Кога е най- добре да се разделим? Кога е повратната точка, когато си казваш – „по- добре щастливи поотделно, отколкото нещастни заедно”?

Вие наистина се карате много – семейният скандал е нещо обичайно и понякога дори здравословно. Поводи – колкото искаш. Най- често двойките се карат за пари и тяхното изразходване. Ако няма установен механизъм на семеен бюджет, в условията на намалени доходи и други сътресения като внезапна безработица, ежедневните сдърпвания са налице. Те, заедно с малките битови драми около домакинството, са най честите причини за семеен скандал. Но истински лошото е, когато освен че са ежедневие, те стават жестоки, изпъстрени с обиди и квалификации. Когато всъщност поводът е чисто формален, но заради него се излива целият натрупан гняв и обида, които се коренят някъде другаде. Хората, които се обичат, се нараняват най- болезнено и знаят къде най- лошо да настъпят. Всъщност опознаването на другия не носи сигурност, а снабдява с цял арсенал от факти, които само вие знаете един за друг. Особеностите на характера на другия са непреодолими недостатъци. Вие просто не се харесвате и уважавате повече. Крайният и най- лош вариант е, когато се карате пред други хора или на публично място - на улицата или в магазина. Това показва, че дотолкова сте затънали в гняв един към друг, че погазвате освен собственото и чуждото достойнство. Публичното пренебрегване и омаловажаване на другия, незачитането на неговите желания и характер е видим и за околните и те се чувстват неудобно – избягват да ви канят на гости изобщо да се срещат с вас като двойка. Как завършват скандалите също е показателно. Ако се сдобрявате бързо, някой мил жест все още е достатъчен или извинението означава нещо – още има шанс. Но ако с поредния скандал вие стигате все по- далеч и по- далеч и заплахите и обидите стават все по- реални. И ако вече си представяте живота разделени: „ще те напусна, без теб ще ми е по- добре”, значи в ума си вече сте разделени.

Мълчанието от друга страна също много се услажда. Дори и с дни да не си говорите или с половин уста някоя дежурна реплика, това сякаш е комфортно и за двамата. Мъжът ви, че и вие, вече сте се уморили да мрънкате и повтаряте едно и също. Разговорите са безплодни и прерастват в скандал. Ако мълчанието устройва и двама ви – значи вие вече сте се отчуждили. Не споделяте, не планирате, не разговаряте на масата. Мълчанието има и друго измерение - не се докосвате, не се прегръщате, минават дни без страстна целувка. Мълчанието на телата преминава и в леглото и сексът вече не върви. Той може и да не е най- важното нещо в една връзка, но е показател за всичко, което се случва в нея. Освен редките случаи, когато дори и фактически разделени, все още правите страхотен секс. Това само показва, че вашата връзка е основана на физическото привличане, вие цените високо химията между вас и не оставяте края на връзката да постави и край на изживяванията в леглото. Но ако мисълта за секс поражда неприятно чувство или досада, ако все по- често имате безпричинно главоболие, нещо определено не е наред.
Но мъжете не обичат да мълчат дълго в леглото – стига се често до изневяра.

Изневярата е истинско сътресение за една връзка. Много често тя приключва именно дотам. Предателство, обида, огорчение, омраза, безсилие, удар по самочувствието. Всичко това е достатъчно. Изневярата показва и опит да търси щастие, утеха, ново начало извън отеснялата връзка и това на практика е разрив. В някои случаи намираме сили да се справим, да простим и да открием, че все още има нещо, което да ни държи заедно и такава е волята и на двамата. В тези случаи изневярата укрепва връзката неимоверно.
Но дори и огорчението от изневярата пак е признак на някакви чувства, все още показва, че макар и с болка ние все още се интересуваме от другия. За разлика от безразличието, което сякаш е точно обратното на всичко, което е любовта. Незаинтересованост, игнориране, тотално незабелязване на другия – нима има по- страшно за хора, които живеят заедно. Това е финалната права на една връзка. От там връщане назад няма. Просто всички причини да сме заедно са изчерпани.
И ако всичко изброено дотук е в сферата на чувствата, общуването и може да бъде субективно тълкувано, то има една причина, която без изключения задължава в полза на раздялата – насилието. И един шамар е достатъчен да имаме не едно наум и мислите ни да поемат в тази посока. Насилието не бива да се случва в нито едно семейство и към възрастните, и към децата. Няма компромиси, няма обещания, няма съжаление.

Какво се случва, ако раздялата не се случи навреме? Ако сме твърде склонни да се вглеждаме в нещо безжизнено, да се надяваме, че нещата ще се оправят, без обаче никой да полага старание?

Губим. Губим от живота си, който може да протича по- щастливо. Губим от самоуважението си, защото даваме по малко от него всеки път когато снижаваме критериите си към партньора и към себе си. Във всеки случай губим самите себе си, защото пропиляваме шанса си да бъдем щастливи. А всеки има право на щастие, стига да не за сметка на нечие чуждо.
Понякога уцелването на точния момент е истинско чудо. Понякога просто го изпускаме. А понякога умишлено си затваряме очите и продължаваме по течението. Където и да води то.