Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колелото на поколенията


Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те могат да бъдат емоционални, ценностни или психически врагове. Революцията на пубертета онагледява най- добре тази реакция. Бунтът срещу авторитета на родителите, търсене на мястото си в света на големите, опитите да бъдем самостоятелни и да се откъснем от семейното гнездо – всичко това може да бъде осъществено в яростни изблици и да породи емоционални проблеми, както и да премине без много сътресения, зависи от много фактори и е двустранно.

„Аз не искам да съм като теб!” това казва може би всеки тинейджър на родителите си, или поне си го мисли. Дори и да не е изречено с ярост или желание да наранят, поне част от това заричане я има у всеки млад човек. Малко от тях искат да са точно като родителите си – повечето искат да са по- добри, да постигнат повече, да нямат техния живот, да дадат повече на децата си, отколкото самите те са получили. И така поколение след поколение. Този стремеж е естествен, но начинът, по който се изразява или възприема може да отрови отношенията още съвсем рано.

А ако има съпротива, противопоставяне, щастливи хора няма. Децата, обладани от стремеж да се разграничат от родителите си, осъзнават с времето колко силно започват да приличат на тях. В собственото си семейство повтарят матрици, даже обикновени характерни фрази. В това откриват истинска трагедия:

Нима се превръщам в майка си?


Коя жена не се е питала това? Колкото по- яростен е бил бунтът в младежките години, толкова по- силно е огорчението да открият този факт. И без да искат завъртат колелото на поколенията по един мъчителен начин, който дава отражение в трудни и сложни отношения с родителите и на зряла възраст. От непоносимост, критикуване, яростни изблици, провокирани от невинни забележки до истинско отмъщение, когато родителите остареят и започнат да зависят малко или много от грижите на децата си. Тогава те с наслада ги третират със снизхождение, като малки безпомощни деца, вместо с уважение към една преклонна възраст. От своя страна има родители, които по никакъв начин не улесняват децата си в опит да поддържат дух на единство и любов между поколенията. „Трета възраст” не означава непременно "мъдър" или "надраснал" някои детски пориви и младежки недостатъци. Един възрастен родител може да е по- труден за общуване от 3 годишно дете.

Има ли начин колелото на поколенията да се завърти хармонично и всички да са щастливи през повечето време?

Всеки да се знае семейството. Когато децата създават свое семейство и имат деца на свой ред – те са отделна семейна единица. Мнението на партньора и добруването на децата става първостепенно. Би трябвало и родителите да осъзнават това. Да не се месят в отношенията на младите или възпитанието на внуците. Да помагат, ако могат, ако искат, не по задължение, без да се натрапват и да пазят чуждото пространство. Ако всяко поколение си спомни, как е било третирано от родителите си при свиването на свое гнездо, и поне малко работи в посока разбирателство – един ден този проблем ще изчезне. Защото доброто, както и лошото в отношенията има свойството да се трупа с годините.

Всеки да си знае дома. Ако преди време е било нормално децата да живеят при родителите си и три поколения да съжителстват под един покрив, този модел отдавна се е доказал като неефективен. Дали със тежък кредит, или с помощ от нечия страна, добре е младото семейство да живее само. Когато обаче родителите остареят и имат здравословни проблеми, още повече, че може и да са в друг град, тогава възниква нелекият проблем – как да се грижим за тях? Синовният дълг, ако е добре развит и идва естествено, би отсъдил: „Приюти родителите си, на тях дължиш всичко.” Но дългът като част от собствено семейство казва: „Имаш задължения и към тях”. На кого да дадем енергията си – на родители, които са ни отгледали, възпитали, дали фундамента да сме това, което сме. Или на децата си – които също трябва да получат това от нас. Един мъдър родител никога няма да постави така нещата, не би се съгласил да живее в дома на децата си, ако не е крайно наложително. Затова често се случва чужд човек да помага на възрастните родители или те биват настанени в дом за стари хора. За едно целодневно работещо семейство, да постъпи така с родителите си е единственият възможен избор, макар той често да бива осъждан у нас.

Да приемем родителите си и да им простим за това, което са и как са ни възпитали, грешките им. Да благодарим за доброто. Това приемане и опрощаване, разбиране на родителските мотиви, много естествено се случва когато сами станем родители. Начинът, по който ни гледат децата, въпросите, които ни задават, как често ни ядосват или изплашват с някоя лудория, нима не виждаме себе си като деца? Грешките, които допускаме, липсата на време за тях, избухванията ни, защото животът е труден, ние сме просто хора и се влияем от това – нима не познахме родителите си? Да приемеш, че никой не е идеален е лесно на думи, но да го разбереш като междинно звено в това колело, поколенческото, е цяло постижение. От друга страна с времето човек оценява какво е в момента, именно благодарение на обстоятелството, в какво семейство се е родил, кой го е възпитавал – дали е имало музикална среда, дали мъжете от поколения се славят със сръчността си, а жените – с усета си към ръчния труд и т.н. Да, много от сегашното ни Аз е резултат от свободните избори, които правим, но има една неотменима основа, която дължим на родителите си. Тя може да бъде и с обратен знак.

Да бъдем щедри. Чрез децата си. Може би не одобряваме начина, по който сме възпитани. Обвиняваме родителите си в много грешки от незнание, безхаберие, ниска култура и какво ли още не. Но те могат да бъдат прекрасни баба и дядо. Може би с възрастта са осъзнали тези грешки и биха дали всичко онова, което не са успяли на нас, на своите внуци. Понякога малките човечета коренно ги променят. Наистина из основи. Децата също имат нужда от баба и дядо, искат да блестят като слънца в нечий залез. Това общуване може да е пълноценно и много удовлетворително, стига да е градивно. Да не им го отнемаме, само заради поривите на егото си. Децата ни не ни принадлежат – те са ни дарени временно.

Никой не знае колко дълго е на този свят, колко време му е съдено да прекара с хората, които обича. Всеки обаче има нужда да почувства, как е част от едно цяло, как всички сме свързани в невидими нишки. Нека направим така, тези нишки да са любов, а не неприязън и отхвърляне. Колелото на поколенията така или иначе се завърта, да го направим така, че то да е за благото на всички, а не единствено на егото ни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Ботокс - ето кои са най-често задаваните въпроси за процедурите
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Уморена ли е душата ви?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Да научим детето да играе само
Четвъртък
30
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
До олтара и обратно. Размисли в последния момент
В деня на сватбата тя си мислеше, че от днес нататък ще бъдат завинаги заедно? А всъщност дори не успя...
Думи, които мъжете обичат по-често да чуват от нас
Твърди се, че ние жените сме тези, които обичат да „чуват” любовта, че ние имаме нужда от много по-голямо...
Силата на визуализацията
„Един закон на психологията гласи, че ако си представиш какъв искаш да бъдеш, и задържиш тази мисловна...
Безпричинната доброта
Преди години прочетох романа на Ъруин Шоу „Хляб по водите“ и там – знаменателното библейско послание:...
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
Как да изберем безопасно детско колело?
Карането на колело е сред любимите занимания на децата. То е забавление, физическа активност на открито...
Опасността да се влюбиш в приятеля му
За повечето такава опасност звучи еретично и то с основание. Почти гарантирано тя поражда много повече...
Разговорът, който всяка майка трябва да проведе с дъщеря си
Една нова тема се прокрадва в живота на младите момичета. Тема, която може да окаже влияние върху него...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Етикет на телефонния разговор
Този неизменен в последните години аксесоар - телефонът, се е превърнал в необходимост за съвременния...
"Бебешки" пубертет
Може да ви разсмее това понятие, „Бебешки пубертет”, но това само означава, че просто не сте се сблъскали...
Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
Самодостатъчните жени
Сигурно всяка една от нас поне веднъж в живота си е срещала или се чувства като онзи тип жена, която...
10 мита в общуването, в които продължаваме да вярваме
Днес отдаваме голямо значение на комуникацията. Страх ни е да помълчим. Особено, когато сме с някого....
Идеалната жена – серийно производство или красотата като самоцел
В епохата на фабричните изделия по калъп, еднотипните жилища и конфекцията, светът е залят и от друг...
Идеи за детската стая, когато децата са три
Ако сте сред тези щастливци, които имат три деца, знаете също много добре колко важно нещо е пространството....
Колко е важно да бъдеш несериозен
- Няма смисъл, никога не се печели от това… - Е, как, бе, много пъти сме взимали играчка! Действието...
На какво можем да научим детето вкъщи
Децата растат като на един дъх. До вчера ги учим да се хранят сами с лъжица, да се обуват и да вдигат...
Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
Традиции от миналото, които успешно можем да пренесем в настоящето
Преди повечко години, когато светът е бил по-малък в представите на дедите ни, а домът, махалата, селото,...
Грешките, които (не бива да) допускаме с бившия
Отнело ни е доста време да го „забравим”. В миналото той е значел много за нас… трудно ни е било да си...
Как да подобрим концентрацията у децата?
Заради технологиите и динамиката, в която живеем, децата изпитват все по-големите трудности да се съсредоточават....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook