Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Колелото на поколенията


Всяко поколение се ражда от предишното и в съпротивата си към него. То има биологични родители, но те могат да бъдат емоционални, ценностни или психически врагове. Революцията на пубертета онагледява най- добре тази реакция. Бунтът срещу авторитета на родителите, търсене на мястото си в света на големите, опитите да бъдем самостоятелни и да се откъснем от семейното гнездо – всичко това може да бъде осъществено в яростни изблици и да породи емоционални проблеми, както и да премине без много сътресения, зависи от много фактори и е двустранно.

„Аз не искам да съм като теб!” това казва може би всеки тинейджър на родителите си, или поне си го мисли. Дори и да не е изречено с ярост или желание да наранят, поне част от това заричане я има у всеки млад човек. Малко от тях искат да са точно като родителите си – повечето искат да са по- добри, да постигнат повече, да нямат техния живот, да дадат повече на децата си, отколкото самите те са получили. И така поколение след поколение. Този стремеж е естествен, но начинът, по който се изразява или възприема може да отрови отношенията още съвсем рано.

А ако има съпротива, противопоставяне, щастливи хора няма. Децата, обладани от стремеж да се разграничат от родителите си, осъзнават с времето колко силно започват да приличат на тях. В собственото си семейство повтарят матрици, даже обикновени характерни фрази. В това откриват истинска трагедия:

Нима се превръщам в майка си?


Коя жена не се е питала това? Колкото по- яростен е бил бунтът в младежките години, толкова по- силно е огорчението да открият този факт. И без да искат завъртат колелото на поколенията по един мъчителен начин, който дава отражение в трудни и сложни отношения с родителите и на зряла възраст. От непоносимост, критикуване, яростни изблици, провокирани от невинни забележки до истинско отмъщение, когато родителите остареят и започнат да зависят малко или много от грижите на децата си. Тогава те с наслада ги третират със снизхождение, като малки безпомощни деца, вместо с уважение към една преклонна възраст. От своя страна има родители, които по никакъв начин не улесняват децата си в опит да поддържат дух на единство и любов между поколенията. „Трета възраст” не означава непременно "мъдър" или "надраснал" някои детски пориви и младежки недостатъци. Един възрастен родител може да е по- труден за общуване от 3 годишно дете.

Има ли начин колелото на поколенията да се завърти хармонично и всички да са щастливи през повечето време?

Всеки да се знае семейството. Когато децата създават свое семейство и имат деца на свой ред – те са отделна семейна единица. Мнението на партньора и добруването на децата става първостепенно. Би трябвало и родителите да осъзнават това. Да не се месят в отношенията на младите или възпитанието на внуците. Да помагат, ако могат, ако искат, не по задължение, без да се натрапват и да пазят чуждото пространство. Ако всяко поколение си спомни, как е било третирано от родителите си при свиването на свое гнездо, и поне малко работи в посока разбирателство – един ден този проблем ще изчезне. Защото доброто, както и лошото в отношенията има свойството да се трупа с годините.

Всеки да си знае дома. Ако преди време е било нормално децата да живеят при родителите си и три поколения да съжителстват под един покрив, този модел отдавна се е доказал като неефективен. Дали със тежък кредит, или с помощ от нечия страна, добре е младото семейство да живее само. Когато обаче родителите остареят и имат здравословни проблеми, още повече, че може и да са в друг град, тогава възниква нелекият проблем – как да се грижим за тях? Синовният дълг, ако е добре развит и идва естествено, би отсъдил: „Приюти родителите си, на тях дължиш всичко.” Но дългът като част от собствено семейство казва: „Имаш задължения и към тях”. На кого да дадем енергията си – на родители, които са ни отгледали, възпитали, дали фундамента да сме това, което сме. Или на децата си – които също трябва да получат това от нас. Един мъдър родител никога няма да постави така нещата, не би се съгласил да живее в дома на децата си, ако не е крайно наложително. Затова често се случва чужд човек да помага на възрастните родители или те биват настанени в дом за стари хора. За едно целодневно работещо семейство, да постъпи така с родителите си е единственият възможен избор, макар той често да бива осъждан у нас.

Да приемем родителите си и да им простим за това, което са и как са ни възпитали, грешките им. Да благодарим за доброто. Това приемане и опрощаване, разбиране на родителските мотиви, много естествено се случва когато сами станем родители. Начинът, по който ни гледат децата, въпросите, които ни задават, как често ни ядосват или изплашват с някоя лудория, нима не виждаме себе си като деца? Грешките, които допускаме, липсата на време за тях, избухванията ни, защото животът е труден, ние сме просто хора и се влияем от това – нима не познахме родителите си? Да приемеш, че никой не е идеален е лесно на думи, но да го разбереш като междинно звено в това колело, поколенческото, е цяло постижение. От друга страна с времето човек оценява какво е в момента, именно благодарение на обстоятелството, в какво семейство се е родил, кой го е възпитавал – дали е имало музикална среда, дали мъжете от поколения се славят със сръчността си, а жените – с усета си към ръчния труд и т.н. Да, много от сегашното ни Аз е резултат от свободните избори, които правим, но има една неотменима основа, която дължим на родителите си. Тя може да бъде и с обратен знак.

Да бъдем щедри. Чрез децата си. Може би не одобряваме начина, по който сме възпитани. Обвиняваме родителите си в много грешки от незнание, безхаберие, ниска култура и какво ли още не. Но те могат да бъдат прекрасни баба и дядо. Може би с възрастта са осъзнали тези грешки и биха дали всичко онова, което не са успяли на нас, на своите внуци. Понякога малките човечета коренно ги променят. Наистина из основи. Децата също имат нужда от баба и дядо, искат да блестят като слънца в нечий залез. Това общуване може да е пълноценно и много удовлетворително, стига да е градивно. Да не им го отнемаме, само заради поривите на егото си. Децата ни не ни принадлежат – те са ни дарени временно.

Никой не знае колко дълго е на този свят, колко време му е съдено да прекара с хората, които обича. Всеки обаче има нужда да почувства, как е част от едно цяло, как всички сме свързани в невидими нишки. Нека направим така, тези нишки да са любов, а не неприязън и отхвърляне. Колелото на поколенията така или иначе се завърта, да го направим така, че то да е за благото на всички, а не единствено на егото ни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Минимализмът и възрастта
· Как се състаряваме преждевременно - нагласата
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Уморена ли е душата ви?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Да научим детето да играе само
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Събота
10
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Страхотни идеи за Монтесори детски стаи
Методът Монтесори има специално отношение към средата на детето, която основно е неговата детска стая....
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
"Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Типове поведение, които насърчават лошото държание на децата
Всяко дете има периоди, когато не изпълнява това, което родителите му казват, молят или забраняват. И...
Как детето ни да се справи с тормоза в училище - II
Нормално е децата, които са тормозени, да се чувстват изплашени или ядосани. Но те биха могли да отблъснат...
100 дини под една мишница
За хората, които носят много дини под една мишница, „скука” е непозната дума. Те не само че винаги имат...
Тематичната сватба - някои свежи и модерни идеи за съвършената сватба
Сватбите не са това, което бяха. Или поне вече не изглеждат по начина, по който изглеждаха до преди десетина...
Време да бъдем по-добри...и в социалните мрежи
Няма какво да се лъжем - престоят ни в социалните мрежи заема голяма част от времето и съзнанието ни....
Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и...
Как физическата активност води до по-добри резултати в образованието и комуникацията?
Децата са родени да играят, да тичат, да се движат неуморно, опознавайки света около тях. Оказва...
Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна II
Приятелското отношение със свекървата е възможно, но е нужно да се правят компромиси. Когато виждате,...
Ако искате щастливи старини, инвестирайте в приятелствата си, сочи проучване
Общоприето е схващането, че човек остарява щастливо, ако има щастливо семеен живот. Но две скорошни изследвания...
Страст или сигурност – какво да изберем?
Всички ние искаме и страст, и сигурност, но практиката показва, че тези две понятия взаимно се изключват....
Бъди автор на всеки ден от живота си
Имаш ли чувството, че не си част от собствения си живот? Че нещата се случват без твоя контрол и не по...
Не обичам детето си... - II
Прекалено рано Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според...
Здравословен егоизъм или егоцентризъм?
Напоследък почти навсякъде четем, че за да бъдем щастливи, трябва да сме малко егоисти, да обръщаме повече...
Недоволството и обикновеното мрънкане
Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото...
Храненето и детето - I
Едва ли има родители, които при захранването да не са сблъскали с нежеланието на своето мъниче да яде...
Разводът и децата - I
Преди години, когато една от най- близките ми приятелки взе смелото решение да прекрати нещастен брак...
Другите промени, които стават по време на майчинството
Майчинството променя живота по един много категоричен начин – нов човек се появява на света и той зависи...
Откраднато щастие
Има много съвети за това как да превърнем празника в истинско вълшебно преживяване и какви са триковете,...
Сърдитко Петко
Според народната психология той задължително губи с вечните си сръдни – затова и торбичката му е празна....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook