Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Ренесансът на майките



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Гледането на малко дете е изтощително, особено ако децата са повече от едно. Факт е, че основната и най-енергоемката част от това се пада на майката и това няма как да се промени, поне през първата година-година и половина от живота на децата. Майчинството е може би най-голямата промяна в живота на жената, защото тя скъсва с досегашния си начин на жена без ангажименти извън себе си и своята воля. Сега тя се подчинява на друг. Някой, когото не познава, някой хем безпомощен, хем постоянно изискващ. Някой, който не я оставя да спи, да се храни добре и да е физически активна, който ограничава контактите й, личното й време. Така стоят нещата за онези жени, които приемат отглеждането на детето си като приоритет номер 1.

И когато този факт е неотменим, започва истинската чуденка? Приемаме положението, посвещаваме се, добре, а после какво?


После, майки, е време за ренесанс, за събуждане, за припомняне кои бяхме преди децата. За свързване отново на старото аз с новото аз, на стария живот, благодарение на който сме това, което сме днес, с новия - на майка, на родител. Трябва да разберем, че в онази недоспала и изнервена жена се крие артистичната, интересната, жизнерадостна студентка, младши-сътрудник, мениджър, фризьорка или учителка. Това сме ние същите, да, нещо се е променило, да то ни е променило, но някак извътре, дълбоко. Може да не се върнем към професията си преди майчинството, може да сменим град или дом, но нашата същност ни чака, чака нашия ренесанс.

Ренесансът започва с:

Решимостта, че не бива да губим връзка с живота си през бременността и дори да е трудно, но да не изоставаме от него в първата година от майчинството. Понякога е дразнещо да гледаме колко изпускаме, как се развиват приятелките и колегите ни, но това не значи, че трябва да се затваряме за тях. Не бива да спираме да следим интересите и хобитата си, да се борим с нокти и зъби за всяка прочетена страница, епизод от сериал (защото цял филм е вече лукс). За всяко ходене на кафе и фризьор. Трябва, наложително е, детето да остава и с баща си. Не трябва да изпитваме вина да оставим детето и на доверена съседка или близък роднина, стиига режимът да позволява. Дори 30 минути до магазина за козметика понякога спасяват психиката ни.

Решимостта, че друг може да поеме грижата за детето. Дали ще е ясла или градина, дали ще е кооператив, детегледачка, баба, на която можем да разчитаме. Има време, когато е здравословно за детето да се отдели, да поеме малко общуване извън нас. Да се скара с друго дете за играчка, да тренира имунната си система, да намери свои приятелчета. Това е преломният момент и той бележи границата. Една жена не бива да се чувства виновна, че оставя детето си на градина. Тя трябва да е наясно, че то ще боледува, че ще има конфликти с другите деца, че госпожата може да направи забележка. Това е част от порастването.

Решимостта, че майчинството е само част от нашата сложна личност и да отстояваме тази личност пред обсебването, в което майчинството понякога ни подчинява. Ние сме работещи жени, стоящи вкъщи жени, учащи и грижещи се за родителите си, ние сме нечии приятелки, любими, колежки. И във всеки момент влизаме в различни роли, в които сме еднакво себе си. Да, майчинството ни кара да се разделяме с някои приятели, да разпределяме различно времето си между различни приоритети, но ние трябва да продължим да разгръщаме и развиваме потенциала си.

Решимостта, че няма да се поддаваме на вина, тревога и излишна драма. С майчинството това стават новите ни най-добри приятелки. Вина, че си пуснала детето на ясла, а то още е малко. Сутрин плаче, а ти се чудиш какво ли прави там, как се държат с него, какво ли яде. Вина, че нямаш време за него и за по-лесно го слагаш да погледа детско. Вина, че не му четеш достатъчно, че не си играеш достатъчно, че не го храниш достатъчно здравословно. Тревогите са ужасяващи, когато децата растат - че ще ги блъсне кола, че някой ще ги удари непоправимо, че някой го тормози в училище...но знаете ли, това върви с всичкото хубаво. Това е заради любовта и щастието. И да, с вината и с тревогата трябва да се живее до края. Затова трябва да свикнем да ги държим под контрол. Да не позволяваме да отнемат от радостта на майчинството.

Така че, ако ви е тежко - ще мине. Зъбите ще поникнат, детето ще проходи и ще проговори. Ще спи цяла нощ и ще го отбиете. Ще свикне да ходи на гърне и да дава играчки. Рано или късно. Въпросът е да не изпуснете своя ренесанс междувременно.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо родителите не трябва винаги да са „в синхрон“ с децата си
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Как да изберете най-подходящия тип количка за вас и за вашето бебе?
· Официално: СЗО предупреждава, че талкът е „вероятно канцерогенен“ за хората
· Милион бебета могат да бъдат спасени годишно, ако се променят тези малки неща
· Първата играчка
· 17-годишна е удостоена с престижната Международна детска награда за мир
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Да научим детето да играе само
Петък
25
Април 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо след 35-те ни години е трудно да се сприятеляваме?
Изследване, публикувано в The Royal Society, показва, че пикът на новите приятелства, нашата най-голяма...
Какви таланти има вашето дете
Всяко дете се ражда с определени заложби и започва да ги проявява още в най-ранна възраст. Трудната задача...
Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
Защо захарта потиска имунитета?
Зимата е сезонът, когато болестите ни атакуват най-безмилостно. И една лека настинка води до отслабване...
Проблемът „много критични родители“
Всеки родител иска най-доброто за детето си. В старанието и себераздаването не рядко той стига до крайности....
Седемте лица на фалшивата любов – кои са те и как да ги разпознаем?
Вероятно няма друга дума, независимо на какъв език, която да се използва толкова, колкото думата...
Mитът за любовта от пръв поглед е развенчан
Две трети от любовните връзки възникват между приятели, сочат данните от проучване на канадски учени,...
Трудностите като нови възможности
Искаме ги или не – трудностите са неизбежна част от житейския ни път. Те са негов естествен спътник,...
Лелята – сестра и приятелка в едно
Да имаш брат или сестра има много предимства, това е сигурно. Компания за игри в детството, споделеност...
Как се става... татко - I
Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той...
Клишета — на парчета!
Всеки ден се сблъскваме с тях. Те ни помагат да завършим успешно някой спор, но понякога ни разгневяват...
Най-глупавите причини за раздяла
Да се разделиш с човека, когото обичаш, е едно от най-трудно преодолимите събития в живота ни. Понякога,...
Не искай от мен да ти казвам „майко”
Знам, че не започнахме добре. При първата ни среща бяхме притеснени и беше неловко, но аз имах желание...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - II
Бебето от 3-6 месеца е съвсем различно. Можем да кажем, че на третия месец, то сякаш отново се ражда...
Децата в големия град - II
Как да ги защитите Планирайте маршрутите си в страни от големите булеварди. Само на 50-на метра от...
Как да отгледаме детето си минималистично?
Минимализмът е начин на живот и мироглед, при който има възможно най-малко вещи, струпване на детайли....
Добър съпруг - лош баща
Един мъж може да бъде перфектен съпруг, добър съсед и отзивчив приятел, но в бащинството да се проваля....
Първата играчка
Първата детска играчка е малко по-различна от просто подарък. Тя, както подсказва името, е първата играчка,...
Защо не бива да качваме снимки на децата си онлайн?
Днес социалните мрежи са навсякъде. Споделяме всичко - от съкровени мисли до последния си обяд. Обявяваме...
Сексизъм и сексуалната освободеност на жените - митове и двойни стандарти
Сексуалността е неделима част от всеки здрав психически и физически човек. Темата за сексуалната освободеност...
Живот с дете в неравностойно положение
В последните години все по-често започнахме да говорим и да забелязваме хората в неравностойно положение....
Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в любимата си социална мрежа, да научите последните клюкини около виртуалните...
За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
Външният вид е първото, което виждат околните, а дрехите са неизменна част от него. Наясно сме, че те...
Колко и как да споделяме истината с децата?
„Може да не можем да подготвим бъдещето за децата си, но поне можем да подготвим децата си за бъдещето.”...
Майката - пръв помощник на педиатъра
Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook