Здравословният егоизъм в майчинството

Имам една приятелка, отдадена майка на две деца. Когато дъщеря й беше последна година в гимназията и предстоеше университет, синът й беше в 7ми клас. Тя имаше онази свобода - да бъде сама и да прави каквото си иска. Можеше да оставя децата сами, те да се справят с вечерята, да се оправят с уроците, да се придвижват с обществения транспорт. Но тя не беше щастлива да чете, гледа филми, да пътува и да излиза с нас. Тя се чувстваше празна - без деца, за които да се грижи, вози по извънкласни дейности, без интереси, които беше погребала под грижите за децата. С изоставени приятелства, с отчужден мъж, който беше свикнал да е на втори план, все след децата. Тази приятелка ми даде един от най-ценните уроци - да бъда майка и егоист едновременно.



Никога досега те не са отглеждани с такова внимание и отдаденост. Факт е, че условие за това са едни от най-благоприятните условия за дълго и обезпечено майчинство, в сравнение с много развити страни. Но и цялата достъпна ни информация за здравословното хранене, за алтернативни подходи във възпитанието, за нетрадиционно обучение. Четем и цитираме свободно теории, психолози, ерудирани хора, които ни вдъхновяват с широкоскроеното си мислене.

Днес детето е най-важният човек в семейството и много жени се отдават напълно на майчинството. Не само за пренатално възпитание, естествено раждане, дълго кърмене и отлагане на момента с яслата и детската градина, не само време за развиващи игри, извънкласни дейности, спорт, летни и езикови лагери - днес дори страхът, че някой от нашите също така информирани приятелки може да ни нарече небрежна или игнорираща майка, цялата тази информация, която обменяме, ни задължава да се посвещаваме изцяло на децата. Пренебрегвайки себе си, своето кариерно развитие, интереси, социален живот. Рискувайки дори връзката с таткото.



С мъжете това отдаване е трудно да се случи. Те имат своето голямо поле на изява и дори някои модерни татковци да са също отдадени на грижите на децата си, те са по-скоро изключения и те го правят по избор, а не според натиск, както е при жените. Мъжете запазват своите полета на изява - кариера, хоби, общуване с мъже (при което рядко говорят така сериозно за децата си, както жените обикновено го правят). Ако при вас е така - в очите ви вие сте отдадена майка, а таткото - не особено, може би е добре да се замислите: не дали той е неангажиран, а дали вие не сте прекалено ангажирана.

Отглеждането на деца е едно изконно поле на изява на жената и това е напълно в реда на нещата. Но балансът днес е нарушен. Не ние привличаме детето към света на възрастните, а сякаш целият свят трябва да се сведе до неговия. Всички се съобразяваме с неговите нужди, с неговите капризи, величаем фазите на развитие. Вместо да го привличаме към външния свят, където то е наравно с другите хора, ние му създаваме капсула, в която то еднолично властва. А това не е животът на възрастния.



За да има себе си, когато то няма да има нужда от нея. Най-жестоката криза на майчинската отдаденост идва при пубертета. Тогава, колкото и либерално да сме гледали децата си и да сме били убедени в тяхната любов, те все ще намерят начин да ни докажат колко сме грешали, колко не сме готини и колко трябва да ги оставяме на мира. Обсебващи пространството им, личните им избори, вземайки решения вместо тях, те ни отблъскват по толкова болезнен начин. А за да няма криза тогава, всичко трябва да започне много по-рано.

Учим ги да се хранят сами, да ходят и говорят, за да бъдат самостоятелни. С болка понякога виждаме, че те се привързват и към други хора, че започват да предпочитат приятелите си пред нас. Че времето ни заедно намалява. И цялата тази отдаденост прави дълбока рана в това, което сме наричали неразрушима връзка. Често развиваме и нездравословни отношения с децата само и само да ги държим зависими, несамостоятелни, неспособни да се справят с живота. Убеждаваме ги, че животът сам на 18 години е ужасно опасен, че парите няма да им стигат, че няма достатъчно добра работа за тях. А всъщност ние сме тези, които не могат да се разделят с тях. Какво ще ни остане, ако те ни напуснат? Празнота.

Затова егоизмът е жизнено важен от момента, в който детето придобие елементарните физиологични умения да се обслужва само за хранене, тоалетна, придвижване. Майчинството не бива да се превръща в безкрайно обгрижване, жертване, то е част от живота, избор на всяка свободна и модерна жена. А в него има и други важни неща. И детето, както и таткото, трябва да са наясно, че мама има нужда от време за себе си. И че е от полза за всички тя да си го отделя. За да е заредена, вдъхновена, радостна. Мама няма да стане на всеки призив, мама няма да излиза в парка, ако й се гледа филм. Мама ще излезе с приятелка. Мама ще работи и няма да играе на поредната свръх развиваща Монтесори игра. Мама ще започне йога или скално катерене и в това време часът по футбол на сина й ще се премести в друг ден. Ще пътува сама и ако реши - няма да готви цяла седмица. Ако иска мама да е "готина", трябва да си напомня, че винаги е била готина.

Защото мама има не само дете, има себе си. И не иска един ден да бъде употребена черупка на това себе си, а майка на отраснали деца, които се оправят сами. А с това себе си ще останем по-дълго. Децата ще отидат по пътищата си по един или друг начин, а ние ще се чудим къде е минал животът ни. Гордостта на някои майки, че са възпитали и отгледали деца, им стига. На други - не. Те не спират да търсят себе си. И ще го намират в онези години, в които не са отстоявали това себе си.