Какво бихте казали на по-младото си "аз"?

Имали ли сте понякога чувството, че в определен момент от живота ви определен съвет би го променил напълно? Укорявате ли се, че не сте били достатъчно благоразумни, отговорни, а животът е доказал, че е можело, че е трябвало? Да, връщането в миналото с "ами ако" не е от полза нито на тогавашното ви "аз", нито на сегашното, но ето някои съвети, които още от сега бихте могли да последвате и да си спестите някои ядове и разочарования в бъдеще.

Не всичко е черно и бяло, животът не е в крайностите. Когато сме млади имаме склонност да изпадаме в крайности и все едно нищо не се случва помежду им. Все едно целият свят е съставен от противопоставяне и ако не си определен тип, това автоматично те превръща в неговата точна противоположност. Днес знам, че животът всъщност е точно в това, което тече между крайностите. Че сенки съществуват, че ние живеем в сенки. И колкото мигове светлина разпръскваме, толкова мрак можем и да събираме.

Няма окончателни неща, не се привързвай трайно към тези, хора, идеи. С опита растат и нашите виждания, разширява се нашият мироглед. Когато приемаме нещо за крайно, ние се ограничаваме за всички възможни алтернативи. Младостта е готова да спори, че това сега е нещото завинаги, но животът учи, че гъвкавостта е по-полезна от самочувствието тип, "аз съм последна инстанция"

Не всичко е лично. Младите хора имат силно развито чувство за свръх его. Те се вземат твърде сериозно и се обиждат твърде лесно, приемайки, че и най-неутралните изказвания са лична обида или атака. Това далеч не е така. Смиреното его ни кара да виждаме хората в тяхната пълнота и да разбираме, че хората не са съсредоточени в нашата особа, а си имат свои проблеми.

Ако намериш човек, който ще сподели пътя си с теб - добре, но това не е задължение за никого. Много млади хора, особено жени, имат склонността да търся решение на всичките си проблеми във връзка. Стъпка, която е желателна, необходима, належаща около определени години. Партньорството, бракът обаче е нещо повече от хубава сватба и жилище с 30-годишен кредит, кола и социален кръг. Тя е все по-натежаваща отговорност, деца, финанси, имущество. Обвързването не трябва да е "защото така е редно" или "време ми е", а по дълбок вътрешен импулс и е напълно приемливо, ако не се случи.

Спестяванията винаги са добра идея. Младите хора нехаят за финансово осигуреното бъдеще, старини, но един безкрайно полезен навик е винаги да заделяме някой лев настрана. Парите в младостта не идват лесно, не, но много лесно си отиват - нощен живот, дрехи, пътешествия, удоволствия. Ако обаче успеем да заделяме някой лев, един ден ще имаме свободата, потенциала да сме финансово осигурени да предприемем по-сериозна стъпка от поредната вечер в нощен клуб - дом, собствен бизнес, здраве.

Приеми, че някои приятелства не са завинаги. Приятелите от детинство, от университета - растем и се променяме, надрастваме онова, което ни е свързвало и това е чудесно. Ако пътищата ни се разминават, може би вече водят към нови хора, нови хоризонти. Никой не ни е длъжен да ни е верен, да поддържаме изкуствени отношения, ако чувстваме, че сме далечни вече. Колкото по-навреме едно замряло приятелство приключи, толкова повече пространство се отваря за нови хора.

Винаги, винаги се грижи за здравето си - спи достатъчно, яж здравословно и се движи повече. Младите хора често смятат, че едва ли не са безсмъртни и че тялото им може да приема безкрайно усилен начин на живот. Истината е, че кожата по-трудно се възстановява, мускулите се отпускат, махмурлукът дори минава по-болезнено. Тялото има нужда от грижа, от минутка почивка, от поглед навътре. То е единственият дом, в който ще прекараме края на дните си, нека се грижим за него.

Слушай родителите си и не бъди снизходителен с тях. Младостта се опира на предишните поколения, но се стреми да се еманципира от тях. В този бунт се раждат конфликти, липсва комуникация и поколенията се отдалечават...за да се намерят отново. Всичко сякаш се повтаря, те имат опит, мъдрост, а дори да ни се струва, че нямат - това не е повод да ги обиждаме и да се дистанцираме.

Вероятно има и други неща, които бихте казали на своето по-младо "аз" - да си завива кръста, да носи топли ръкавици през зимата. Да напусне работа, която го тормози, да замине далеч, да вдигне телефона и да направи първата крачка. Всеки би посъветвал себе си нещо важно в определен момент с оглед настоящия си живот. Но вместо да се стига до този определен момент и до тези позакъснели уроци - да действаме сега - в разцвета на силите и възможностите си.