Алиса в света на финикийските знаци

Не е нужно да се родиш вундеркинд, за да уловиш отрано връзката, която съществува между парите и удовлетворяването на своите желания. Децата правят това откритие много преди да достигнат училищна възраст, преди дори да са научили първата цифричка в живота си. И това не бива да ни изненадва – самите ние говорим често за пари в тяхното присъствие. Малките същества са много наблюдателни и от очите им не убягва факта, че не вземаме стоките от магазина просто ей така, а се разплащаме преди това. По такъв начин думата: „Искам!” на 2-3-годишна възраст се превръща в: „Купи! при 4-5-годишните.

Обичайно родителите не знаят, как е правилно да постъпят при такива молби. От една страна сърце не им дава да лишат обичното си същество от тъй желаните играчки (лакомства, забавления), а от друга не искат да го пренасищат или глезят. Естествен е техният инстинкт, колкото се може по-дълго да опазят рожбата си от „прозата на живота”. Нужно е обаче не мълчание или игнориране на темата, а възпитание в разумно и отговорно отношение към парите.

Децата могат да растат в еднакви икономически условия, но с времето силно да започнат да се различават едно от друго в отношението си към парите. По-късно в живота един човек може да живее пълноценно и достойно със съвсем незначителни средства, а друг вечно да бъде на ръба на фалита, въпреки че има много по-високи доходи. Разликата между двата случая, разбира се, в някаква степен зависи от темперамента, но се корени преди всичко в създаденото отношение към парите от най-ранна възраст.

Например, дете плаче до изнемога, за да му купят дадена играчка. Макар че, не са имали такива планове, родителите склоняват, защото са искрено убедени, че то иска да си поиграе с нея. Но малко след като играчката е платена, детето захвърля придобивката. За какво всъщност става дума? За това дете привлекателната вещ се превръща в символ на родителската любов и показател за неговата способност да убеди възрастните. В такъв смисъл създава се ситуация, в която родителските чувства имат паричен еквивалент. Ако допуснете да се създаде подобна практика във вашето семейство, сами учите малкото същество да използва парите като средство за удовлетворение на собствените си желания. Защото, ако любовта може да се докаже с пари, защо да не бива да се купуват знания, усилия и отговорност.

Парите са важна част от възпитанието. Пренебрежителното отношение на възрастните към тях, стремежът да предпазят детето от материалните проблеми го оставят неподготвено за възможните финансови затруднения в живота и начините, по които да се справи с тях. И другата крайност – постоянните разговори за пари, преувеличението на тяхната значимост и издигането им в култ, която възпитава, алчност, завист и користолюбие. Трудната задача на родителите е да намерят златната среда. Но как?

От най-ранна възраст започнете да запознавате детето със значението на парите. Постепенно изграждайте представата му за семейният бюджет, стойността на различните продукти – любимите му лакомства, основни храни, дрехи и обувки. Опитайте се, това да стане под формата на игра. Детето обаче трябва да узнае обаче и цената на собственият си труд, когато порастне достатъчно, за да помага в домашните дела. Например, колко ще спестите, ако сами пребоядисате или налепите тапетите и какво ще можете да купите за цялото семейство с тези пари. По този съвсем достъпен и понятен начин ще изградите у детето представа за връзката между положените усилия и желаните материалните придобивки.

Вече в училищна възраст вашето дете трябва да знае, какви са месечните разходи в семейството и при необходимост да може да напазарува основни продукти. Някой родители смятат, че е напълно достатъчно, ако ученикът харчи разумно джобните си пари. Но тази пестеливост е насочена единствено към удовлетворяване на личните му потребности и в нея няма мисъл и грижа за другите. Затова е необходимо детето да бъде наясно с нуждите на цялото семейство.

Не товарете обаче детето с прекалена финансова отговорност. Ако заработи някакви свои пари през лятото, нека купи подарък за всички, но само разполага с припечеленото. Позаинтересувайте се обаче, какви планове има за парите. Този разговор, обсъждането на бъдещите покупки и разходи, ще увеличи гордостта на детето от постигнатото и ще го научи правилно да използва доходите си.