Компромисът – „ваксина“ срещу раздяла

Колкото и розово и красиво да е всяко начало на романтичната връзка, с времето тя се подлага на множество изпитания и от начините, по които двойката избере да се справи с тях, зависи дали тя ще оцелее във времето.
Неизбежно, в хода на съвместното съжителство и под влияние на различни житейски фактори, половинката ни започва да се държи по начин, който вече не ни допада, а в определени моменти дори и противоречи на нашите принципи и убеждения. С тъга установяваме, че между първоначалната представа за нея и настоящата такава, се забелязват съществени различия. Гледните ни точки по различни въпроси се разминават, всеки смята своята позиция за правилна, не приема мнението и предпочитанията на другия. Това са част от „страничните ефекти” на съвместния живот, които на определен етап от него могат да се окажат сериозен проблем, в случай че към тях не се подходи правилно. Но спокойно... дори тази мрачна констатация има и положителен аспект.

Компромисът
На пръв поглед „магическа”, но работеща думичка, която е успяла да накара стотици семейства да изживеят живота си щастливо, преодолявайки житейските перипетии и изпитания, сервирани им всекидневно.
Въпреки че може да настъпи момент, в който да не покриват изцяло критериите си един за друг, именно благодарение на компромиса, хиляди партньори са успели да продължат да се обичат и са избрали да изживеят живота си заедно, вместо всеки от тях да поеме по своя път, в търсене на „идеалната“ половинка.

Компромисът е толерантност, отстъпка, разбирателство, означава желание да поставиш партньора си на първо място, без участието на погубващия всяка връзка егоизъм. Това е може би една от най-трудните, но и в същото време най-успешни стъпки, които трябва да бъдат реализирани в съвместното съжителство. Понякога решението ще е по-изгодно за единия от партньорите, но в името на любовта и разбирателството трябва да сте готови да жертвате собствените си нужди и желания.

Компромисите не са аритметична система. Те са гъвкав баланс между даване и получаване, който трябва да приемете още в началото на връзката. Дори първоначално да ви се струва трудно или пък дори непосилно, последващият резултат със сигурност ще ви допадне.

Кога е нужен?
Най-често, компромисът ни се притичва на помощ, когато сме изправени пред ситуации, в които откриваме съществени различия в гледните точки и възприятия на всеки от партньорите. Различията могат да възникнат както при обсъждане на проблеми от ежедневието, така и при разрешаването на по-сложни ситуации, касаещи бъдещето на двойката. В този случай всеки счита своето мнение за правилно. Но нали помните приказката с козлетата на моста - всеки държи на своето и никой не е склонен да отстъпи? Крайният резултат, до който довеждат тези действия, е ясен – вероятността връзката да се „удави“ е повече от сигурна.

Какви компромиси правим най-често?
Дали ще говорим за ежедневното изхвърляне на боклука, пазаруване, или пък лишаване от определени наши желания в името на любимия, при всички положения сме изправени пред негово величество компромиса. В зависимост от конкретната ситуация, отделните двойки прибягват до най-разнообразни компромиси в различните етапи на живота си. Дали ще направим компромис и ще преглътнем визуалната промяна на партньора, настъпваща с времето, някой негов вреден навик, определени негови предпочитания или поведение, не е от особено значение. Определящото в случая е нашият избор и готовност за компромис.

Компромисът не означава слабост!
Повечето двойки са твърдо убедени, че правейки компромиси, изглеждат слаби. Но именно човек, склонен да ги извърши в името на любимия, показва от една страна сила и способност да жертва част от своите индивидуални принципи, а от друга-– в огромна степен държи на половинката си и избира да направи тази жертва за нея и за съвместното им бъдеще.

Копромисът не е загуба – той всъщност е подадена ръка. Подаваме ръката си, за да съумеем да прескочим трапа, наречен „криза в съжителството“ и да продължим да се наслаждаваме на любовта.

Но колкото и да е ценен компромисът, дори с него не бива да се злоупотребява. Злоупотребявайки с храна, напълняваме, а прекалявайки с компромисите, преминаваме разумната и полезна граница и потъпкваме своите принципи, чест и достойнство. Компромисът е двустранен процес, който следва да бъде правен и от двете страни.

Той не бива да бъде приеман като даденост, да се счита, че другият е готов да отстъпи при всякакви обстоятелства и на всяка цена. Това би демотивирало напълно всеки човек, склонен да прави компромиси. Ето защо е необходимо, когато получите компромис, да се постараете да го забележите и оцените подобаващо. По този начин си гарантирате повторното му случване.

Как да го направим?
Просто смъкнете летвата на изискванията си, приемете собствените си слабости и тези на половинката, както и неизбежните дребни провали в съвместния ви живот. Когато възникне проблем, обезвредете бомбата на скандала със спокоен тон, дайте предимство на разума, а не на емоциите, оставете другия да говори и го изслушайте внимателно. Несъгласието трябва да подтикне към търсене на решение, а не да стане начин да изкарате високо и гневно напрежението от себе си. Защото проблемът не е в наличието на недоразумения и различия помежду ви, а в неспособността за тяхното адекватно преодоляване.

Как да продължим да отстояваме принципите си, без да изгубим партньора си?
Когато сами сме взели решение да направим компромис и процесът е двустранен, когато самото наличие на принципите ни се съобразява с половинката и с конкретната ситуация, а възможността за отстъпление е преценена правилно, тогава е налице гаранция, че отстоявайки ги, няма опасност да изгубим любимото си същество или в стремежа си да го запазим, да жертваме себе си.

Помнете, че самото съжителство не е компромис, но за неговото успешно случване се налага да се правят компромиси. Използвайки тяхната сила, вие с лекота можете да се справите с всички препятствия, без любовта ви да пострада. Защото без компромис понякога няма изход. Иначе щяхме да живеем в един перфектен свят, в който нямаше да се нуждаем един от друг, а щяхме да сме самодостатъчни.