Бебето – главният герой по време на раждането - II

Втора фаза на раждането – решителната атака
Този етап е много по-кратък, но интензивен и изтощителен, както за майката, така и детето. Силните изтласкващи движения на мускулите на матката и корема все повече притискат мъника и той се свива съвсем. Това му помага за най-трудното изпитание – преминаването през тесния малък таз. Тъй като главата е най-широката част от главата на бебето, тя търпи най-много промени – меките кости на черепа се притискат една към друга и затова малкото същество може да се появи на бял свят със силно сплесната глава. Тялото му също става по-компактно, като се свива гръдната клетка. И на този етап му помагат околоплодните води, които правят придвижването му по-лесно и безопасно. Успее ли да подаде главата с от родовия канал, мъникът вече е свършил най-важната част работата си. След това раменцата, ръчичките и останалата част от тялото му ще се появят много по-бързо.

След раждането – удовлетворението от успеха
Белия свят мъникът посреща със силен вик. Това е естествена реакция на организма му към рязката смяна на жизнената среда. До този момент бебето е живяло в пълна тъмнина и температура около 37 °С и изведнъж го лъхва истинки студ и ярка светлина. Но най-важното е, че този вик е резултат от първото вдишване на малкото същество – колкото е по-силен, толкова по-дълбоко са се разтворили дихателните му пътища. Благодарение на него лесно излиза и течността, която изпълва белите му дробове.

За да се успокои от новите впечетления мъникът се слага на гърдите на майка си. Там той усеща биенето на добре познатото му майчино сърце и утихва. Веднага след раждането бебето няма сили да суче, но няколко капки от буквално струящата от родилката коластра му дават живителни сили. Тя е богата на много ценни вещества, които укрепват имунната система на бебето, защитават го от инфекции и стимулират растежа му.

Постепенно мъника се освобождава от последните белези на живота в утробата. Акушерката го измива и прерязва пъпната му връв. Самият той започва да киха, за да прочисти нослето си от околоплодните води. След няколко часа защитната подутина около фонтанелата започва да спада, а главата му започва да възвръща нормалната си форма.

Постепенно всичките органи и системи на бебето започват да действат при новите условия – дишането се нормализира, сърцето променя своя начин на работа и вече поддържа самостоятелно кръвообръщение, а не както до сега от плацентата. С раждането си мъникът открива силата на сетива си. Те са съществували и до този момент, но едва сега детето вижда образи, чува ясни звуци и усеща ласкавото докосване на своята майка.