Какво трябва да опазим в тайна от другите?

В днешното време на непрекъсната споделеност и откритост (уж) сякаш всичко наистина е на показ. Социалните мрежи направиха така, че и най-големите тайни неща, най-съкровените ни мисли и емоции, могат да бъдат споделяни с почти непознати хора. Всички знаем, че има информация, която трябва да опазим от другите:

Лични данни - злоупотребите са неизброими и не отговорността не е само за нас.
Настоящето ни местонахождение - особено, ако домът остава необитаем.
Лични снимки, особено на деца и особено, ако се виждат разголени части от телата им.

Затова, колкото повече споделяте в интернет и в социалните мрежи, толкова по-добре трябва да познавате настройките за поверителност и управление на споделяната информация. Повярвайте без грам съмнение, че има много обиграни хора, които могат да разберат за вас много повече, отколкото предполагате, че е възможно.

Но освен личната информация, има още, различен тип неща, които трябва да опазим в тайна. Споделянето може би няма да ни постави в непосредствена опасност, но със сигурност може да ни направи уязвими пред непознати. А невинаги намеренията им са почтени. Освен това, има информация, която попълва нашето лично пространство, нашата личност, и разпространението й сякаш ни опразва от съдържание, сякаш губим индивидуалност, разсейва ни от центъра на собствения баланс. А понякога искаме да се харесаме, да бъдем център на внимание.

Какво трябва да опазим в тайна от другите?

Информация за семейството и близките ни. Семейните тайни затова са семейни, защото принадлежат на всички в семейството. Ако споделяме безразборно информация, факти, клюки, тайни и истини от нашето семейство излагаме не само себе си с недискретност, но и хора, които дори не подозират. Близки хора. Не обсъждайте с колеги, далечни познати, по-високопоставени от вас хора какво се случва в семейството ви, колкото и да тежи понякога обидата, колкото и да е радостта от дълго чакана бременност.

Цели, планове или просто идеи за бъдещето Днес идеята е единствената твърда валута. В свят, в който всичко е сякаш направено и малко са сферите, където иновациите чертаят бъдещето, всяка идея, всяка проява на креативност и новаторско мислене може да променят всичко. Имате идея за бъдещето, имате план за бизнес или оптимизация - чудесно! Запазете я за себе си, докато не стигнете онзи момент, когато сте я развили и тя трябва да бъде показана, но е недвусмислено ваша. Колкото повече говорим и обясняваме плановете си, толкова повече губим от енергията и концентрацията, нужни за реализирането й.

Личен живот, наистина личен. Религия, сексуален живот, тревоги, комплекси, финансово състояние. Има теми, които споделяме с най-близките ни хора или те самите са свидетели на това, което се случва в живота ни. Чувството на самотност, неувереността понякога ни тласкат да споделяме с непознати хора, което ни прави зависими и ни поставя в неизгодна позиция. Особено, когато не ни отвръщат със същата откритост. Светът е прекрасно място, но в сенките се крият манипулатори, насилници във всякакъв смисъл, нарцисисти и садисти. Има хора, които просто обичат да държат другите в подчинение и изискват тяхното обожание. Нека не ставаме част от тези порочни зависимости.

Най-дълбоките си мисли. Прекрасно е, когато хората успяваме да водим дълбоки разговори за метафизика, философия, езотерични и какви ли не вътрешни неща. Да разкриваме пластове от душата си един към друг. Прекрасно е чувството, че някой ни открива - колко сме специални и красиви, каквито сме. Че някой ни вижда право в сърцето. Но това трябва да се случва с хора, с които магията е взаимна. Трябва да се случва постепенно, за да се запази магията по-дълго. Да мине някаква проверка на времето. Да е като движението от влюбване към любов. Пазете известно недоверие към тези, които задават твърде много въпроси, без да отговорят на свой ред. И обратното - към тези, които постоянно натрапват личните си възгледи.

Хората винаги сме били сами. Колкото и да си мислим, че можем да се свържем изцяло, да бъдем с някого завинаги. Любовта, приятелството са най-сладките заблуди, че можем да преодолеем тази самотност. Затова споделянето, нуждата да бъдем откривани, да разкажем за себе си на някого и той да ни хареса, поне в нашия разказ, е вечна човешка слабост. Която хем ни прави силни, хем ни прави уязвими. Трябва да се свързваме, иначе ще полудеем. Просто трябва да внимаваме с кого и как. Болката понякога е калта, от която цъфтят прекрасни цветя от мъдрост и себепознаване, но понякога никога не излизаме от нея. И не всеки е способен на риска да опита.