За сродните души

Две думи, които пораждат очакване за романтика, за вечери на свещи за смях и разходки на лунна светлина, за страстни прегръдки, безусловна Любов и сливане в едно. Човек винаги свързва това понятие с отношенията с „другата си половина”, с която копнее да се съедини в едно. Наричат го Божествена Любов на Земята. Описват го като близнака на индивида, като физическото въплъщение на духовната му половина. Връзката между две сродни души представлява абсолютно сливане с друго човешко същество – тя е идеалният съюз, спойката, в която мечтите се сбъдват, а индивидуалността бива насърчавана да расте и процъфтява – подтиквана от човека, когото наричаме сродна душа.

Според някои хора в отношенията между сродните души няма предизвикателства, конфликти или спорове, налице е само възможност двама души да се изучават взаимно като равни, да споделят радости, да се утешават един друг и бъдат неразделни, като един. Други – може би по-реалистично настроените, виждат в тях не толкова реалност, колкото цел, към която да се стремят. Но независимо дали я смятат за нещо, което могат да постигнат с усилия или като предопределение на съдбата, повечето намират, че връзката между сродни души е много по-добра от обикновената. Тя е нещо по-възвишено от отношенията, с които са се задоволили останалите.

Но какво точно е сродна душа?
Къде се е зародила тази идея и защо тя така ни интригува?

Всеки човек има поне една сродна душа някъде по света. Очевидно имаме по повече от една сродна душа – някой, с когото сме били заедно преди и бихме могли да създадем положителна връзка в настоящия си живот.
При сродните души физическото привличане е обусловено от умствена и духовна помощ. От гледна точка на Едгар Кейси при сродните души не става дума само за физическо или сексуално привличане, а за отношения – неразривно свързани с процеса на духовно развитие и израстване на другия.

В стотици – ако не и в хиляди случаи, Кейси е изследвал отношението на личните връзки върху духовното развитие на човека. Всъщност една от основните постановки в неговите материали е, че ние най-често опознаваме себе си чрез другите.
Според Кейси връзката със сродна душа представлява продължителни взаимоотношения с друг индивид, които душата подновява в серия прераждания. В източника на информация, който наричал „Хрониките Акаша” или „Книгата на живота”, той е можел да види развитието на връзките във времето и да описва как влиянията и решенията от минали животи въздействат върху настоящия. Но вместо философски трактати, тълкованията му са давали на хората практически съвети, които те можели да прилагат.

За Кейси сродната душа в никакъв случай не е другата половина на човека, без която той не е цялостен. Привличането, което усещаме, е на духовно ниво – но не защото другият е неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем цялостни. Така погледнато, връзката със сродна душа всъщност помага на човека в духовното му развитие и неизбежното постигане на духовната му завършеност.

Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет”!), зависи изпяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

Безспорно хората усещат привличане един към друг, но на какво се дължи то?
Случайно ли се срещат двама души или е предопределено?
Кое ги подтиква да се стремят към нещо, което не могат да определят точно или да търсят някой, когото никога не са срещали?
Дали неизбежното пресичане на житейските пътища, което събира човешките същества, не се дължи на някакъв неясен импулс?
Това закономерно и целенасочено ли е или случайно и непреднамерено?
Дали е на биологична, емоционална или интелектуална основа или е нещо повече от онова, което сме си позволявали да мечтаем?
Играе ли съдбата роля в живота ни?
Каква точно е динамиката на сродните души и привличането между тях и какви въздействия оказват тези сили върху хората?

В тълкованията на Кейси се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства, и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждалия.
Добри или лоши нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става според Кейси – на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби”.
В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на нещо повече от физическо привличане и желание.

Често човек може да реши, че на света съществува една-единствена съвършено сродна душа за него. Това не е вярно – сродните души не се ограничават само в отношенията между мъж и жена, те се проявяват и в еднополови връзки. И което е още по-важно – всеки от нас има множество различни видове връзки със сродни души. В настоящето някои от тях може да са с роднини, приятели – с които се чувстваме особено близки, и дори с колеги, с които сме се събрали, за да постигнем някаква голяма цел. Сродната душа е човек, към когото усещаме привличане, защото сме били заедно в миналото. В такава връзка имаме възможност да окажем неоценима помощ в личното развитие на другия.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства.
Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са успели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкованията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейските предизвикателства и трудности – дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи – сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

Но не само мъж и жена могат да бъдат сродни души. Връзките между сродни души се проявяват по всевъзможни начини във времето, но се запазват въпреки разнообразието, независимо дали са положителни или отрицателни. - „Хората не се срещат случайно. Те са си необходими, макар не винаги да използват духовно възможностите” (2751-1).
- „Всеки трябва да допълва другия. Това може да се осъществи, но с общи усилия. Ако са разделени или отчуждени, няма да се получи” (398-8).
Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята

Откакто съществува човечеството, винаги е имало хора, които търсят липсващия елемент от живота си – елемент, който вярват, че могат да намерят в някой друг. Тази идеализирана представа за отношенията между хората често е била описвана като търсене на „половинката”, на „душата-близнак” или на „сродна душа”. Мнозина са убедени, че връзката между сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв начин ще направи живота им пълноценен – идея, популяризирана в съвременното общество. Едгар Кейси определено е съгласен, че има хора със сродни души, но възгледите му са доста по-различни и в крайна сметка по-полезни.

Той е смятал, че отношенията между сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро постоянен процес на учене и израстване. Според него съвършени връзки няма – те трябва да се създадат. Макар в определен момент да изглежда, че някои хора имат идеални отношения, от информацията в тълкованията става ясно, че тези отношения са се развивали с течение на времето, докато хората са се учели да работят заедно. Често се случва човек да изостави трудна връзка с партньор, за да се събере с предполагаемата си „сродна душа”, но скоро да открие, че и с нея се появяват същите предизвикателства и трудности.

В повечето случаи причината не е в конкретната личност – тя просто ни позволява да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на душата ни и личностната ни трансформация. Взаимоотношенията между сродни души са непрекъснат процес, който душата подновява в различни моменти и места. Той помага на хората да опознаят себе си и да усетят връзката си със Създателя.

Родство на душите може да има не само между сексуални партньори, но и между родители и деца, приятели, роднини и дори колеги. Поради това всеки човек има много сродни души, които му помагат в личностното развитие. Разбира се, всяка връзка между сродни души си има своята цел, но иначе са съвсем обикновени отношения между хора, които са свързани по особен начин.

Въпреки че миналите прераждания създават различни възможности и вероятности, в крайна сметка хората градят своя живот единствено по силата на свободната си воля.
За душата дългият процес на връзки, преживявания и прераждания е нещо като учебна програма за личностно израстване и развитие.
Кейси е вярвал, че тъй като всички сме деца на любящия Творец, целта на земния ни живот е да се научим да обичаме – и накрая всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкова по-лесно й е да се свързва с другите.


Има дълбока взаимосвързаност в целия живот на Земята – от най-малките организми до големите екосистеми и абсолютно между всеки един човек!!!

Хората усещат духовно привличане един към друг не защото ще се допълват идеално, а защото връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развитие.
Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа всъщност е търсене на завършеност на индивида.
Но истинска завършеност може да се постигне само ако душата осъзнае духовния си източник. Така че търсенето на сродна душа всъщност е търсене на Бога.

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите:

(1) научи се да обичаш и разбираш себе си;

(2) постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина;

(3) започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента; и

(4) очаквай промяната, за да се промениш и ти самият!

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите.”