Кога детето да тръгне на ясла - I

Ясно е, че раждането на дете е едно от най- големите сътресения в едно семейство. След първите напрегнати месеци, след първата година, режимът на детето влиза в спокоен ритъм и майката започва да се замисля за връщане към работа. Или пък работодателят я притиска и настоява. Тя може да се върне на работа преди навършване на две години на детето – дотогава трае обезщетяването за майчинство. Пред нея има два избора – пускане на детето на ясла или т.нар. „прехвърляне на майчинство” на член на семейството или на безработен от Бюрото по труда, които да отговарят на определени изисквания. Подобен избор е наистина много труден и индивидуален. Но кога е най- удачния момент детето да започне посещаването на ясла? Колко рано е наистина рано?

От гледна точка на детското заведение.
„В дневните ясли се приемат деца от три месеца до тригодишна възраст за дневен престой. Дневният престой се осъществява всеки ден с изключение на съботните, неделните и празничните дни” – се казва в Наредба № 26 от 18 Ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. От нея става ясно, че най- ранната възраст, на която детето може да започне, е три месечна, все още кърмаческа възраст. Разбира се, екстремни трябва да са обстоятелствата, които да принудят една майка да се отдели от детето си толкова рано. Изискванията на институцията към самото дете са чисто административни и здравни – попълване на документи, събиране на необходимите изследвания. В наредбата не стоят хигиенни и други изисквания. Друга е въпросът, че много ясли представят неофициални изисквания особено за хигиената, която се явява най- неприятното за тях задължение. Да ходи на гърне, да пие от чаша, да може стабилно да ходи са най- честите претенции от страна на яслата.

От гледна точка на детето.
Тръгването на ясла е голям стрес за детето. Безспорно. Затова в началото, една или две седмици, те стоят по няколко часа, обикновено до обяд. Впоследствие веднага след сън, около 16.30 часа, родителите трябва да дойдат да го вземат. И така докато то свикне с новите възрастни, които се грижат за него, децата, обстановката, режима, храната дори. Адаптационният период е много важен. Наблюдението, разговорите с персонала ( медицински сестри се грижат за децата), общуването със самото дете – всичко това е необходимо, за да се следи доколко детето се справя и доколко социализацията му протича успешно. Според психолозите детето под 1 ½ година е все още силно привързано към родителите си, плахо е в нова среда и като цяло по- трудно се справя с новостите.

Темпераментът на самото дете е много важен. Ако то е общително, енергично, търси новото, поема „рискове” и не се плаши от непознати – едно ранно започване около година и два- три месеца не е немислимо. На другия полюс са по- затворените деца, които не реагират позитивно на новостите, по- трудно се сприятеляват и не са много активни, а за сметка на това са привързани към майката. За тях е по- добре да поотложите тръгването, докато то не се почувства готово, за което само ще даде знаци. От друга страна повечето деца след адаптивният период реагират изключително положително на яслата. Ученето на самостоятелност, песничките, игрите, новите играчки, първите приятелства са важен елемент от развитието им.