Защо трябва да спрем постоянно да се съобразяваме с децата си?
 Децата са най-големият консуматор в света, дори децата да са във възраст, в която те дори не са в състояние да харчат самостоятелно. Покупките, повлияни от избора на децата, но и по-рано - още в бебешка възраст, оформят една огромна индустрия, която всички големи брандове са яхнали. Тази индустрия отдавна е надхвърлила бранша на детските играчки, дрехи и стоки за отглеждането. С мисъл за удобството на децата купуваме автомобили, избираме почивка, дори избор на жилище и работа се съобразяват с тях.
В едни други години децата се примиряваха с това, което имаха, адаптираха се в света на възрастните, какъвто формираме ние за тях. Сега е обратното - сега всичко е сведено до тяхното удобство и за да не се чува вездесъщото "скучно ми е".
“Кога децата станаха шефовете у дома? Кога родителите добихме чувство за собствената си значимост като личности чрез това да им угаждаме за всичко, да им осигуряваме всичко? Да бъдат децата им свръхоблекчени, да не изпитат и най-малка трудност и дискомфорт?”
Децата не са шефът у дома. В едно семейство всички са важни, но най-много - тези, които осигуряват материалните блага, които възпитават и отглеждат. Именно възпитанието, което поставя граници на едно дете, е положително за него - то го учи, че парите не се изкарват лесно, че нещо винаги се жертва, че в семейството има много приоритети. То учи, че майката и бащата имат нужда от почивка, от време за своите нужди, а изобрите се правят за общото благополучие, не само за детското. Защото общото би осигурило и детското. И тези избори трябва да се взимат решително и без вина, която после да изкупваме.
Дете, с което всички се съобразяват, расте със самочувствието, че е неповторимо, че светът е създаден по негов размер и форма. Че неговите нужди, приумици и капризи управляват всичко около него. То не знае, че някой друг може да има също нужди, че някой друг може да знае повече, да е заслужил повече. Докато са малки, ние изцяло държим света им в ръцете си, но с тръгването на училище излиза наяве колко лоша може да е тази посока на възпитание.
Началните учители са първите, които се сблъскват с тези свръхобгрижени деца. В тези 4 години, в които се случват много повече неща от ученето на букви и цифри, смятане, четене и т.н., а се формира отношение към училището като институция, към учителя като нов авторитет, се формират навици за учене, дисциплина. В първи клас идват деца, на които не може да се направи забележка, за които строгият тон не е е фактор за промяна на поведението. Деца, расли без ограничаване, без съобразяване с някого другиго, освен със себе си.
Учителите не могат да изградят авторитета си сред такива деца, защото техните родители не им помагат. Дори напротив - постоянно оспорват всяко нарушение на детския комфорт. Но това се случва не само с учителите в училище - това се случва с педагозите в извънкласните занимания, треньори и други формални лидери. При конфликт, ниски резултати, лоша дисциплина родителите не можем да приемем, че нашето дете е неспособно, неталантливо, недисциплинирано и се търсят причини винаги извън него - в другите деца, в учителя, в различни обстоятелства.
Малките тирани отново се разминават с последствията от своите действия и така усещането за безнаказаност расте. Всичко това би било приемливо в някаква степен за нас, родители, докато не осъзнаем внезапно, че този тип възпитание се обръща и срещу нас. Когато децата повишават тон, капризничат, груби са и т.н., а ние през цялото време сме давали мило и драго за тях, угаждали сме им и пак - не получаваме тяхната любов и признателност. Тогава става ясно, че нещо някъде сме сгрешили.
Вина имаме само ние и никой друг - децата са си деца. Ние сме тези, които четем за всякакви стилове образование и възпитание, задоволяваме всеки каприз, съобразяваме всичко с тях. И докато детето може да преживее в комфорт училището, да навърши 18 и да продължи да учи или да работи, истинските последици се проявяват, когато на това дете му се налага да има шеф, да бъде отговорно, да поеме живота си в ръце. А това е свят на възрастни, в които нищо не е по техен размер и очаквания, където обстоятелствата са сурови и не жалят никой. Тогава ще им трябва дисциплина, съвестност, отговорност. Работодателите ще търсят умения за работа в екип, лидерство (лидерът не е този, който командва, а който води), емпатия, емоционална интелигентност, т нар, soft skills.
И в старанието си да предпазим детето, да осигурим безгрижно детство, да бъде уникално и неповторимо, то научава, че в този свят никой няма да го посрещне с фанфари и овации, че никой не чака неговото благоволение и никой не се съобразява с него специално. Разочарованието е огромно, детето може да стигне до криза на идентичността. Разбира се, може да го държим до себе си - днешните поколения живеят най-дълго с родителите си - до след 30-годишна възраст, но не заслужаваме ли и ние почивка и старини? Не заслужаваме ли да се гордеем с тях, че са самостоятелни и отговорни възрастни?
Аз мисля, че не само, че заслужаваме, но и че децата ни един ден ще ни благодарят за това, че сме ги оставили да им е трудно, да се борят, да не получават всичко наготово. Че не сме ги предпазили от всяка трудност и несгода, а сме ги оставили да опознаят силите си, границите си, да изпитат волята си и характера, да умеят да обичат, да бъдат приятели, да дават от себе си. |
|
|
Сряда 12 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Подводните камъни на приятелските съвети
Всички ние се чувстваме по-добре, когато споделяме с приятелки своите грижи или проблеми. Правим го,...
  Светът на анимационните филмчета
Веднъж запленено по фантастичния свят на анимационните филмчета, детето става техният най – верен почитател,...
  Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
  "Здравословен обяд за ученика" - палачинки с лапад и домашни сусамки
Това е ден последен от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
 Второ дете? Не е толкова трудно, колкото изглежда
Колко деца имате? Ако са две, по-малък е шансът да поискате още едно. Ако обаче имате само едно и то...
  За и против гражданския брак
Гражданският брак е договор за материална и морална сигурност, но в никакъв случай не гарантира добро...
  Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е наистина невъзможна мисия, но хората, които с все сила се напъват да я осъществят,...
 Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
Всеизвестно е, че детето има нужда от два авторитета в живта си, за да израстне пълноценно, уверено и...
 Рамки за примамки
Прочетох някъде, че една дама пиела коняк само у дома си. Обичала много това питие, но него го пиели...
 Майчинският инстинкт – митове и реалност
Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците...
  Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
 О като оптимист
Oсвен оргазмa голямото О отбелязва и оптимизма. Той е един от ключовите елементи за щастието в една двойка....
 Сугестопедия за деца - една възможна алтернатива
Образователната система има нужда от реформа- за това алармират учители, родители, възпитатели, а децата...
  В сянката на „бившата”
Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си...
 Как да подходим към емоционално недостъпния мъж
Емоционално недостъпните мъже имат едно общо качество – те са неустоимо привлекателни за повечето от...
 Обичам повече едното си дете
Конфигурацията в едно семейство е винаги повод за тълкуване на отношенията и настроенията в него и съответно...
  Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
 Егоизмът няма място в спалнята
Сексът несъмнено е важна част от всяка връзка и не би трябвало да се срамуваме да говорим открито за...
 Родителските фрази, които мразим да казваме, но всъщност не са толкова лоши
Случвало ли ви се е да се скарате твърде строго на детето си и след това да съжалите за изречените думи?...
  За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
 Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
 Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те!"
Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите...
 Когато е време за решителната стъпка
Всичко в живота е устроено така, че да върви напред и да се развива. Това правило е валидно в пълна степен...
  Думи към моята тийнейджърка
Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга...
  Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
 Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
 Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
 Какво бихте казали на по-младото си "аз"?
Имали ли сте понякога чувството, че в определен момент от живота ви определен съвет би го променил напълно?...
  Скъпи, ще си имаме дете
„Любими мой, ще имаме дете!” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето щастие,...
 "Подаръци ще има за всички от сърце..."
С наближаването на Коледа бавно, но сигурно ни обхваща онова вълшебство, което помним от детските години....
|