Запознайте се с новото ми Аз
 Изпрати
Всички неща търпят развитие, но парадоксално е, че понякога ние не го търпим. И в двата смисъла - ту не понасяме новия ред на нещата, ту самите ние не допускаме да се променим. Всеки е имал такива моменти на съпротива с разместващата се действителност. Различните аспекти на промяната около нас и в самите нас се умножават, когато се намеси и още една категория - другите и тяхната роля в тази игра на търпимост.
По един или друг начин ние вървим към все по-съвършеното си аз или поне към това, което смятаме за такова. Как обаче се отразява това на другите? Като социални същества искаме или не в различна степен сме свързани с представата на околните за нас. Интересното е, че отсрещната страна не обича особено постоянно справяне с променящи се величини. По-лесно за другите е да общуват с една вече изградена и удобна представа за нас. Отклонението от “нормата” е нежелателно и често приемано с някоя от репликите: “Какво ти става?!” “Ами, променила си се, същата си си, аз много добре те познавам!”, “Ти не беше такава!”.
На пръв поглед обезкуражаващите думи са всъщност празни изречения, мрежа за ловене на вода. Ние сме постоянно търсещи и движещи се в мислите и съжденията си същества и тази флуидност е наш плюс, а не минус. И кой знае, вълкът може пък да мени характера си, а дори и да не го прави, нали и това трябва да се изпита на собствена козина.
Аз ли съм или не съм
Някои от нас вярват, че веднъж изградени нещата не бива да се променят. Други приветстваме постоянно движещите се фактори и ги разглеждаме като път към по-добро стечение на обстоятелствата, не като несигурна плаваща основа.
И в двата случая изборът на всеки трябва да бъде уважен. Когато някой е решил да се “пренареди”, “да се избере по друг начин” или просто рязко да отбие от досегашната си посока, не бива да му се сърдим, че по този начин излага на опасност собствения ни пъзел, в който преди време грижливо сме му отредили съответното място.
Хората около нас приемат по различен начин нашите метаморфози. Някои не им обръщат внимание, други ги приемат като отклонение от истинската ни същност. Каквито и да са отзивите, всеки носи своето право да мине по собствения си път и да изпълни всички възможни възходи и падения, за които му се отдаде възможност.
Епичната битка с предразсъдъците
Промяната няма нужда от оправдаване или разясняване, тя просто се случва и ако някой не може да я приеме, то ние не можем да променим това. Голяма част от справянето с нечии предразсъдъци относно нашите посоки е в умението да ги приемаме като доказателство за успешна промяна, а не като упрек, който да ни връща назад.
Колкото повече мълчиш, толкова повече можеш да чуеш
Естествено е хората да реагират на променения ни външен вид или на променените ни възгледи или на променения начин на живот. Отбранителната позиция от наша страна в такъв случай е напълно излишна. Вместо това по-добре да попитаме другия какво го учудва, какво му харесва или не му харесва в промяната, как това променя него. По този начин ще разберем интересни неща и ще си спестим произнасянето на една излишна апология.
Всичко от което се нуждаем е любов
Наистина няма нужда от злостно отстояване на позициите, когато другите не харесват промяната в нас. Все пак да не забравяме, че бурните реакции на околните относно нашите нови посоки, са и в резултат на това, че сме разбъркали собствения им пъзел за нещата. Мнението на другите не е за пренебрегване, защото то може да ни даде допълнителни измерения и смисли, свързани с промяната. То обаче не може да бъде решаващо за смяна на посоката, в която сме се запътили.
В крайна сметка никой няма за цел да отказва, обезсърчава или заклеймява промяната у другия. Все пак ние всички сме заети със своя път към по-доброто съществуване. Затова най-важните неща при срещата на всички с „новото ни аз“ са две - разбирането и добрите намерения. Всичко останало е борба за права над въздуха. |
Коментари
2011-11-10 #9  Цвети Ивайла, научи се да отказваш, така ще подлагаш приятелството, в което се съмняваш, на изпитание и истината бързо ще лъсне 
2011-11-10 #8  Ивайла Може ли някой да ми даде съвет как да разпозная истинското приятелство от това в което просто те използват?? 
2011-11-10 #7  Инна Георгиева хехехе @Теодора, ами когато стане ясно, че някой по линията е спрял поддръжката, някак си ти става ясно, че не върши работа
2011-11-09 #6  teodora @Инна - промяна, която би ни отдалечила имах предвид. Такава няма
Съгласна съм за душите, ама пак да си дойда на моето  - понякога душата се скрива под някакъв странен софтуеър дето не намира никакви драйвъри за хардуеъра, или са умишлено изхвърлени. Брех, как звучи... 
2011-11-09 #5  Светлана Чамова Тук станала интересна дискусия
Аз мисля като Инна, добре го е казала. И вземам за пример себе си - много съм се променила през годините, съзнавам в каква посока, кое ме е променяло... И едновременно с това в същината си съм същото онова малко момиче. Уж "новото" у мен всъщност винаги съм го носила в себе си, но са трябвали условия то да се покаже и развие. Променена съм, но това са в някаква степен неща на повърхността или нещо се е задълбочило, на друго му е дадена воля, но и в сърцевината си съм все същата. Именно най-истинското - душата - е една и съща. Затова когато харесваме, обичаме душата на един човек - няма опасност - във времето той е и различен, и един и същ едновременно.
2011-11-09 #4  Инна Георгиева Тези, които използват "ме познават много добре и не разбират защо съм се променила", значи въобще не ме познават.
Теодора, наистина ли няма промяна? Учудващо.
Всъщност си мисля, че някои приятелства са свързани точно с мига (айде няколко мига) в които са същестували. Възможни са само защото са били налични и други параметри (среда, общо/сходно ежедневие, някакви преплитания с полза).
Има и един др вид приятелства /любов/, те са приятелства на душите, Те са свързани с един основен параметър любовта към другата душа. А това е много по-трудно изменящо се, за разлика от първия вариант (защото си го носиш със себе си, всяко място, време е подходящо и добро  ) )
Такива са и всички приятелства, за които Цвети говори (все едно не сме се разделяли) такива са и онези връзки, в чиито отношения е видима хармонията и любовта. Хората в тези връзки определено сменят възгледите си, дрехите си, поведението си, всичко, защото това е изключително нормално Но никога не сменят онова блестящото в душата си, никога не спират да ти го до/показват (въпреки разпространеното мнение, че нямало нужда видиш ли.) Промяна в непромяната.
2011-11-09 #3  Цвети ами имам приятелка, дето я виждам веднъж или два пъти годишно, но се едно не сме се разделяли. всичко това, което е ежедневно, обвързва, го няма при нас, но пък другото сичко го има. променяме се с нея, няма как, но някак не се усеща. може би зависи от самата основа на приятелството, на каква база са отношенията, как се изразяват. важното е промяната да не е качествена, промяна отвътре, а промяна "софтуерна" - на възгледи, размишления, светоусещане...знам ли и аз...
критични в любовта били първият месец, първата, третата и седмата година, след това предполагам всичко е ясно  ) променени или не - заедно сте. дооо някой ненадеен за някой от двамата срив или докато смъртта ви раздели 
2011-11-09 #2  teodora Много е завъртяно, вярно. Интересно е, защото промяната ни се отразява понякога разтърсващо, нали уж знаем, че всичко се променя и няма вечни неща и хора.
А дългогодишният (4 г.  ) другар още не съм го видяла да се променя и да ни се разделят пътищата, сигурно се променяме заедно. С приятелите е гадно - сигурно има рецепта да останеш близък с някого без значение от външностите, които започват да ви определят по различен начин, но не я знам 
2011-11-09 #1  Цвети много е странно да наблюдаваш промяна в дългогодишния си другар в живота...уж сте все заедно, а ето, че с изумление установяваш, че той вече не е същия ( в който си се влюбил ), със сигурност и ти не си същата, това е ясно, може и същото да си мисли и той, нали така  , но е и малко тъжно. с приятелите - пак. наскоро се видях с две моми, много бяхме и сме близки, но откакто се преместихме в друг град, и между нас е различно, ние сме различни...смесени са чувствата определено с тази всеобхватна промяна по света и у нас... 
|
|
Петък 3 Февруари 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Момичешки тайни: Гости с преспиване, наречено още "Пижамено парти"
Преди месец и нещо поканиха голямата дъщеря на гости с преспиване. Самата аз много ходех на пижамени...
 С дете и на прага на нова връзка - кои са страховете и как да ги преодолеем?
„Докато смъртта ви раздели“ не винаги трябва да се разбира в буквалния смисъл. Ясно е, че в наши дни...
  Женският алкохолизъм
Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той...
 Изкуството на малкия разговор на работното място
Започването на кратък разговор с почти или напълно непознат човек може да се окаже по-трудно, отколкото...
 Изкуството да се вдетеняваш
Децата са пълни с енергия, по-живи от живак. За тях е наказание да седят на едно място. Затова фразата...
 Малчо на една годинка
Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на...
 Когато майките вече не издържат на стреса...
Родителски срещи, извънкласни дейности, състезания и участия. Пазаруване, обикаляне в сравняване на цени,...
  Толкова ли е страшна самотата?
Когато хората се приберат по домовете си и суматохата по улиците заглъхне; когато колите се кротнат в...
 5 забавни неща, които да правите с приятелките си
Знаем, че дори нищо особено да не правите, пак ви е хубаво заедно. Но понякога на човек му се иска да...
  За фетишите, удоволствието и границата
Всеки от нас понякога малко или много се вманиачава, или поне в онези моменти, в които има нужда от късмет,...
 Смелостта да кажеш пръв: "Обичам те!"
Нова връзка... Многоточието е за сладостна въздишка... Със сигурност това е едно от най- вълнуващите...
 Как да вържем мъжка вратовръзка
Много мъже признават, че дори и да могат сами да си връзват вратовръзката, предпочитат жените им да го...
  Силата на визуализацията
„Един закон на психологията гласи, че ако си представиш какъв искаш да бъдеш, и задържиш тази мисловна...
  "Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
  Да надникнем в мъжкия мозък
Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем”...
  Омъжена за родителите му
Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия...
  Лошите навици, които прехвърляме на децата
Ще започна тази статия така: Смятах, че дъщеря ми е твърде малка и не разбира още нищо, докато не стана...
 Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
 Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
|