Запознайте се с новото ми Аз
 Изпрати
Всички неща търпят развитие, но парадоксално е, че понякога ние не го търпим. И в двата смисъла - ту не понасяме новия ред на нещата, ту самите ние не допускаме да се променим. Всеки е имал такива моменти на съпротива с разместващата се действителност. Различните аспекти на промяната около нас и в самите нас се умножават, когато се намеси и още една категория - другите и тяхната роля в тази игра на търпимост.
По един или друг начин ние вървим към все по-съвършеното си аз или поне към това, което смятаме за такова. Как обаче се отразява това на другите? Като социални същества искаме или не в различна степен сме свързани с представата на околните за нас. Интересното е, че отсрещната страна не обича особено постоянно справяне с променящи се величини. По-лесно за другите е да общуват с една вече изградена и удобна представа за нас. Отклонението от “нормата” е нежелателно и често приемано с някоя от репликите: “Какво ти става?!” “Ами, променила си се, същата си си, аз много добре те познавам!”, “Ти не беше такава!”.
На пръв поглед обезкуражаващите думи са всъщност празни изречения, мрежа за ловене на вода. Ние сме постоянно търсещи и движещи се в мислите и съжденията си същества и тази флуидност е наш плюс, а не минус. И кой знае, вълкът може пък да мени характера си, а дори и да не го прави, нали и това трябва да се изпита на собствена козина.
Аз ли съм или не съм
Някои от нас вярват, че веднъж изградени нещата не бива да се променят. Други приветстваме постоянно движещите се фактори и ги разглеждаме като път към по-добро стечение на обстоятелствата, не като несигурна плаваща основа.
И в двата случая изборът на всеки трябва да бъде уважен. Когато някой е решил да се “пренареди”, “да се избере по друг начин” или просто рязко да отбие от досегашната си посока, не бива да му се сърдим, че по този начин излага на опасност собствения ни пъзел, в който преди време грижливо сме му отредили съответното място.
Хората около нас приемат по различен начин нашите метаморфози. Някои не им обръщат внимание, други ги приемат като отклонение от истинската ни същност. Каквито и да са отзивите, всеки носи своето право да мине по собствения си път и да изпълни всички възможни възходи и падения, за които му се отдаде възможност.
Епичната битка с предразсъдъците
Промяната няма нужда от оправдаване или разясняване, тя просто се случва и ако някой не може да я приеме, то ние не можем да променим това. Голяма част от справянето с нечии предразсъдъци относно нашите посоки е в умението да ги приемаме като доказателство за успешна промяна, а не като упрек, който да ни връща назад.
Колкото повече мълчиш, толкова повече можеш да чуеш
Естествено е хората да реагират на променения ни външен вид или на променените ни възгледи или на променения начин на живот. Отбранителната позиция от наша страна в такъв случай е напълно излишна. Вместо това по-добре да попитаме другия какво го учудва, какво му харесва или не му харесва в промяната, как това променя него. По този начин ще разберем интересни неща и ще си спестим произнасянето на една излишна апология.
Всичко от което се нуждаем е любов
Наистина няма нужда от злостно отстояване на позициите, когато другите не харесват промяната в нас. Все пак да не забравяме, че бурните реакции на околните относно нашите нови посоки, са и в резултат на това, че сме разбъркали собствения им пъзел за нещата. Мнението на другите не е за пренебрегване, защото то може да ни даде допълнителни измерения и смисли, свързани с промяната. То обаче не може да бъде решаващо за смяна на посоката, в която сме се запътили.
В крайна сметка никой няма за цел да отказва, обезсърчава или заклеймява промяната у другия. Все пак ние всички сме заети със своя път към по-доброто съществуване. Затова най-важните неща при срещата на всички с „новото ни аз“ са две - разбирането и добрите намерения. Всичко останало е борба за права над въздуха. |
Коментари
2011-11-10 #9  Цвети Ивайла, научи се да отказваш, така ще подлагаш приятелството, в което се съмняваш, на изпитание и истината бързо ще лъсне 
2011-11-10 #8  Ивайла Може ли някой да ми даде съвет как да разпозная истинското приятелство от това в което просто те използват?? 
2011-11-10 #7  Инна Георгиева хехехе @Теодора, ами когато стане ясно, че някой по линията е спрял поддръжката, някак си ти става ясно, че не върши работа
2011-11-09 #6  teodora @Инна - промяна, която би ни отдалечила имах предвид. Такава няма
Съгласна съм за душите, ама пак да си дойда на моето  - понякога душата се скрива под някакъв странен софтуеър дето не намира никакви драйвъри за хардуеъра, или са умишлено изхвърлени. Брех, как звучи... 
2011-11-09 #5  Светлана Чамова Тук станала интересна дискусия
Аз мисля като Инна, добре го е казала. И вземам за пример себе си - много съм се променила през годините, съзнавам в каква посока, кое ме е променяло... И едновременно с това в същината си съм същото онова малко момиче. Уж "новото" у мен всъщност винаги съм го носила в себе си, но са трябвали условия то да се покаже и развие. Променена съм, но това са в някаква степен неща на повърхността или нещо се е задълбочило, на друго му е дадена воля, но и в сърцевината си съм все същата. Именно най-истинското - душата - е една и съща. Затова когато харесваме, обичаме душата на един човек - няма опасност - във времето той е и различен, и един и същ едновременно.
2011-11-09 #4  Инна Георгиева Тези, които използват "ме познават много добре и не разбират защо съм се променила", значи въобще не ме познават.
Теодора, наистина ли няма промяна? Учудващо.
Всъщност си мисля, че някои приятелства са свързани точно с мига (айде няколко мига) в които са същестували. Възможни са само защото са били налични и други параметри (среда, общо/сходно ежедневие, някакви преплитания с полза).
Има и един др вид приятелства /любов/, те са приятелства на душите, Те са свързани с един основен параметър любовта към другата душа. А това е много по-трудно изменящо се, за разлика от първия вариант (защото си го носиш със себе си, всяко място, време е подходящо и добро  ) )
Такива са и всички приятелства, за които Цвети говори (все едно не сме се разделяли) такива са и онези връзки, в чиито отношения е видима хармонията и любовта. Хората в тези връзки определено сменят възгледите си, дрехите си, поведението си, всичко, защото това е изключително нормално Но никога не сменят онова блестящото в душата си, никога не спират да ти го до/показват (въпреки разпространеното мнение, че нямало нужда видиш ли.) Промяна в непромяната.
2011-11-09 #3  Цвети ами имам приятелка, дето я виждам веднъж или два пъти годишно, но се едно не сме се разделяли. всичко това, което е ежедневно, обвързва, го няма при нас, но пък другото сичко го има. променяме се с нея, няма как, но някак не се усеща. може би зависи от самата основа на приятелството, на каква база са отношенията, как се изразяват. важното е промяната да не е качествена, промяна отвътре, а промяна "софтуерна" - на възгледи, размишления, светоусещане...знам ли и аз...
критични в любовта били първият месец, първата, третата и седмата година, след това предполагам всичко е ясно  ) променени или не - заедно сте. дооо някой ненадеен за някой от двамата срив или докато смъртта ви раздели 
2011-11-09 #2  teodora Много е завъртяно, вярно. Интересно е, защото промяната ни се отразява понякога разтърсващо, нали уж знаем, че всичко се променя и няма вечни неща и хора.
А дългогодишният (4 г.  ) другар още не съм го видяла да се променя и да ни се разделят пътищата, сигурно се променяме заедно. С приятелите е гадно - сигурно има рецепта да останеш близък с някого без значение от външностите, които започват да ви определят по различен начин, но не я знам 
2011-11-09 #1  Цвети много е странно да наблюдаваш промяна в дългогодишния си другар в живота...уж сте все заедно, а ето, че с изумление установяваш, че той вече не е същия ( в който си се влюбил ), със сигурност и ти не си същата, това е ясно, може и същото да си мисли и той, нали така  , но е и малко тъжно. с приятелите - пак. наскоро се видях с две моми, много бяхме и сме близки, но откакто се преместихме в друг град, и между нас е различно, ние сме различни...смесени са чувствата определено с тази всеобхватна промяна по света и у нас... 
|
|
Петък 7 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
  Семейна киновечер представя...
Прекарваме ли достатъчно време със семейството си? Познаваме ли се? Можем ли да общуваме, да се смеем...
  Защо не бива да качваме снимки на децата си онлайн?
Днес социалните мрежи са навсякъде. Споделяме всичко - от съкровени мисли до последния си обяд. Обявяваме...
 Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
 Гризенето на нокти при децата
Упорит и широко разпространен навик сред поне половината от децата. При тийнейджърите този процент спада,...
  Лошото момче
Кой знае защо изразът „лошо момче” е обвит в някакъв романтичен ореол. Противно на здравия разум в него...
  Шегата – смешна или нараняваща?
По презумпция шегата трябва да е смешна, нали затова съществува – да разтовари, да свали напрежението...
  Детето и играчките на новото време
Играчките на децата ни не са това, което бяха. Трябва ли това да ни тревожи? Всъщност и да ни притеснява,...
  Аутизмът
Преди няколко години в една болница в Солт Лейк Сити от този свят си отива човек, на име Ким Пийк. Той...
 Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
  В сянката на „бившата”
Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си...
 Най-важните съвети в помощ на родителите на първокласниците
Съвети към родителите на първокласниците, отправи председателят на Съюза на работодателите в системата...
  Най-големите ни грехове - I
Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, но в днешно време сякаш непрекъснато грешим...
 За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
  За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
 Общуване според темперамента - II
Холериците са бързи, поривисти и стремителни, но рязко сменят своите настроения и губят самообладание....
 Добрите резултати в училище започват от вкъщи
„Написа ли си домашното“? – едва ли има някой, който да не е чувал този въпрос през ученическите си години....
  Моето първо... цвете
Обикновено казваме, че децата са цветята на Земята, но всъщност не много често се замисляме за връзката...
 Поколението "Копи - пейст" - II
И на пазара на труда – място, където много поколения се самодефинираха и осмисляха, тук е техният провал....
 Когато мислеше, че не те гледам
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках...
|