Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"Солта на земята" - отчаяние и надежда, събрани в неделима цялост


от фотографа Себастиао Салгадо и от режисьора Вим Вендерс


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да гледа този филм. Всеки, който крачи по земята, който носи сърце, душа, има очи и разум. Дължим го на Земята, дължим го на себе си. "Солта на земята" е филм за хората, нашия вид, за Земята, нашия дом и за всичко, което правим с нея и с другите. Няма по-глобален документален филм, който съм гледала, няма по-широк поглед от този – на световно известния фотограф Себастиао Салгадо и на режисьора на филма Вим Вендерс.

Вим Вендерс е творец, който няма нужда от представяне – вечно търсещ своите нови и нови вдъхновения, неуморен, неспокоен дух с голямо сърце, режисьор със собствен почерк и пътека в киното. Всичките документални филми, които прави, сред които се открояват „Пина” и „Буена Виста соушъл клуб” са поглед с възхита, откривателско вълнение да влезе в свят, който го е запленил като човек, не само заинтригувал като режисьор. За пръв път обаче виждам у него такова преклонение, толкова смирено и мълчаливо вглеждане.

Фотографът

Себастиао Салгадо е бразилски фотограф, роден през 1944 г., в малка ферма на ръба на тропическата гора в сърцето на Бразилия. Левите убеждения го прокуждат от родината през 60-те години и той завършва в Париж икономика. Обещаващата му кариера внезапно и безапелационно е прекъсната от едно просто събитие – той прави първата си снимка с „Лайка”-та на жена си - Лелиа Салгадо. Последвалото е трудно за обяснение, просто трябва да се гледа на екран. Няколко дългогодишните му социални проекти го отвеждат от Африка до Северния полюс, от Южна Америка до Сърбия, от Кувейт до Галапагос. Всичко това, 100 държави, често - в екстремни условия с една цел: да заснеме нас, хората, ние сме "Солта на земята". Миграции, индустрия, изтребление, глад, омраза, сила и слабост, умора и нечовешка воля - размирното човечество е във фокуса на неговия обектив. През дългата си кариера Салгадо буквално поглежда в сърцето на мрака – изследва инстинкта ни за самоунищожение, което сее смърт навсякъде, където стъпи човешки крак.







Човекът

Но този, който дълго се вглежда в бездната, стига до момента, когато бездната се вглежда в него. Вим Вендерс иска да разбере, първо сякаш за себе си, кое във фотографиите на Салгадо до докосва толкова дълбоко. И това, което се открива пред нас като отговор е, че този фотограф влага цялото си сърце в кадрите си. За да снимаш такива събития, не можеш постоянно да съпреживяваш случващото се. Душата има предел, в който спира да чувства болката. Фотографията е изкуство, което показва, безмълвно изобличава, без да се меси, без да променя хода на събитията и да изменя сцената. Без дори и да протегне ръка да помогне, тя доставя истината до нас и за да бъде честна, трябва да може да се откъсва от обекта си, да пази дистанцията, да не се привързва. Салгадо обаче прави точно обратното – съпреживява всеки кадър с цялото си неспокойно сърце.


"Другите Америки" (1986), "Сахел, краят на пътя" (1988), "Работници" (1993), "Земя" (1997), "Миграции и портрети" (2000), "Африка" (2007) – няколко думи, побрали десетилетия странствания, изложби, успехи, но драмата на един вечно липсващ баща и съпруг и, в края на "Сахел", в който той заснема ужаса в Руанда - на един човек с болна душа с една-едничка опора - жената редом до него.

Жената

Лелиа Салгадо е двигателят на всичко, което прави Себастиао Салгадо – тя е негов посредник, агент, куратор на изложби, продуцент, издател, архитект, стълб и вдъхновение. Майка на двете му деца, едното от които е със Синдром на Даун, сама с успешна кариера, тя се посвещава на работата и таланта на мъжа си и повече от сигурно е – той не би успял в нищо без нея. Тя е жената, която камерата на Вендерс пропуска, но Лелиа получава по-ярко присъствие – в думите на Себастиао, в портретите, които й прави, с любов, безмерна любов.



Тя е основното лице и в лечението на Салгадо от болестта, обхванала душата му, болест, която неминуемо го сполетява заради това, че той така потъва в кадрите си. "Институто Тера" е организацията, която двамата създават, за да залесят отново тропическата гора в близост до фермата на родителите му. И това е неговото лечение: възстановяване на това, откъдето всичко започва – Природата. Един път на заден ход, който Салгадо извървява с жена си, но който всъщност го издърпва напред – вън от депресията и всички необясними състояния, в които изпада организмът му. Лечението постига своята цел – Салгадо се връща към фотографията, но с коренно различен поглед от тук насетне, през 2004 г. започва последния си засега фотографски проект - "Генезис". С него и настроението на филма също се променя, защото той понася съвсем различно послание – едно от големите достойнства на „Солта на земята”

Филмът

Кинематографично погледнато, „Солта на земята” още с първите кадри заявява своята гениалност. Това е филм, който не само заради човека в центъра заслужава възхитено мълчание. Вендерс, заедно със сина на Салгадо, Жулиано, също режисьор, разкрива цялата пълнота на Салгадо – фотографът с неговите проекти, професионална отдаденот и съвест, съпругът и бащата, който разбира, че детето му е различно. Човекът и мечтателят Салгадо, това голямо сърце, което след отчаянието и безверието намира сила да се възстанови и победи агонията с най-силното оръжие – силата на живота.



Лицето на Салгадо се преплита с фотосите му, музиката е внушителна, черно-белите тонове преобладават и изключенията са само от някои лични архиви и цветните моменти имат своя особена роля във филма като цяло. Вендерс е ненатрапчив разказвач и през повечето време дава думата на самия Салгадо да води разказа, а на ключови моменти – и на останалите членове на семейството. Гласовете им са дълбоки и тихи и действително сякаш потъваш в тази история. За да не излезеш същия. Никога.

Затова трябва да гледаш този филм. Всеки трябва да го гледа. За разлика от много документални филми на екологична и социална тема, „Солта на земята” не те оставя с чувство на вина, че ти си добре, а някой някъде страда и че докато живееш удобния си живот, планетата умира. Не – „Солта на земята” ти дава нещо по-важно. Дава ти надеждата, че има начин всичко това да спре, да се поправи, че някой вече го е сторил и може да ти каже как да го направиш и ти. Защото както имаме ярки свидетелства, че човечеството само се обрича на гибел, така имаме свидетелство, че не винаги всичко е загубено и надеждата не е загинала. И това свидетелство е филмът „Солта на земята”
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Изгубени илюзии“ тръгва по екраните на 14 януари
· Хелън Мирън с награда за цялостно творчество
· Оскари 2021 - не просто награди, а надежда за хората с недъзи
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Banksy дарява 13 милиона долара за преобразяването на затвор
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Събота
3
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
Неволята - Приказка от Ран Босилек
Две момчета често ходели с баща си за дърва в гората. Веднъж баща им казал: — Деца, хайде идете самички...
Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Ако имате деца и те са все още малки, сигурно ви владее коледно настроение. Първата Коледа си е...първа,...
Моите песни
И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но...
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът
Съмнението е убило повече мечти, отколкото провалът....
Магическата книжарница "Въртележка на светлината" в сърцето на Букурещ
Една от най-изумителните книжарници на света се намира съвсем близо до нас - в Стария град на Букурещ....
"Човек може да живее и без любов – може – и това е най-гадното"
И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават...
Пътьом
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали...
10 ноември 1444 г. - Битката при Варна, битката на народите
Битката край Варна, наречена "битката на народите", е една от най-важните, мащабни полесражения на Средновековието....
Вдигни очи! За мен вдигни очи!
Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни ме! Помилвай ме и просто помълчи... И...
Превъзмогване
Любовта си е отишла! Какво чувствате? Свобода или празнота? А може би двете наведнъж? Всичко вече...
Човекът не е остров...
За кого бие камбаната Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той...
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Най- големите любимци на Дядо Коледа
През 1980 година двама братя от САЩ или по- скоро, техните родители, започват една много интересна семейна...
С и БЕЗ Любов
БОГАТСТВО без Любов прави човека АЛЧЕН. управлявано с Любов, прави човека ЩЕДЪР. ДЪЛГ без...
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Няколко идеи за малка детска книжка
Приказката за лека нощ е стара традиция. Вероятно кратки чудновати историйки преди лягане са слушали...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
6 юли: Започва фестивалът Сан Фермин в Испания
Испания е известна с фиестите си, с бикоборството и с буйния темперамент на гражданите си. Всичко това...
Внимание, опасен трафик! - I
Трафикът на хора е организираната престъпност, която се развива с най-бързи темпове. Над 32 милиарда...
Впечатляващото изкуство на фестивала "Burning man"
Фестивалът на авангардното изкуство се провежда за 11 година в пустинята Невада, САЩ. Темата на изданието...
Трубадурите и култът към дамата на сърцето
Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани...
"Паднали принцеси" - фотосесия на Dina Goldstein
"И заживели щастливо" , така завършват всички приказки за принцове и принцеси, сякаш всякакви трудности,...
На пътя, някъде
Далече, в далечните слънчеви мрежи, далеко. Блуждае лятото под спуснатите клепки, димът се...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Как да изберем: Ски очила
Ако за първи път ще ходите на ски, то трябва да знаете, очилата са задължителен елемент и в частност...
Най-красивата библиотека в Европа
Клементиумът в Прага е образец на бароковото архитектурно изкуство, център на култура, просвещение и...
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се!
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се! ...
Изключителният фестивал на ледените скулптури в Китай смайва окото
На 5 януари 2019 г. беше открит официално 35-тият пореден фестивал на ледените скулптури в Харбин, Китай....
Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
"Поне опитай!"
Ако всички ти казват: "Няма да стане", намери този, който ще ти каже: "Поне опитай!"...
2020 г. - Годината на металния Плъх
На 25 януари започва новата китайска година - под знака на зодия Плъх с управляващ елемент метал, която...
10 март - спасяването на близо 50 000 български евреи
10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това...
Няколко перца от ангелски крила
„Да чуеш глас на ангел”, „да намериш ангелско перце” или „пърхането на ангелски крила” са фрази с близко...
Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
Харпър Ли е американска авторка, носителка на престижната награда за литература „Пулицър“. Своята...
Фриволитè
Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът...
Арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид
"Арменски геноцид" е системното избиване на над 1.5 млн. арменци, главно поданици в рамките на Османската...
Лазарска песен
Лазар лазарува, Лазар весел ходи и девойки води. Всяка мома пее и по-ясно дума на трева и шума: „Цветница...
"Балада за любовта" на Висоцки: "Щом обичам - жив съм аз поне!"
Кога в света водата на Потопа завърна се към свойте брегове, на сушата от пяна на потока излезе Любовта,...
Любопитство в бяло
Религия, философска система или секта, окултизъм или езотерична трактовка на християнството, Бялото братство...
Йожен Йонеско: „Не отговорът просвещава, а въпросът.”
„Идеологиите ни разделят. Мечтите и страданията ни обединяват.” „Имам лош характер и затова не понасям...
Рангел Вълчанов: "За къде бързате?"
"Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рождената си дата и няма как, съдбата ме затрупа...
Художникът, влюбен в българката
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 29 септември 1960) е най-самобитният ни художник и...
Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
Винаги рисувах очи, дори още като дете. Очите ме очароваха. Маргарет Кийн е американска художничка,...
Дзен и изкуството да поддържаш... градинка
На едно място Радичков описва японската градина като казва, че “...самата вечност е посята в браздите...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
Тези три неща...
Само три неща могат да подобрят настроението ми веднага: "Обичам те" "-50% отстъпка" Чаша ...
Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес
„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла...
"...Друга няма по-сладка думица от мама"
Рокличката пак съдрана Месечинко виторога, светлолика, дяволита, що ме гледаш толкоз строго? Да...
Великият Стенли Кубрик като фотограф
Преди да стане режисьор и да се занимава изобщо с кино Стенли Кубрик ("Портокал с часовников механизъм",...
Асиметрията е нашата най-несъвършена, но истинска красота
Забелязали ли сте, че лявото око е по-високо разположено от дясното? Или може би е обратното? Всъщност,...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook