„Синята кръв” не е метафора

„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли ли сте се обаче за произхода на това наглед несъвместимо съчетание?
В повечето случай изразът се приписва на далечна, отдавна изгубена метафора. Други тълкуватели са по-конкретни. Благородниците правили впечатление на обгорелите селяни със светлата си кожа, изпод която изпъквали синкавите им вени. Истината обаче е съвсем буквална.

Кръвта на аристократите действително притежавала синкав оттенък. Причина за това са сребърните прибори, с които те се хранели от раждането до смъртта си. В резултат на това, минимални количества сребро непрекъснато се отделяли в храната и напитките им. Така с времето организмът им се насищал със сребро, което водело до сребрист оттенък на кожата и синкаво-лилаво оцветяване на кръвта.

Използването на среброто в бита на високопоставените обаче не е случайно. Благородниците боледували изключително рядко, благодарение на антибактериалните му и пречистващи свойства, известни още от Древността. Във вековете на слабо развитие на медицината, ежедневната употреба на сребро било най-сигурното средство за предпазване от инфекции. Само аристокрацията обаче можела да си го позволи.

Поставена в сребърни съдове храната бавно се разваляла. Пречиствала се и замърсената вода. Да си припомним целебното действие на светената вода. То не е мит, а естествено следствие от обредното потапяне на сребърния кръст.

Това антибактериално средство обаче имало и обратна страна. Среброто е тежък метал и повишеното количество в организма е токсично. Натравянето с него се нарича аргироза. Днес среброто продължава да се използва като алтернатива на антибиотиците. Ефективността му срещу над 650 патогенни бактерии, гъбички, вируси го прави достоен, а вече и безвреден заместител. Съвременната му колоидна форма не може да доведе до натрупване в организма и натравяне.