"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни

Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български владетели - цар Иван Асен II. Търново е голям град, истинска средновековна столица, а в един от завоите на река Янтра, над която се издига царският дворец, се гуши малка църква - "Рождество Богородично".


Тази църква е била на това място, откакто българският народ е приело християнството и заради стратегическото положение на Търново е била център на важни богослужения, макар столицата да е Плиска. Там е погребан цар Калоян и е намерен неговият пръстен, там са са двата прословути исторически артефакта - колоната на цар Иван Асен II в чест на победата му над Теодор Комнин и тази на хан Омуртаг в чест на строителната му дейност, с текст, който е винаги актуален. Поставянето на колона на езически владетел в православен храм не било по канона, но Иван Асен е известен със смелостта, силния характер и патриотизма си и не се поколебава нито за миг.

Църквата на цар Иван Асен II

През 1230 година епирският владетел Теодор Комнин нахлува в българските земи. По това време Цар Иван Асен II преустроява старата църква и иска да я направи фамилна гробница, започвайки с полагането на гроба на цар Калоян. Тече зографисването на новата църква, когато царят е принуден да свика войските и да посрещне Теодор Комнин при село Клокотница. Датата е 9 май 1230 г. - денят на Св. 40 мъченици. Иван Асен напълно разбива съперника си в една от най-големите битки в цялата ни история и Българското царство се утвърждава като голяма европейска сила. В чест на победата Иван Асен кръщава църквата на светците, дали му победата, и поставя своята колона:

"В лято 6738 (=1230 г.), индикт 3, аз Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият цар Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката (скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар, освен мене, и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава во веки, амин."
(Надпис на колона на цар Иван Асен ІІ, 1230 г.)"

Царството цъфти, тече строителна дейност, културата се развива и църквата става ключова за много важни събития от живота на царството. Там е погребано семейството на благодетеля й - цар Иван Асен ІІ. Когато България пада под османско владичество, по закон на империята, през 14 век църквата е превърната в джамия, но не се радва на особена популярност сред османското население. Това обаче я запазва почти изцяло като сграда, защото повечето християнски църкви от Царевец и Трапезица са били разрушени.

След Освобождението църквата става свидетел на клетвата на депутатите от Учредителното събрание, празничното богослужение по случай гласуването на Търновската конституция - 1879 г. Но най-паметното й събитие си остава

Обявяването на Независимостта от цар Фердинанд на 22 септември 1908 г.

Събитието е добре режисирано и изиграно. Всичко се случва бързо, приповдигнато и много тържествено. Мястото не е случайно - трябва да бъде подчертана приемствеността с Второто българско царство. Фердинанд е благословен, получава титлата "цар на българите", единственият след руския цар. България е обявена за независима държава и с това Берлинският договор практически е отхвърлен.

Църквата "Св. 40 мъченици" беше реставрирана едва през 2006 г., защото близо 40 години след затварянето й като активен храм, археолози, историци, властимащи и цъковни глави не можеха да се разберат за вида, начина и процеса на реставрация. Понеже е на брега на р. Янтра, която често прелива, реставрацията отне 2 години. А откриването на църквата, станала символ на приемствеността в трите български държави, беше грандиозен празник.

*Заглавната снимка е от сайта на Регионален исторически музей, гр. Велико Търново