Хорхе Луис Борхес: „Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“

„Винаги съм си представял, че раят е библиотека“.

„Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил“.

„Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел“.

„Препрочитането, а не четенето, е това, което се брои“.

„Да умреш за дадена религия е много по-лесно отколкото да живееш по нейните правила.“

„Когато станеш на моята възраст разбираш, че не си могъл да направиш нещата по-добре, отколкото си ги направил първоначално“.

„Нищо не е построено върху камък. Всичко се строи върху пясък, но трябва да строим така, сякаш строим върху камък.“

„Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя“.

„Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината“.

„Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват“.

„С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом“.