Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната


Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови сякаш – не опитвах от месото, докато готвя, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше свързано с Бояна, малката щерка.

Не знам дали всички майки на малки деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и заради труда, който сме положили така или иначе. Ако три часа си се трудил над менюто на малките съкровища, а те не пожелаят дори да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – много често. И за да не отива трудът и продуктите на вятъра – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този навик толкова силно се е вкоренил, че на няколко пъти се усещам как посягам да и доизяждам хапките. Сега тя е на етап да хваща сама лъжицата, но тя стига до устата й с произволен успех. Та, честно казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е наистина трудно да се справя.

Ето че е неделя и тя е прекрасна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, защото днес е и хубав ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, заради многото предложения от вчера с тиквени рецепти – имам пратени от приятели за: постен тиквеник, тиквена крем супа и една много завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специални поводи.

Винаги съм обичала да ходя на пазара. Вчерашната хипермаркетна студенина рязко контрастира с непосредствеността и живеца на простия квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в малки щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги слага на кашона пред себе си – 4 лв. чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с обикновена връзка ги е стегнала в пъстри букети . Бърборят и обсъждат живота. Има и по- наредени и по- богати сергии – с цитруси, поне три вида ябълки и още много зарзават. „Заповядайте”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едва 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с нежелание се събужда в слънчевата, но мразовита неделя, станало 11 часа и обядът трябва вече да е поне в проект.

Вземам назаем от Хера рецептата за бъркана пица. На пица – никой не отказва вкъщи – дори малкото. Направих две – едната, за мен, е много по- малка – без месо и разтопен кашкавал ( преглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, но все пак е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, мятам и едни постни меденки.



Рецептата за меденките е:

4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прах
3-4 с.лъжици смлени орехи


Разтапяме меда във водата, добавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко добавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, за да замесим меко тесто. Разточваме го и ползваме формички, които детето подава. Ние наблягаме на сърчицата, защото Дара, голямата, е, така да се каже, влюбена.

Печем на хартия за печене за около 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.


И така, днес, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви нужди от не- постна храна. Трудното беше как да устоя на навика да дояждам на малкото в купичката. Сега всъщност осъзнавам две неща – че от там идват двата килограма, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в заблуда, че малката не яде толкова, колкото ми се иска – ами че аз не й давам възможност. Като обирам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто трябва да й давам време да се нахрани.

Не знам, дали е от постите, но усещам, как ми се променя виждането за храната. Не че на са ми хрумвали подобни мисли и дотук, но сега сякаш мога да ги пипна, толкова са реални и верни. Някак сме свикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- важното, което ни събира на масата. Да, храната е поводът, но всъщност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си само ние един за друг. Какво толкова ще сложиш, всъщност не е важно. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лева. Докато сядаме всички заедно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #6
Цвети
Ауу, много се радвам Много
2013-11-25 #5
Мими
Да се похваля... Станаха чудни
Само дето ми се е досвидял меда, защото направих двойна доза и сложих 10с.л. мед, но искат още ))
2013-11-20 #4
Цвети
Здравей, Мими Слагам ги преди брашното. Разбърквам, за да се размесят хубаво и тогава брашното, за да се види реално колко ще поема тестото Да се похвалиш после
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Вторник
17
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Робин Уилямс в 10 от най-известните си роли и в цитати от тях
Робин Уилямс не остави непокорено от таланта си сърце. Той те разсмиваше, разплакваше, замисляше и...пак...
Малката пчеличка – чудо на природата
Няма други живи същества като пчелите. Може би фактът, че бръмчат по света отпреди 110 млн. години,...
Световен ден на динята - 3 август
Световният ден на динята се отбелязва на 3 август, но се празнува предимно в САЩ. На този ден се организират...
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед
По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци...
Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало
"Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот
Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена пилот от афроамерикански и индианската...
Хубава е нашата Пирин планина!
Хубава е нашата Пирин планина! Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини,...
Най-студения град в света
Знаете ли кой е най-студения град в света? Това е Якутск, скъпоценната столица на Република Якутия, Русия....
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Ден 15 - Постове и пости: Отровни хора
Не съм сигурна, че ни е дадено да разпознаем отровните хора веднага, когато ги срещнем. Те се появяват...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
Дами и господа от випуск 2014, мажете се с плажно масло...
Скоро изпратихме поредния випуск абитуриенти. Тези дни излязоха и резултатите им от матурите им и повечето...
Благи думи за Благовещение: "Никога не спирай да опитваш!"
Честит празник, мила МАМО! Нека твоите желания, бъдат мои пожелания! И помни-никога не спирай да...
Народните будители: Паисий Хилендарски
"От само себе си не можем да станем мъдри." "Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя...
2011 – годината на Заека
Според легендата, Буда извикал на върха на свещената планина всички животни, за да сподели с тях посрещането...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
"1984": "Лотарията беше тяхното удоволствие, безразсъдство..."
"За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят...
Несравнимите афоризми на Станислав Йежи Лец
Станислав Йежи Лец (6 март 1909 г. - 7 май 1966 г.) е полски поет, писател, сатирик и...адвокат. Роден...
Всеки трябва да остави нещо след себе си
"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина,...
Влюбването е онази необходимост за промяна
Ставаме склонни да се влюбим, когато в живота ни има нужда от промяна. Първо назрява очакването, после...
Детството в снимки, цитати и няколко думи от сърце
Ерма Бомбек: "Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook