Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната


Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови сякаш – не опитвах от месото, докато готвя, та малко на око. Както и да е – рекламации не срещнах. Интересното за мен нещо през вечерта беше свързано с Бояна, малката щерка.

Не знам дали всички майки на малки деца са като мен – да доизяждат това, което е останало в купичката на бебето. Почва се от пюренцата, кашичките – да не се разхищава и заради труда, който сме положили така или иначе. Ако три часа си се трудил над менюто на малките съкровища, а те не пожелаят дори да опитат и хапка – това случвало ли ви се е? На мене – много често. И за да не отива трудът и продуктите на вятъра – хоп, обираш, каквото е останало. С времето този навик толкова силно се е вкоренил, че на няколко пъти се усещам как посягам да и доизяждам хапките. Сега тя е на етап да хваща сама лъжицата, но тя стига до устата й с произволен успех. Та, честно казано – това ми е първото нещо от постите дотук, с което ми е наистина трудно да се справя.

Ето че е неделя и тя е прекрасна – ден за повечко въртене в кухнята и кулинарни угощения. За закуска имаме мекици с готово тесто. Бързам да оправя кухнята, защото днес е и хубав ден за пазар. този път - на кварталния пазар. Смятам да купя тиква, заради многото предложения от вчера с тиквени рецепти – имам пратени от приятели за: постен тиквеник, тиквена крем супа и една много завъртяна рецепта от арабската кухня, която ще си оставя за по- специални поводи.

Винаги съм обичала да ходя на пазара. Вчерашната хипермаркетна студенина рязко контрастира с непосредствеността и живеца на простия квартален пазар.
Бабите са там с коя, каквото има – орехи, шипки и мушмули в малки щайгички, а самите бабета са насядали ниско до земята. Едната плете терлици и ги слага на кашона пред себе си – 4 лв. чифта, другата е набрала димитровчетата от градината и с обикновена връзка ги е стегнала в пъстри букети . Бърборят и обсъждат живота. Има и по- наредени и по- богати сергии – с цитруси, поне три вида ябълки и още много зарзават. „Заповядайте”, посрещат всички и търкат пръсти, аз съм единственият клиент, едва 9 часът е. Пазарувам си тиквата и други сезонни плодове и зеленчуци. Докато обиколя квартала, който с нежелание се събужда в слънчевата, но мразовита неделя, станало 11 часа и обядът трябва вече да е поне в проект.

Вземам назаем от Хера рецептата за бъркана пица. На пица – никой не отказва вкъщи – дори малкото. Направих две – едната, за мен, е много по- малка – без месо и разтопен кашкавал ( преглъщам ) – гъби, праз, пипер на колелца, чубрица. Не че си е моя, но все пак е вкусна. Докато другите хапват, а фурната работи, мятам и едни постни меденки.



Рецептата за меденките е:

4-5 лъжици мед
Кафена чаша хладка вода
Кафена чашка олио
2-3 чаши брашно с половин пакетче бакпулвер
1 ч. л. канела
Щипка джинджифил на прах
3-4 с.лъжици смлени орехи


Разтапяме меда във водата, добавяме олиото и канелата, разбъркваме. Малко по малко добавяме пресятото брашно с бакпулвер, колкото поеме, за да замесим меко тесто. Разточваме го и ползваме формички, които детето подава. Ние наблягаме на сърчицата, защото Дара, голямата, е, така да се каже, влюбена.

Печем на хартия за печене за около 30 мин на 180 градуса. Търсеният цвят е златист.


И така, днес, като изключим разтопеното кашкаваче на пицата, не изпитвам никакви нужди от не- постна храна. Трудното беше как да устоя на навика да дояждам на малкото в купичката. Сега всъщност осъзнавам две неща – че от там идват двата килограма, дето все не мога да ги смъкна от раждането. И другото, че съм била в заблуда, че малката не яде толкова, колкото ми се иска – ами че аз не й давам възможност. Като обирам купичката й, просто й изяждам храната, която сама съм сипала. Просто трябва да й давам време да се нахрани.

Не знам, дали е от постите, но усещам, как ми се променя виждането за храната. Не че на са ми хрумвали подобни мисли и дотук, но сега сякаш мога да ги пипна, толкова са реални и верни. Някак сме свикнали да се нахвърляме върху нея, да бързаме да унищожим това, което е в чинията. Сякаш то е най- важното, което ни събира на масата. Да, храната е поводът, но всъщност ни събира любовта. Това, че сме семейство и сме си само ние един за друг. Какво толкова ще сложиш, всъщност не е важно. Дали е нещо завъртяно, или са намазани филии, дали са скъпи продуктите, или за два лева. Докато сядаме всички заедно и си бърборим за маловажни неща - другото, здраве да е.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Коментари
2013-11-25 #6
Цвети
Ауу, много се радвам Много
2013-11-25 #5
Мими
Да се похваля... Станаха чудни
Само дето ми се е досвидял меда, защото направих двойна доза и сложих 10с.л. мед, но искат още ))
2013-11-20 #4
Цвети
Здравей, Мими Слагам ги преди брашното. Разбърквам, за да се размесят хубаво и тогава брашното, за да се види реално колко ще поема тестото Да се похвалиш после
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Виж още статии за:   Пости с Hera.bg ·
Събота
8
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ниагарският водопад грейна в цветовете на българското знаме (видео)
Ниагарският водопад беше осветен в цветовете на българския трибагреник по повод Националния празник на...
Легендата за Спартак и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното...
Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
Ако искаш да намериш...
Ако искаш да намериш четирилистна детелина, по- добре първо се научи да броиш,...
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че...
Не за печат
Не, не трябва да се пише за това. Нека жив човек да не узнае как лежи омразният товар - дрехите -...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Възкресение
Боядисах душата си. Празнично. Сто дъги в нея днес се пресичат. Възкресих и мечтите си страстни, пожелах...
Защо и как да организираме почивка в чужбина без агенция
Ако сте от онази порода пътешественици, които не обичат да се разхождат с огромна група туристи, водени...
За десет минути
…и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист от репей, да слушаш как възторжено жужи една...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята. ...
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън
Образованието не е пълненето на ведро, а запалването на огън. ...
Интервю с : Илиян от Blogovoditel - II
Което ни води към една много дискутирана тема днес – за здравословното хранене. Какво е твоето отношение,...
Кажете добрите думи!
Кажете добрите думи! Недейте за утре отлага! Може би те са нужни някому днес, веднага. Може би в...
Ето как можем да спестим повече време за четене
Времето е най-голямото ни богатство и най-голямата ни тревога. То никога не стига - за книги, за филми,...
„Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.”
„Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.” „Никое човешко същество...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - II
С интерес наблюдаваме как грънчар учи младоци да си направят глинен съд, току протрива брада продавача...
Традицията на коледните базари - II
С какво можем да се почерпим? Тук идва любимата ми част. Кулинарните изкушения са безчет. Като цяло...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II
Ден трети – отправните ни точки са Милет, Дидима, Бодрум и Мармарис. След недълго пътуване, пристигаме...
Калиграфията - поглед към красивото, поглед към себе си
Попадали ли сте някога на актовете за раждане на вашите прародители от началото на миналия век например?...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook