Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета

Анастасия Димитрова е сред онези знайни и незнайни жени, народни будителки, които оставят ярка диря в една не по-малко трудна борба от национално-освободителната - просветителската. Тя основава в родния си Плевен през есента на 1839 година първото българско светско девическо училище.

В бедното семейство на Анастасия (родена на 12 май 1815 г.) майка ѝ прислугва в дома на знатни граждани. И както във всяка забележителна житейска история, и тук има елемент на случайност. Епископ Агапий Врачански и майка му Евгения, гостуват в дома, в който майка на Анастасия работи. Двамата родолюбиви българи харесват младото момиче и взимайки я за помощница, започват да я покровителстват. Този момент, макар и в най-ранна детска възраст предначертава пътя ѝ.

Евгения, сама учителка по гръцки, приема детето като свое и решава да го научи на езика. Следвайки силния си стремеж да изгради място, в което българските девойки да могат да трупат знания и впечатлена от будния ум на момичето, тя изпраща Анастасия в Калоферския девически манастир, където то трябва да се ограмоти и на родния си език. Там тя прекарва четири години, изучавайки предметите история, география, граматика и аритметика. Сред нейните учители са някои от най-видните представители на благородната професия: Райно Попович и Брайко Хаджигенович. За кратко време и даскал Ботьо Петков дава знания на девойката, но скоро след нейното пристигане бащата на Христо Ботев заминава за Одеса, за да постъпи в местната семинария.

След завръщането си в родния град, Анастасия узнава, че нейната покровителка е починала. Агапий не е забравил обещанието си и се заема с осъществяването му на практика. Скоро необходимите пособия и книги са налице и първото девическо училище в България започва да приема жадните за знания първи свои ученички.

Най-ценният дар, който момичетата могат да получат, а именно просветляването, им е предоставяно урок след урок с цялата всеотдайност на тяхната благодетелка. С времето те започват да наричат своята даскалица с уважителното обръщение „наставница“. Анастасия използва набиращия популярност по това време взаимоучителен метод, а уроците се провеждат в църквата Свети Николай. Тя преподава редица светски дисциплини, които отличават нейното просветно средище от килийните училища. Първоначално пясъчни сандъчета, а след това восъчни дъсчици спомагали на даскалицата да предава своите знания на ученичките.

Анастасия Димитрова полага основите на девическата просвета, а нейните ученички надграждат и разпространяват делото ѝ из близки и далечни градове и села. Скоро след откриването на школото в него се записват над 90 момичета. Ученичките на Анастасия основават нови училища в Ловеч и Враца. Освен от изброените градове, в Плевен прииждат девойки от всички останали близки населени места. Девически училища се откриват скоро и в Свищов и София. За около десетилетие броят на училищата, в които девойките получават познания по основни предмети достига до 35. Радетел за разпространението на девическите училища е Петър Берон, който ежегодно ги подпомага финансово.

Анастасия се омъжва на 37 години и не оставя потомство. Има сведения, че е била пред брак с Петко Славейков, докато той е бил учител в родния и град. Може би чувствата към него или любовта към работата ѝ я оставят сама до толкова късна възраст. Престава с своята дейност след сватбата с лекар на име Михаил, но малко след това съпругът и почива и тя отново се връща към будителската си дейност.

Единствената запазена снимка на просветителката е направена на преклонна възраст в Йерусалим, където тя се е оттегля като монахиня в манастира „Св. Атон“ през 1894. Там приема името Анна и четири година по-късно напуска този свят.



Източник на информацията: www.bugarianhistory.org.
Следете страницата на Българска история за повече вдъхновяващи примери на известни и не толкова известни личности и факти от миналото ни.