Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Защо да хапваме тиква: 10 причини
· Пици в американски стил – как "Доминос" поддържат стандарта
· Био продуктите за дома и ползите за здравето
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Сряда
24
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Клафути с череши
Класиката на този френски десерт е именно с череши. Някои хора предпочитат да махнат костилките предварително....
Патладжанени рулца с козе сирене
Ако допреди десетилетия козето сирене е било чест продукт на трапезата на българина - днес почти сме...
Пълнозърнести спагети с гъби и соево мляко
По време на постите или ако имате непоносимост към лактоза, тази рецепта е нещо, което можете да опитате....
Мароканската кухня – пиршество за душата - I
Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата, леко пикантна, простичка, засищаща и има какво...
Коледна питка с паричка
В последните години много мои познати ми споделят, че баницата с късмети, която е характерна за първите...
Хелоуин: Буболечки
Ето едно много лесно хелоуинско предложение. Добавени дори върху най-обикновено изглеждаща храна, тези...
Салата Фризе
Когато си купих салатата Фризе, нямах никаква идея, какво би следвало да представлява и дори как да я...
Обредна пита с квас за Бъдни вечер
В миналото жената, която замесвала обредния хляб за Бъдни вечер, трябвало да е с добро семейство, да...
Кюфтета с булгур
Натрошените зърна пшеница, някога са били една от основните храни на българската трапеза, преди навлизането...
Брашното от рожков - здравословната алтернатива на какаото
Брашното от рожков нашумя последните години най-вече като здравословна алтернатива на какаото. Особено...
Черешов пай
Надали има жена на земята, която да не е слагала двойки черешки на ушетата като обици (е поне където...
Крем супа от картофи
Картофената крем супа е нещо на вид изключително просто, даже сякаш незаслужаващо внимание. Но опиташ...
Рулца от тиквички с крем сирене и пушена сьомга
Това предястие от тиквички може да бъде и леко основно ястие в топлите летни дни. Ефектно е и носи изискано...
Постна лазаня с тиквички и броколи
Здравей Цвети! Идвам на помощ с една зеленчукова лазаня. Казвам се Анелия и съм от София. Вегетарианка...
Постни банички с праз и маслини
Много лесна и семпла рецепта за постни банички с праз и маслини. Хубава се получи. Ще ви споделя как...
Козунак + козуначени кифлички
Никога, ама никога, не помня у дома да се е правил козунак. Даже и баба не се досещам да е месила козунаци....
Суровоядска торта с шоколад и глог
Събрах есента - в тази суровоядска тортичка. Има какво ли не от нея - къпини, дюли, смокини, орехи, лешници....
Пълнозърнести канелени бисквити
В едно магазинче за хляб, до нас, правят подобни бисквити. Още щом ги вкусих си казах, че ще опитам да...
Меденки "Мечи лапи"
"Меденки, големи като мечи лапи", това си казахме, докато хапвахме от тях у дома. После пък си спомнихме,...
Ябълков кейк
Тази рецепта я имам от моята баба, която беше ненадмината сладкарка. Тефтерът с всичките й кулинарни...
Лучник с пълнозърнесто брашно
Лукът винаги е имал място на българската трапеза, въпреки дъха, който оставя след консумация. И ако в...
Печена трицона
Тази рецепта често я правеше свекърва ми и никъде другаде не съм виждала някой да я приготвя. В тяхната...
Смутито завладява с финес здравословното хранене
Всички искаме в динамичния си начин на живот да успяваме да се храним здравословно. Това вълнува все...
Бърза баница в кексова форма
Това е вариация на класическата баница, която спестява обаче много време. Приготвя се за 30 минути -...
Уасаби - лютото лекарство
Обичате ли люти чушки? А знаете ли, че ги наричат подправката за здравословен живот? Множество изследвания...
Руло със сладко
Неотдавна, на гости, опитах от това руло. С носталгия си спомних годините, когато нямаше изобилие от...
Кюфтета от тиквички
Кюфтенцата от тиквички са една често приготвяна рецепта от домакинствата. И като такава може да се срещне...
Спагети с домати, чили и риба тон
Едно предложение с риба и паста, в което вярвам ще се влюбите. за 4 порции 350 г спагети 1 малка...
Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
Някои хора, срещали бахара само в мляно състояние, смятат, че той е смес от подправки. Други не се докосват...
Здравословното мюсли
Миксът от зърнени култури, сушени плодове и ядки се появява в началото на XX век, „изобретява го” швейцарският...
Пататник
Оригинална рецепта за родопски пататник. Колко ли хора я търсят? Но колкото къщи има в Родопите, толкова...
Палачинки (катми) с мая
Тези катми си имат история, която ме провокира да ги направя, макар да не ми се нрави идеята да чакам...
Първата българска готварска книга е дело на...Дядо Славейков
Петко Рачов Славейков е светило сред съвременниците си - уважавана обществена и политическа фигура, патриот...
Долма по иракска рецепта
Покрай един Рамазан Байрям се бяхме заговорили у дома, а после и се зачетохме, с каква храна мюсюлманите...
Ориз - за гарнитура
Оризът за гарнитура можем да използваме за всякакви кебапи, задушени и печени меса и птици. Той е класика...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook