Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· 10 август - Честит професионален празник на готвачите!
· Защо да се доверим на Бетенеми за съвети за залози онлайн?
· Кукувица кука за Гергьовден
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Понеделник
26
Септември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пълнени чушки с боб
Това е едно от традиционните ястия за Бъдни вечер. Най-добре е да го приготвите не с пресни или замразени...
Тиквички с бирена панировка
Тиквичките са едни от най-често приготвяните зеленчуци през лятото. Ако имате собствено дворче и сеете...
Маслинова паста с босилек
Маслиновата паста, намазана на препечена филийка е един от многобройните видове брускети, които жителите...
Подправени масълца
Подправените масла са страхотно допълнение към топли ястия а в някои случаи се готви и самия продукт...
Платерина плакия по Варненски
Тази рецепта, заедно със снимката, ми записа съпругът на Гени, разбира се е вложил и лична фантазия,...
Пишмание - турският деликатен десерт
Обичате ли сладко? Не, не ви говоря за добре познатия ни и особено любим на нас жените шоколад. Става...
Пъдпъдъчите яйца – малкият голям дар от природата
Малки, шарени, необичайни. Гледаме на пъдпъдъчите яйца повече като на екзотика. Нямаме понятие защо изобщо...
Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
Меденки "Мечи лапи"
"Меденки, големи като мечи лапи", това си казахме, докато хапвахме от тях у дома. После пък си спомнихме,...
Прасоризо - ризото с праз
Галина участва в играта и с втора рецепта - за основно ястие: Прасоризо - ризото с праз 2-3 стръка...
С какво още да поднесем виното?
Според известната традиция, ако не се сервира с основно ястие, виното се поднася със сирена и/или сухи...
Зелеви сарми с праз и гъби
Петковден е един от семейните ни празници - мъжът ми има имен ден. Традицията повелява на този ден да...
Скариди с чесън и копър
Съвършените неща са прости. Те нямат нужда от нищо повече и нищо по-малко. Блюдо от скариди с чаша вино...
Фъдж с кокос
Този десерт става изключително бързо, а вкусът му е страхотен. Макар наречен фъдж, тук по-скоро идеята...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Сандвичи със спанак и яйце
Привет, привет! Следя конкурса с голям интерес и всички рецепти ми изглеждат вкусни. Моето предложение...
Дунавска салата
Тази зимнина, си е малко "пипкава", защото трябва да се реже всичко на лентички. За сметка на това, после...
Най-"коледните" подправки
Коледа е единственият празник, който има свой личен аромат. Той е упойващ и топъл, навява мисли за уют...
Алкохолът и кулинарията – брак по любов
Те, разбира се, отлично си подхождат – какво е рибата без изстудено полусухо вино, свинският стек без...
Баница с праз (зелник)
Нашите баби не са били никак глупави жени. Зелник или баницата с праз неслучайно е присъствала често...
Бърза авокадо паста
Обожавам паста - всякакви видове и всякакви сосове. Понякога времето не стига за разточително готвене....
Домашна прясна паста без яйца
Как се прави прясна паста вече съм писала. Но се сдобих с машинка за паста и тук тя е приготвена с нея....
Вкусна баклава
У дома си облизват пръстите с тази баклава. Сладичка! Така на нас най-много ни харесва! Малките парченца...
Пица с полента
Вкусът на това ястие изненада дори и мен. Нямах огромни очаквания, но наистина се получи чудесно, според...
Как да: Направиш омлет без да счупиш яйце
"За да си направиш омлет трябва да счупиш яйцата" - гласи една поговорка. Да, ама не. Ето една идея,...
Мъфини с шоколад
На вид изглежда голяма философия, но приготвянето на мъфините става изключително бързо. за 12 кексчета...
Печена тиква
Щом чуя за печена тиква, винаги се сещам за Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин - Печена тиква. "Всъщност,...
Постен сиропиран сладкиш
Здравейте! Пращам ви и моите две рецепти, защото време не остана. Докато се наканя и конкурсът свършил....
Пастички "С любов"
Не е за всяка уста вишнавото кисело сърце с парченца от тръпчива арония. Меки като памук пандишпанови...
Tелешки кюфтенца с тиквички и магданоз в доматен сос
Точно в 16 часа, 31 минути преди да настъпи астрономическата есен, спрях с чистенето вкъщи, с което се...
Крем супа от тиква
Това е моята интерпретация за крем супа от тиква. Хубавата част на тази супа е, че подобно на морковите,...
Супа с резене, коприва и левурда
Резенето, известно с доброто си антибактериално свойство, можете да срещнете с различни имена. Като мореч...
Наздраве по холандски
Приятна съботна или неделна вечер. Навън вали сняг, а вие сте се събрали на по питие вкъщи с приятели....
Печена трицона
Тази рецепта често я правеше свекърва ми и никъде другаде не съм виждала някой да я приготвя. В тяхната...
Свежи летни коктейли с розе
Голяма част от жените предпочитат бялото вино, особено за горещите летни дни. Други се спират на един...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook