Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· Малко познатата история на пъpвaтa бългapcĸa ĸнижнa бaнĸнoтa
· Съдомиялните машини и циркулярът са изобретени от жени. И още любопитни факти
· КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Събота
8
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Календар на сезонните плодове
Най-качествени, полезни и изгодни са плодовете в сезона си. А ето и кой плод, в кой месец, е най-изгоден...
Салата от елда, спанак, рукола със сос от коприва
Елдата е храна, която дава много издръжливост на организма. Богата е на лесноусвоими белтъчини, манган,...
Хелоуин: Сандвичи - гробище
Сандвичите ковчези и надгробните плочи са лесни и вкусни. СТРАХотно предложение за домашното хелоуинско...
Палачинки с праскови и канела
Бързам да направя допълнението, че това не са палачинките, които най-често хапваме в европейската кухня,...
Пълнени камби с ориз и маслинки
От различните сортове пипер най-обичам ратунди или казано по нашенски - камби. Предпочитам ги заради...
Пролетта идва с... киселец
Да, традиционно е закичена с кокиче, но ако говорим за идването й в менюто ни, определено това може да...
Пита с ябълки
1 кг брашно 1,5 кг ябълки 25 г мая 100 г захар 200 мл олио 100 орехи смлени 1 и ½ ч.ч вода кора...
Ориз със спанак, сирене и яйца
Здравейте на всички от екипа на Хера! :) И аз ще се престраша да участвам във вашия "вкусен" конкурс...
Мъфини със спанак и синьо сирене
На Цветница имахме кратко пътуване извън града с децата. Сутринта минахме за благословия и върба през...
Компот от ягоди
У дома, в детството ми компот и сладко от ягоди бяха на почит. С моя по-голям брат винаги се карахме...
Миди с бяло вино и лимони
Интересното в тази рецепта за миди е варенето им с кубчета лимон. Как да почистите мидите преди...
Салата със спанак и пикантни пилешки късчета
Здравейте и от мен, Надя! Искам да участвам в конкурса с една рецепта за салата със спанак. Имаме малка...
Тиквички с бирена панировка
Тиквичките са едни от най-често приготвяните зеленчуци през лятото. Ако имате собствено дворче и сеете...
Патладжан с телешки кюфтенца или киноа - по избор
Киноата не е храна за всяка уста и реших, че патладжанът, който ще изпека, мога да комбинирам с нещо...
Супа с тиква, целина и овес
Имах останала печена тиква, а също и две малки тиквички. Затова реших да ги комбинирам в топла пъстра...
Как да приготвим: Броколи
На първо място е необходимо да изберете качествени броколи. Те се познават по тъмнозеления цвят, стегнатата...
Как да: Приготвим сушени домати
Италианската кухня е една от най-любимите в света. Богата на аромати, на цветове и вкусове, тя е и изключително...
Брускети с домати, чесън и зехтин
Родината на брускетата е централна Италия. Препечената със зехтин филийка е прекрасно предястие (особено...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 1
Коледните пости у дома, за моя изненада, тази година се увеличиха с още един решил да ги спазва: моето...
Постни сарми от манголд и булгур от спелта
Манголдът е растение в роднинска връзка с киноата, спанака, червеното цвекло - подобно на тях той има...
Баница с тученица
От кога се каня да направя баница с тученица и ето, че се наканих. За късмет в края на юли (поне на нашето...
Мазнините: добри, полезни, вредни - I
Често възхвалата или анатемосването на дадена мазнина има за цел просто да ни продаде рекламиран продукт....
Ретро сладкиш със сладко от сини сливи
Веднага казвам, че много обичам този сладкиш. Забравете за пухкавите кексове с 6 яйца. Този е друга класа...
Домашно сладко от ягоди
Бях си наумила, че тази година ще направя домашно сладко от ягоди, ей така, 2-3 бурканчета. Чаках само...
Руло със сладко
Неотдавна, на гости, опитах от това руло. С носталгия си спомних годините, когато нямаше изобилие от...
Салата "Мъката на бацила"
Преди малко повече от месец бях качила тази снимка на салата във Фейсбук профила си. На шега я кръстих...
Гроздето – сладкият дар на есента
Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните...
Рангелово блюдо
На Архангеловден жените приготвят обреден хляб наречен "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица"...
Какво да направим с кисело мляко през лятото?
Киселото мляко е една от най-характерните храни за нас, а през лятото рецептите и идеите за бързо, вкусно...
В защита на Храната
Храната. Защо такова обичайно нещо като храната има нужда от защита? Според американският журналист и...
Родопска яхния с овнешко
Родопската яхния с овнешко е характерна рецепта за Петковден 500 г овнешко 1 глава лук 1/4 ч.ч. ориз 500...
Как да си направим: Пилешки бульон
Често когато обезкостяваме пилето остават парченца, кости и други. Но дори да не е така, в магазинната...
Миди с ориз
Мидите с ориз са класика и като повечето класики всеки интерпретира рецептата по свой вкус. Това съм...
Козуначени кифлички
Здравейте!Казвам се Людмила от гр. Хасково и бих искала да участвам и с едно предложение, за великденски...
Бисквити с тиква
Докато изрязвах с формички тези бисквити се чудех с какво да изрежа тестото за да получа формичка на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook