Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
· Топ 5 ползи за здравето от елдата
· Как да зарадваме домашния майстор?
· Метеопрог за планиране на почивката
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Понеделник
17
Февруари 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да си направим: Прясна паста
Признавам, че отдавна съм чела, че прясно приготвената паста е пъти по-добра от сухата, която купуваме....
Всичко за яйцата - II
Как да проверим свежестта на яйцата Ако имате яйца, в чиято свежест се съмнявате – подарени, купени...
Пица с тиквички и сирена
Пица у дома се прави рядко. 2-3 пъти в годината. Сигурно за това и не съм достатъчно сериозна за да открия...
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
Обредна пита за Никулден
В Интернет пространството срещам пити за Никулден, в чиито състав има яйца, прясно, кисело мляко. Никулден...
Постни сарми от манголд и булгур от спелта
Манголдът е растение в роднинска връзка с киноата, спанака, червеното цвекло - подобно на тях той има...
Курбан шаран
Aко препочитате допълнително плънка увеличете ориза. Орехите изпечете предварително - така става...
Постен сладкиш с ябълки и грис
Постите са много труден период не само за любителите на месото, яйцата, млякото и млечните продукти,...
С какво още да поднесем виното?
Според известната традиция, ако не се сервира с основно ястие, виното се поднася със сирена и/или сухи...
Шоколадов чийзкейк
За разлика от предложението ми за мързелив ягодов чийзкейк, този си е класика. Кремът не разбивайте прекалено...
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
Най-голямата билка в света - бананите
Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък...
Пролетна супа с лапад
Здравейте, Hera.bg и всички читателки! Пиша ви и аз, защото много харесах вашия конкурс, само чаках да...
Сумак - още едно от съкровищата на Ориента
Открих сумака в един турски ресторант и определено бях заинтригувана от вкуса на тази подправка. Тя е...
Как да: Почистим череши/вишни от костилки
И така, ако си попаднал на този пост е ясно, че вероятно нямаш уред за отстраняване на костилки, като...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 3
Снощи хапнахме Супа от коприва и пащърнак. Когато e сезон, се снабдявам с по-голямо количество коприва,...
Овнешки гювеч
1 кг овнешко месо 4-5 домата 3-4 зелени пиперки 2 патладжана 150 г бамя 4-5 картофа 150 грама зелен...
Кокосовото мляко
Много хора по една или друга причина не искат да консумират прясно мляко – дали защото са вегетарианци,...
Готвенето помогнало на човек да развие мозъка си
Готвенето е помогнало на човека да развие мозъка си и е допринесло за възникването на религиите и културата,...
Нахутът - вкусен, здравословен и диетичен
С Инна онзи ден се шегувахме помежду си, че толкова обичаме нахут и в Хера имаме толкова рецепти с нахут,...
Биопродуктите – лукс или разумна инвестиция в здравето I
Наричат ги различно – „органик” в Англия и САЩ, „био” в Швейцария, „екологични” в Германия, независимо...
Вишневи хрупки
Тази година нашата вишна роди по-малко плодове, нямаше достатъчно, за да направя сладко от вишни, но...
Броколи с пилешки жулиени и сос Бешамел
Изключително просто, изключително лесно, изключително вкусно ястие. Даже, ако ви домързи в магазините...
Пълнено пиле с кестени
Характерна за Северозапада, една празнична рецепта от българската кухня, която няма как да ви остави...
Галет със смокини
Първата земна храна, според християнските вярвания, е била смокинята. В Египет я смятали за плод, носещ...
Празен хладилник и внезапни гости. Помощ!
На всеки му се е случвало да го изненадат внезапни гости. Не от онези неприятните, с които през цялото...
Спаначени "мъфини" с готови кори
Здравейте приятели от Hera.bg! Искам да участвам в новия конкурс, защото искам най- вече да споделя рецепта,...
Супа с гъби шийтаке
И така, както често се случва приготвих супа с налични у дома продукти. Вече съм ви споменавала за китайските...
За закуска: Топъл сандвич с пушено филе и яйце
Закуските през уикенда са най-често специалитет на половинката. Най-уважавани са палачинките и топлите...
Нетрадиционни идеи за традиционната печена тиква
Победителят във Втори кулинарен конкурс по устойчиво готвене, ученикът от Добрич Росен Георгиев, обеща...
Сос Наполи
за около 500 мл сос 30 мл зехтин 1 лук 2 скилидки чесън 100 мл бяло вино 370 г белени домати от...
Платерина плакия по Варненски
Тази рецепта, заедно със снимката, ми записа съпругът на Гени, разбира се е вложил и лична фантазия,...
Салата с печен пипер, праз, рукола и кедрови ядки
За тази вкусна есенна салата ни е нужно: 450 г праз 2 пипера - червени 2 с.л зехтин 1 с.л бял...
Доматено чътни със сушени кайсии
Чътнито е незаменима част от индийската кухня и макар често да се среща плодово не остсъстват и други...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook