Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Хранене на бавни обороти – движението Slow food



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски, дюнери, хамбургери от големите мастодонти в индустрията. С умела реклама и маркетинг те обземат нашето съзнание и веднага, щом изпитаме глад, се сещаме първо за тях. И понеже времето в края на работния ден или през уикенда все не достига за едно качествено готвене, „за по- бързо и удобно”се възползваме от полуфабрикати.

Здравословно погледнато, организмът се запушва от токсини, генномодифицирани продукти, изключително вредни оцветители, ароматизатори, консерванти и какви ли не чудеса на химичната промишленост. Метаболизмът се изменя, появяват се алергии, непонятни симптоми, затлъстяване, рак и много други здравословни смущения.

Икономически погледнато, глобалният план на икономиката също се изменя – страни от Далечния Изток, разполагащи с евтина работна ръка, добра логистика и обширна производствена база, подпомагани от правителствата си или от западни инвеститори, произвеждат и доставят на стотици хиляди километри храни и продукти. Заради транспорта се обременява в огромна степен околната среда, много от продуктите се консервират допълнително, за да прелетят успешно тези стотици хиляди километри. Цените на местните фермери се подбиват от евтиния внос, а консуматорите не са сигурни какво точно купуват, защото ниската производствена цена гарантира всичко друго освен качество. А икономическите интереси на големите остават непокътнати, докато те си играят със здравето ни, трупайки още повече богатство и корпоративно влияние на пазара.

Ето заради тази глобална промяна в производството на храни, отношението ни към храненето като цяло провокират възникването и развитието на организацията Slow food (в превод – бавна храна) като очевиден контрапункт на fast food (бърза храна). Конкретният пример, който кара Карло Петрини да основе през 1986г. това движение е новооткрит ресторант на може би най- голямата световна фаст фууд верига на едно „свято” за италианците място, а именно – Испанските стъпала в Рим. Днес движението наброява над 100 000 души, обединени в местни структури в над 130 държави. И да, включително България.

Целта на Slow food движението е да се запазят местните производства на уникални продукти, рецепти и хранителни суровини. Технологиите на приготовление са традиционни, изключващи всякаква допълнителна преработка с високи технологии, необходими за масовото производство. Идеята е да се избегне всевъзможната преработка с консерванти и оцветители, за да се гарантира „чистотата” и хранителната ценност на продуктите – така, както те са произвеждали преди десетки, стотици години.

Slow food действа с два механизма – президии и конвивиуми.

Президиите на Slow food са механизми, съществуващи около и заради определен продукт, суровина, които подпомагат местните производители, следят за качеството. Самите продукти трябва да уникални, традиционни, добивани или обработвани по естествен път. Те биват обявявани след сигнал от страна на производителя до представител на Slow food на национално ниво. Сигнал се подава към централата в Италия, откъдето идва комисия, която да се убеди, че продуктът „заслужава” в действителност да бъде част от идеята на Slow food.

Конвивиумите са местните организации от симпатизанти, производители и всички отговорни хора, които имат интерес, не само икономически, общността да запази и продължи да произвежда уникалния продукт. Те също така координират дейността на организацията на местно, национално и международно ниво, нейното разрастване и обогатяването с нови продукти и рецепти. Членовете им организират празници за производителите, фестивали и изложения, с тяхна помощ се прави рекламата и се осигурява популяризирането и рекламата на продуктите им.

В същността на Slow food е Съкровищницата на вкусове. Тя наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му. Същевременно не само това – подпомагането със специфични дейности е важно за самата общност, която произвежда „Съкровищата”


В България има четири продукта, които са намерили място в Съкровищницата

Първият утвърден продукт на Slow food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит. Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в Съкровищницата.

Каракачанската овца, макар и животински, полуизчезнал доскоро, вид, също е включена. Двама братя издирват из Южен Пирин овце от тази порода и те основават своя ферма с 350 животни, като целта им е да се запази традиционното им отглеждане и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. „толумско сирене”, което се прави само от млякото на каракачанска овца.

Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, в които участва, той е неделима част от Родопската магия. Той е най-новото попълнение от българска страна. Наскоро се разбра, че в Китай произвеждат също смилянски боб и сега част от задачите на местния конвивиум е да разграничи изрично продукта си от вносния.

Нафпавок е кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел. Прави се традиционно в с. Горно Драглище, Разложко


Но Slow food не е само продукт, маркетинг и икономически и културни ползи. То е цяла концепция за хранене, която не е просто еко, био или друг, едва ли не модерен, етикет. Тя настоява за наслада от храната, за вкусването, а не просто изяждането и. Учи ни да се храним в спокойна обстановка, да, бавно, за да усещаме вкуса на храната и тя е удоволствие за сетивата и душата, а не само задоволяване на физиологични нужди. Slow food връща усещането, че ядеш нещо неповторимо и истинско, необработвано и натурално, както са го приготвяли предците ти. Затова има и заведения за хранене със символа на движението – охлюв, в които се предлагат точно такива ястия и продукти. На друго ниво Slow food е концепция за начин на живот, противоположен на онзи, заради който стигнахме до фаст фуд-а. Да живеем на по-бавни обороти, да си оставаме време да се оглеждаме и да се наслаждаваме на живота. Да ценим благата му, едно от които е хубавата храна.
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Коментари
2014-05-20 #4
Цвети
В момента slow food Сърбия изпитва огромни проблеми заради наводненията. Част от Съкровищницата - сръбската сливова ракия, с чието лицензиране те ни изпревариха,е под реална заплаха. С лозята, избите и казаните е почти свъшено, няма пътища и хората за угрижени не само заради ракията, разбира се, а и за живота си. Доброволци на slow food са се запътили да помагат, дано всичко там скоро се нормализира....
2011-05-26 #3
Инна Георгиева
Въпросът е, че не искам да купувам Китайски - Смилянски боб
2011-05-26 #2
Цвети
ами то това е част от идеята - да се купува качествено, екологично ( което се контролира ), скъпо - определено. но по този начин се стимулират производителите, защото виждат, че пазар има. а не да купуваш буклуци от хипер мега маркетите и да стимулираш някакви хипер мега интереси и печалби. наскоро доказаха, че качеството на продукцията, предлагана в източна европа и западна европа, силно се различава. самият факт, че сирена като горгонзола, камембер и прочие са слоу фуд съкровища, само може да помогне примерно зеленото сирене да придобие популярност като тяхната. което е добре за всички.
2011-05-26 #1
Инна Георгиева
Не особено по темата, но понеже прочетох за Смилянския-Китайски боб.
През уикенда бях в един голям маркет, където имаше поне 13 вида боб, умишлено огледах всички и никъде не открих боб с произход: България , само Киргизстан и Китай. Нали ги задължиха да пишат произхода (макар, че на един Лудогорски и един Родопски нямаше обозначение).
От Родопите съм купувала Смилянски боб, не знам от спекулация или от чисти финансови сметки, доста е скъп.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Чисто пране без препарати – възможно ли е?
· Къщи за здравословен живот
· Еко стилът в обзавеждането
· Маслините – какви видове има и защо са толкова полезни
· Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
· Бахар - подправката за здрав стомах и храносмилане
· КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
· Малко познатата история на "V for Victory"
· Кой е най-модерният цвят през 2021 година
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · Еко ·
Четвъртък
4
Март 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Омайният кардамон
От появата му на територията на Южна Индия и Шри Ланка до днес растението с латинско название Elettaria...
Дунавска салата
Тази зимнина, си е малко "пипкава", защото трябва да се реже всичко на лентички. За сметка на това, после...
Патладжанчета с кайма
Предлагам ви една лесна, лятна рецепта за тези от вас, които все пак им се иска нещо месно :) 2 бр....
Скариди с чесън и копър
Съвършените неща са прости. Те нямат нужда от нищо повече и нищо по-малко. Блюдо от скариди с чаша вино...
Как се прави: Kурбан за здраве
Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени...
Пресни и хрупкави картофки - ветрилце с босилек
У дома само аз харесвам пресен босилек, така че половината от тези картофки направих с копър. Можете...
Телешко със сини сливи
Тази рецепта е плод на коментарите тук в Hera.bg и практически подбудата да я приготвя е заради Цвети....
5 любими десерта с ябълки
Есента е времето на изобилието, но един плод с ненадминат чар ни намига недискретно от пазари и магазини....
Гювечета с кестени
В сезона на кестените, винаги си замразявам малко сварени кестени във фризера, за това днес мога и да...
Какво да сложим на трапезата за Бъдни вечер
Бъдни вечер е не само последният ден от великите пости, а навечерието изпълнено с трепетно очакване да...
Как да познаем истинския мед
Медът е един от най-невероятните дарове на природата. В съдържанието му преобладават фруктозата и глюкозата...
Мароканската кухня – пиршество за душата - I
Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата, леко пикантна, простичка, засищаща и има какво...
И за нашите деца Храната е най-доброто лекарство!
Тадааа, какво имаме на тази снимка: Бял и червен ориз с хрупкави зеленчуци - Снощната вечеря + нослето...
Салата от булгур, авокадо, царевица и мини лукчета
Заради наличието на булгур салатката има и повече въглехидрати, но всъщност именно заради това може да...
Маслинова паста с босилек
Маслиновата паста, намазана на препечена филийка е един от многобройните видове брускети, които жителите...
Мъфини с шоколад
На вид изглежда голяма философия, но приготвянето на мъфините става изключително бързо. за 12 кексчета...
Лозови сарми с овнешко за Петковден
300 г овнешка кайма 30 лозови листа 1 ч.ч ориз 200 г олио 2-3 глави лук черен пипер чубрица сол Лозовите...
Свежите безалкохолни напитки на лятото
В горещ летен ден, за парти или просто така, понякога не ни идва идея за разхлаждаща напитка, различна...
Вегетариански дюнер
Ако са ви останали от кюфтенцата с булгур, просо и елда, ви предлагам една лесна идея как да ги оползотворите....
Risotto al radicchio e Gorgonzola
Рецептата ни представя Радостин Кирязов, собственик на италиански ресторант "PizzaRado", специално за...
За тиквичките с любов - II
В нашия дом Тиквичките могат да се приготвят по много начини: печени, варени, задушени, пържени. В някои...
Пролетта идва с... киселец
Да, традиционно е закичена с кокиче, но ако говорим за идването й в менюто ни, определено това може да...
Сос "Болонезе"
Ragu alla Bolognese (в превод: рагу по болонски), както наричат този сос в Италия, е един от най-често...
Морковите – позната "супер храна"
В последните години все повече се говори за т.н. „супер храни”, в които има висока концентрация на витамини,...
Баница с праз, гъби и амарант
По време на пости или в предколедния сезон търсим всякакви алтернативи на вкусни ястия. Баниците са едни...
Попска яхния от петел
Попската яхния от петел е характерно ястие за празника на Свети Димитър 1 петел /1.500/ 1 кг арпаджик 1/2...
Виенски шницел
Много ми се ядат шницели, каза половинката. Ама онези от кайма ли или от месо, попитах аз? От месо, от...
Джинджифилова торта с портокали
Тази постна веган торта е предложение от кулинарния блог I love our dreams. В интервю със създателката...
Най-голямата билка в света - бананите
Знаете ли коя е най-голямата билка в света? А кой може много бързо да ви повдигне настроението? Или пък...
Баница с тученица
От кога се каня да направя баница с тученица и ето, че се наканих. За късмет в края на юли (поне на нашето...
Праз с ориз и туршия
А ето я и втората рецепта на Величка от Велико Търново: Праз с ориз и туршия: 2 стръка едър...
Кулинарните специалитети на Испания - I
Испания не е типична кулинарна дестинация. Тя някак остава в сянката на гордата с изисканите си блюда...
Сълзици с канела
Във фризера винаги имам бутер тесто. Често ме спасява, когато искам да направя нещо на бързо или по-мързеливо....
Студена супа от тиквички
Супата от тиквички, пресни картофи и прясно мляко е чудесна студена супа, една от немногото, които да...
Забравени целувки
Забравени целувки или забравени сладки са едно много лесно, бързо, икономично и ужасно вкусно удоволствие....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook