Страстният свят на фламенкото

Кокетно вечерно заведение, някъде из Барселона... Приглушена обстановка и маси, пълни с трепет и вълнение. В очакване на нещо, за което казват, че е един от символите на Испания. Красива, семпла сцена, с перфектно светлинно и звуково оформление. И ето го, моментът, който спира дъха ти и те оставя с отворена уста и сетива, до края на представлението. На заден план музиканти акомпанират с китари, кастанети и ударни инструменти. Певецът, пронизва най-сантименталните части на душата, със специфичния си тембър. Всички те, забулени в загадъчен прозрачен тюл. В светлините на прожекторите – мистичен женски силует, сякаш в творческо притишие, бавно и много грациозно подчинява тялото си на историята, която „разказват” музикантите отзад... Пред зрителските очи се разкрива не танц, а сблъсък на вселени, сила, рязък контраст на емоции и борба. Цялата вечер е изпълнена с пищна и колоритна програма от соло танцьори, двойки и групови дамски и мъжки хореографии. Симфония от музика, песен и танц, която пренася и тялото и душата, някъде далеч, в друго измерение. Там време не съществува, пулсът е учестен, а чувствата преливат през всяка клетка и всяка фибра. Наистина вълшебство!

Фламенкото назад във времето

Историята на това вълшебство датира от края на 18 век. Фламенкото се слави като най-огненият сред танците, откъдето идва и името му - „принадлежащ, подобен на огъня" (буквален превод от испански – flama-огън, пожар и enco – принадлежащ на, подобен на). Зародило се е в нисшите обществени прослойки и носи цигански темперамент и страст в ядрото си.

Пренасят го византийските цигани, заселили Андалусия. В годините напред, този фолклорен музикален жанр се обогатява и еволюира. В него се преплитат драматични истории, които „танцуват” под съпровода на къде тъжни, къде весели, но винаги еуфоризиращи музика и песни. Танцът е емблематичен за испанската култура (особено за Южна Испания), но има и световно признание.

Влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Въплъщава в себе си разнообразни елементи от различни етноси – предимно цигански и андалуски, но и египетски, еврейски, римски, латино-американски, мавърски, ориенталски и африкански. Но езикът на страстта е интернационален.

Известни са над 50 вида фламенко – тангос, румбас, булериас, кантинас, фандангос, тиентос, тарантос, алегриас и т.н. С осъвременяването му, в него се внасят кубински, балетни и джаз елементи. Във фламенкото има сложни техники на ръцете и краката, техники на въртене, динамика на тропането, позиции на тялото, ритмика. Стъпките са специфични и с шумно потропване. Характерни са „испанските ръце ”, пречупени и много пластични в китките; затишието на музиката и тялото като пред буря и внезапното динамично „изригване” в песен и танц (ескобия). Като винаги се търси синхрон между тях. Пее се по куплети (летрас). Пресъздава се цялата гама от емоции, разбира се, не в едно единствено изпълнение.

Танцьорите имат характерни сценични костюми. Роклите (бата де кола) варират от изчистено черни до пауново насложени на катове, пъстроцветни и червени. Техен първообраз е типичната циганска женска одежда – дълга до земята, надиплена, с набор и висящи шалове. Мъжката визия, пък разкрива някакъв странен колорит, примес на сексапил и загадъчност. Обикновено е представена от черен панталон, бяла риза с широки в краищата ръкави, болеро (късо елече) и широк пояс. Това, разбира се, не е задължително.



Често се разиграва образът на мачото – съблазнител, укротител на женските страсти или този, който ги разпалва. Жената е страстна до безразсъдство и самоунищожение, обича и мрази до смърт. При соловите изпълнения обикновено се пресъздава вътрешно терзание, дълбока болка и мъка, докато при дуо – изпълненията – флирт, съблазняване, напрежение, надиграване, еротична игра - във възходяща градация до кулминация. Отличителните „атрибути” са шалът, кастанетите, ветрилото, пляскането с ръце и щракането с пръсти, както и задължителното потропване с дървени токове в тон с акомпанимента.

Компилацията от звуци и движения е толкова зашеметяваща и въздействаща, че може да се види как танцьорите са настръхнали по време на изпълнението. Изцяло отдадени на своето „дуенде”.

Дуенде... едва ли може да се дефинира с думи. Това е състояние на духа, върхов екстаз и експлозия от смесени и безкрайно силни чувства, които се борят в твореца, за да изригнат пред неговата публика и да я взривят. Правейки я съпричастна и съпреживяваща това, което съзерцава. Дуенде е магия, борба на хаоса с порядъка, парадокс и оксиморон. Някои от музикалните сценарии, който добре описва дуенде-то, е пресъздаването на корида във фламенко танца, разбитото сърце, изоставената жена, мъката по родния дом.

Каквото и да кажем за този изпепеляващ танц, думите не могат да го обрисуват. Като всяко танцувално изкуство, то трябва да се види, да се усети с очите, ушите и най-вече със сърцето. Фламенкото е плам и нестихваща страст. Борба на емоции в една бурна компилация от музика, песен, танц и темперамент. Един от вечните символи на многолика Испания.

Потопете се в страстния свят на фламенкото...