Древната душа на виното

Едва ли има друго питие, което да носи толкова символика, колкото червеното вино. Още от древността виното е сакрална напитка, която е била достъпна за малцина избрани.

Първите сведения за виното срещаме в Библията, а времето, от което датират, е още преди Ной. В Древен Египет разполагали с преси за изстискване на гроздовия сок, а в Древна Атина хората познавали по степента на разреждане на виното с вода дали ще се водят сериозни разговори и ще има веселие. За да се съхранява виното в античния свят, спиртното му съдържание било високо и това налагало разреждането му с вода. Тапата реално съществува от 18ти век и е въведена от британските стъклари. Древните гърци вярвали, че виното им е дадено като дар от бог Дионис. То символизирало мощта на живота, а консумацията му подпомагала откриването на истината и духовното възраждане. Празниците на Дионис се наричали Дионисии или Вакханлии в древен Рим (според латинското име на бога – Бакхус).

Вакханалия, Петер Паул Рубенс

Въпреки че думата Вакханалии в наши дни има силно негативно значение на нещо между оргия и пиянско сборище, истината е, че чрез опиянението с вино се постигало ново знание за себе си като се опознавала включително и сенчестата, дива страна на човека. Пищността и освободеността на празника разкриват точно тази символика. В Древен Рим патрициите опитвали първи новата реколта вино със специални сребърни черпаци като отивали до ръба на голям съд, наречен декантос, в превод от ръба. От там произхожда и думата декантер – съд, който в наши дни използваме, за да може виното да „подиша“ (неслучайно глаголът ни напомня за живо същество) и да освободи ароматите си. А ароматите, които човешките рецептори могат до доловят във виното, са близо 800 на брой...

Още Хипократ говори за лековитите свойства на виното. През Средните векове е било употребявано като съставка на много лекарства. Виното подпомага храносмилането и дава енергия за увеличаване на мускулната работа. Много вина имат антибактериални свойства и са чудесна добавка към лечението на болно гърло или венци. Виното е прочуто също с антиоксидантните и антиканцерогенните си свойства. Умереният прием на вино благоприятства здравето на сърдечно – съдовата система, а има и изследвания, които сочат, че удължава живота с няколко години. Други проучвания са обявили виното за афродизиак при жените, поради повишеното кръвоснабдяване на ерогенните зони.

Златен ритон от Панагюрското златно съкровище

Траките наричали същия този бог Загрей и също вярвали, че виното пробужда божественото начало в хората. Те са най- добрите винари в античния свят и са сложили началото на винопроизводството, което и до днес е цяло изкуство. Омир описва в Илиада натоварените с вино кораби от Тракия, които пристигали в Троя. Благодарение на траките, в България се произвежда вино от 5000 години. От древни времена съществуват сортовете Гъмза, Мавруд и Мелнишка лоза, сорт, от който сър Уинстън Чърчил поръчвал 500л ежегодно, въпреки презрителното си отношение към българския народ.

Светото причастие се дава с нафора и вино

Лозарството по нашите земи се развивало много добре, като дори строгият закон на хан Крум и изкореняването на големи площи лозя по време на царуването му, нанесли само временни поражения. Разпространението на християнството и близостта ни до Византия сериозно допринесли за развитието на винопроизводството. В мистичните ритуали на християнството червеното вино символизира кръвта на Спасителя. В тайнството Евхаристия, познато още като Свето Причастие се използват хляб и вино, за които се смята, че по време на богослужението се превръщат в истинските кръв и плът на Исус Христос.

Разумната употреба на свещеното питие ни води на пътешествие във вътрешния и във външния свят. Разкрива ни забравени и потулени в нас чувства и надежди и ни отвежда до хората, които са го произвели. Виното попива душевността на създателя си, на мястото, където е расло гроздето, на емоциите на присъстващите и така всяка глътка от него ни открива цял един нов свят...