Мисловни карти

Не само сградите имат строителен план. Ние, като главни архитекти на решенията, плановете и действията си, също можем да създадем визуално отражение на някоя своя идея или разбиране. Това може да стане с цветната и нестандартна помощ на т.нар. мисловни карти.

Мисловните карти са специален вид диаграма, която се създава за представяне на информация, хрумване или план за действие. Те са нагледно помагало на мисълта, което може да бъде използвано за структуриране, анализ, разбиране, синтезиране, заучаване и генериране на нови или съществуващи идеи. В тази диаграма представянето не е линеарно, планово, а по-творческо и буквално вълнообразно.

Моделът им се свързва с британския автор в сферата на популярната психология Тони Бъзан. Той се занимава със създаването на мнемонически техники (техники за запаметяване), като през 1970 година разработва понятието „мисловна карта“ (на англ. mind map). В основата на концепцията за подобна карта е фактът, че тя предоставя възможността да погледнем към нещо по различен начин, като към единство от сплетени символи, а не по традиционния линеарен начин на плана, където гледаме отляво надясно и отгоре надолу.

За какво могат да ни послужат мисловните карти?

Това средство за запомняне или инструмент за надграждане на някаква идея може да бъде използвано за:

учене

планиране

творчество

разработване на проекти

търсене на решения


Как да си направим такава карта?

Мисловната карта е мрежа от концепции и идеи, които се надграждат над една ключова дума в средата на диаграмата. Това е визуален израз на нашите мисли и съждения. Основната мисъл, проблем или проект, над които работите, са коренът, от който тръгват всички други логически зависимости.


Съставянето на картата се състои главно от три стъпки:

Започва се като поставите в центъра на белия лист основната идея, която искате да разработите или върху която искате да надградите още смисли. По думите на Бъзак мозъкът се съсредоточава върху едно централно нещо и след това подобно на сияние се разпръсква във всички посоки.

Тук е добре да се използват много цветове, рисунки, символи, с които свързвате темата и различните й разклонения.

Следва създаването на “клони” (разклонения) на централната мисъл. Те са органични и плаващи, не следват прави линии, а напротив, следват естествения поток на мисълта, която се движи по течението на асоциациите и въображението, а не в прави, еднообразни линии и подточки. Умът се “впечатлява” от вълнообразно представената информация и се отегчава от праволинейността. А целта на тези карти в крайна сметка е да направим така, че умът ни да ни служи по най-добрия начин. За да го „впечатлим“ използваме различна големина на текста, дебелина на шрифта и дължина на линиите, които представляват разклоненията.

Добре е подтемите и техните разделения да бъдат с колкото е възможно по-кратки заглавия, с по една дума, или с някаква картинка, защото ефектът им ще бъде по-голям. Правилото е: една дума на разклонение. Ако сложим две или повече заедно отнемаме свободата на всяка от тях да направи собствено разклонение. Силата на едната дума ни дава много повече място за творчество и яснота.

Методът на мисловните карти може да се адаптира към най-различни изисквания, където е необходим творчески и иновативен подход и където се търси свобода на ума чрез свобода на формата.

За да работи, със сигурност ви трябва и още едно пособие, което ще направи картата успешна и то е една вдъхновяваща мисъл на Айнщайн – „Не можем да решим важните проблеми, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създали“. Затова вземете си по-голям лист и нарисувайте това, с което искате да се справите в момента, без да се страхувате нито от него, нито от белия лист.