Мароко - Страната на 1001 нощ - IV. Маракеш

Маракеш - Имперският град от приказките "1001 нощ" ни посреща червен, красив и горещ.

Петдесет градусовата августовска жега е оставила красивите и широки улици на Червения град пусти, маракшите са се скрили из домовете си, а туристите се наслаждават на прохладата на басейните и климатиците в многобройни луксозни хотели.

Няколко часа по-късно, по залез слънце, градът сякаш оживява. Тълпи от хора се стичат към централния площад Джемаа ел Фна. Името му означава Площад на мъртвите, но на арабски Джемаа е и джамия, затова може да се тълкува и като Площад на изчезналата джамия. Маракеш можеше да е един град като всички останали, а Джемаа ел Фна едно празно пространство, но това, което се случва там ги прави уникални и забележителни. Площадът привлича туристите с неповторимите си зрелища.

Всяка вечер тук редица от каруци продават прясно изцеден портокалов сок; подправки, красиво и старателно подредени под формата на шарени пирамиди; ядки; вкусотии. В друга редица с колички може да се опита купичка с превъзходни варени охлюви или силен чай с канела и женшен.
Вечерта на площада пристигат безброй подвижни ресторанти, които предлагат тажини, харира, риба, кьофта (доста приличащо на родното кюфте).

Пушеци, носещи аромата на мароканската кухня, забулват околните пейки и маси. Обиколени от много зяпачи, под ритмите на мароканската музика, танцьори изпълняват типични берберски танци. Тук са и акробатите, гадателите, фокусниците, укротителите на кобри. Мароканки творят красоти с къна върху ръцете и краката на туристките.

Площад Джемаа ел Фна - Продавач на чай й сладки, Маракеш/ Мароко

Мъже, облечени в забележителни шарени дрехи, дрънчат със звънци и продават вода в позлатени чашки, провесени по тях. В това време настава моментът, когато имамът от близката джамия Кутубия заглушава шумната тълпа.
Според легендата, сферите на върха на минарето й първоначално са били три и изработени от чисто злато, а четвъртата - от дарените златни накити на съпругата на Ел Якуб Мансур, като компенсация за нейното неспазване на поста в един ден през свещения месец Рамадан. Минарето на Кутубия е образец за това на джамията в Севиля, която днес е превърната в катедрала.

Площадът на Маракеш – сред най-голямата медина в Мароко
Площадът се намира сред най-голямата медина в Мароко. Тя е заобиколена от дългите над 19 километра стари розово-червени стени и неслучайно е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Разхождайки се из нея се сещам за музиката на Chambao и любима тяхна песен, запечатала в клипа си част от безкрайния лабиринт от улички и цветни къщи.

Тук е и големият сук - пазар, в който са необходими часове, за да бъдат разгледани всички съкровища в него - сувенири във формата на камили, тажини и тарамбуки; шарени бабуши-чехли; всякакви видове чашки за чай; безценно арганово масло; обувки от камилска кожа; берберски килимчета.
Тук са и „ресторантите”, представляващи 2-3 маси в примитивна постройка, подканващи минувача с изложени на показ странни деликатеси – изпечена на бавен огън в дълбока пещ агнешка глава върху тажин (глинен гювеч). Престрашилият се да влезе, може да опита най-крехкото агнешко месо, което е вкусвал.

Маракеш е рай за туриста

Маракеш - Червеният град/ Мароко

Тук могат да се посетят двореца Ел Бади ("Несравнимият"), построен през 1578 г. от Ахмад ал Мансур, чиято архитектура черпи вдъхновение от Алхамбра в испанския град Гренада, както и да се посети двореца Ел Бахия бивша резиденция на марокански везир. В него могат да се видят уникална декорация от дърворезба и мозайка в арабски стил и красива вътрешна градина, характерна за мароканския риад.

Интересно е и най-голямото в Мароко училище по Коран (Мадраса)- Али Бен Юсеф. Било едно от най-големите теологични училища в Северна Африка и в него можете да видите богата красива украса от кедър и мрамор.

Търсещият спокойствие може да се наслади на тиха разходка из градините на Менара, разкриващи гледка към Атласките планини. Сред градините се намира красив малък павилион и изкуствено езеро, заобиколени от маслинови горички.

Мажорел пък е ботаническа градина, където, сред ярко сините фонтани и арки, се откриват красиви пътеки сред водни лилии, палми и уникални видове птици. Създадена е от Жак Мажорел, който превръща в ботаническа градина двора на своята вила. Интересното е че, от 1980 г. тя е собственост на Ив Сен Лоран, а след неговата смърт през 2008г. пепелта му е разпръсната над градината.

Тръгваме омагьосани от Маракеш с мисълта и надеждата, че някой ден пак ще опитаме от охлювите на площад Джемаа ел Фна и ще се разходим сред тесните улички и розовите къщи на медината, за да се запътим отново към океанския бряг и Есауира. Колкото повече приближаваме Есауира, толкова повече се усеща леката прохлада на океана, а пустоща отстъпва място на аргановите дръвчета и крайпътните продавачи на златно арганово масло.