Не знаем цялата история
 Изпрати
Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.
Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”
Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”
И пратеникът си тръгнал. След две седмици конят изчезнал.
Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито отплатата за него. Каква зла съдба!”
Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.
Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”
Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.
Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.
Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”
Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.
Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.”
И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.” |
Виж още статии за: Любопитно · Притчи ·
Коментари
2012-07-10 #9  NAVAR Браво, момичета! Невероятно е да четеш такива смислени и прекрасни коментари от млади хора в днешно време. Благодаря ви на всички!
А това, че някой понякога в нещо може и да сгреши, няма страшно - "Не знаем цялата история.", нали?!
2012-04-26 #8  Цвети хм, като се изпрасках сега с тези мойте 99,9%, сега си заслужавам целия срам, който изпитвам
и пак, защо тази история е в съвсем друга книжка...
"това" не го казах ясно, това е да не прибързваш да драматизираш събитията по пътя, а да си подготвен да намериш и доброто в лошото. "това", за което става въпрос и в притчата. и така 
2012-04-26 #7  Светлана Чамова "Засукан свят" е разказът. Пък героят там, като го пребиват разбойници, например, разбира, че това му е било голям късмет - малко по-надалеч го причаквали други направо да го убият. Боят му спасил живота. Не помня добре сюжета, може малко и да преиначавам другаде. Цитат: "Аз това му казвам на моя Ангелачка: „Светът е, казвам, сине, много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое – за лошо.“
А, Цвети, не знам ти за кое "това" пишеш, не ми стана ясно.
2012-04-26 #6  Цвети на 99,9 % съм убедена, че това не е от "диви разкази". това ми е едно от любимите четива, освен това имам една книжка с притчи и тази я има там. съставителят я е кръстил "магически истории" и е французин май...
инак - точно това е хубаво житейско мото 
2012-04-23 #5  Инна Георгиева В 8-ми клас бях наградена за отличен успех точно с Диви разкази  ) Мерси Светле
2012-04-22 #4  Светлана Чамова Не помня заглавието на разказа, Инна, но е от "Диви разкази". Ето какво си спомням, че имаше в част от сюжета: като дете героят пада от дърво и става куц - голямо нещастие. Но започва война. Всички читави мъже ги вземат на фронта, повечето загиват. През това време той е единственият млад мъж в селото и така се жени за богаташка дъщеря. Така злото става за късмет. Той започва търговия, богатее, но го ограбват разбойници и всичко пропада.... И така непрекъснато - редуване на възходи и падения, на нещастия, които го водят до успехи и успехи, които предизвикват злините в живота му  За моя почуда сборникът "Диви разкази" липсва в интернет. Намерих само заглавията, а по тях не мога да разпозная разказа, но това е част от историята.
2012-04-21 #3  Инна Георгиева Човек не трябва да избързва. Мъдрият човек е умерен в емоциите си, защото знае, че истината не е една, че умът винаги подрежда мислите спрямо наличната информация и че всъщност ти никога не знаеш всичко  Кой е този разказ на Хайтов?
2012-04-21 #2  Светлана Чамова Има подобен разказ от Хайтов - подобното е в идеята как нещо много хубаво става източник най-голямо нещастие и от друго, на пръв поглед лошо, произтичат много добри за човека неща. А и животът е пълен е безброй такива примери. Последният път, когато си го помислих, бе за момиче работило в чужбина, купило си кола със спечелените пари и катастрофирало смъртоносно. Първата ми мисъл бе - колко ли се е радвала, като си е купила колата...
Разбира се, идеята в притчата е малко по-различна - за живота като история без край, в която щастие и нещастие непрекъснато се неутрализират, но и това е част от относителността им.
2012-04-21 #1  Нели Прекрасна приказка 
Виж още статии за: Любопитно · Притчи ·
|
|
Вторник 3 Октомври 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Народните будители: Христо Ботев
"Няма "власт" над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото...
  Жената е направена от реброто на мъжа, за да бъде до него
Жената е направена от реброто на мъжа. Не от неговите крака, за да стъпва по нея, не от неговата глава,...
 Маргарет Бурк-Уайт – първата жена-военен кореспондент
Маргарет Уайт е американска фотографка, известна с големия си принос към фотожурналистиката - особено...
 Ярослав Вешин - чешкият художник, който обикна България
Ярослав Франтишек Юлиус Вешин е чешки художник, който трайно свързва живота и творчеството си с България,...
 Докосвания
Отделя се всичко с пределна черта,
която е допир до нещо друго.
Затворен е стволът в кора -
чрез...
 НАСА откри нова Луна
Астрономите на НАСА откриха нова Луна, която обикаля около астероид на 75 милиона км от Земята, съобщава...
  Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
  Любовната поезия
Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години...
 Прегръдката - разтвори се в света на любовта
Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце насреща...
 Най-шантавите бради и мустаци за 2019 г.
Мустаците и брадите отдавна се реабилитираха като модерни, дръзки и изразяващи индивидуалността на своя...
 Под нежний лъх на вечер ароматна...
Под нежний лъх на вечер ароматна,
пребулени със мек янтарен прах,
заглъхват в мир простори необятни,
че...
 10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам.
2. Никога не отлагай за утре нещо,...
|