Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек

Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват... удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят... Накрая, те политат. Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш. Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта... Хвърчилото все повече се отдалечава. И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно... Свободно и само. Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Ерма Бомбек 21 февруари 1927 г. – 22 април, 1996 г. е американска авторка на хумористична литература, иронично описваща живота на майка и домакиня. Романите й са бестселъри. Започва на шега кариерата си с колонка в Dayton Shopping News. Следват книги, работа в телевизията. Бомбек е страдала от рядко генетично заболяване на бъбреците, открито, когато е била около 20-те. Тя е пазила болестта си в тайна до 1993 г. Ерма Бомбек се лекува успешно от рак на гърдата и претърпява мастектомия. Умира от усложнения след трансплантация на единия бъбрек.

Нейни известни мисли още са:

На ваканция: Намерихме си слънчеви плажове, където се занимавахме само с това да държим слънцето далече от кожата си, солената вода — далеч от телата си, а пясъка — далеч от принадлежностите си.

Моето схващане за домакинската работа е, че ако нещата не се размножават, не миришат, не се запалват и не блокират вратата на хладилника, нека си останат така, както са. И без това никой не го е грижа. Тебе пък защо?

Лудостта е наследствена. Можете да я прихванете от своите деца.

Когато майка ти пита: "Искаш ли един съвет?", това е чиста формалност. Няма значение дали ще отговориш с "да" или "не". Така или иначе ще получиш съвета.

Детето се нуждае най-много от вашата любов точно тогава, когато най-малко я заслужава.

Ако не можете да го направите по-добре, можете поне да му се присмеете.

Надявам се, когато един ден, в края на живота си, застана пред Господа, да не ми е останал вече никакъв неупотребен талант и да мога да кажа: "Използвах всичко, което Ти ми даде."