Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дядо Божиловата надежда


от Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено. Под нейния напор клоните на дърветата пращяха.

— А ставай да си ходиш! Среднощ мина. Тук не е хан. Седнал си до печката, разположил си се като някой бей и не ти иде на ума, че трябва да си вървиш.

— Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мъничко ръцете. Студено ми е.

Дядо Божил протегна към отвореното гърло на печката, където нямаше живи въглени, а само топла пепел, двете свои старешки ръце и взе да трепери целият.

Пъшо открехна вратата на кръчмата.

— Малее, каква виелица е завила! Сипе, сипе. Един човешки бой сняг ще натрупа. Дядо Божиле, тази нощ в твоята градина, нали нямаш плет като света, вълците ще играят на прескочи магаре. Кога ги усетиш, да вземеш една главня и да излезеш насреща им. Пет пари да не даваш — вълкът бяга от огън като дявол от тамян.

— Де огън в моята къща, синко. За цяр да търсиш, няма да намериш съчица под стряхата. Нямам дръвца, Пъшоо, нямам!

— И няма да имаш съчица, додето ходиш с този ум. Абе ти си станал чуден човек! Защо не го продадеш? Парички ще ти начетат хората.

— Мило ми е — рече дядо Божил.

— Дрън, дрън-ярина!. Мило ти било. Стар човек си, деветдесет лазарника мъкнеш на гърба си, а приказваш като вчерашно дете. Толкова твои хора лежат сега затрупани в гробищата — тях как можа да прежалиш, а туй нищо и никакво не можеш. Защо ти е? На оня свят ли ще го носиш? Да не мислиш, че в гроба ще ти стане по-топло? Я гледай каква страшна виелица е забучала. Иди го продай утре в Оряховица. Там в чаршията има един златарин. Той купува тъкмо тези работи. Много е богат. Да го стиснеш за гушата — жълтици ще падат от устата му. Като му го дадеш, ще напълни калпака ти с пари. Че да тръгнеш по пазара, че да си купиш един хубав кожух, че да си вземеш едни хубави ботуши с два пръста гьон — да не ти мокри снегът краката. Я се погледни! Тръгнал си със свински цървули, пробити отдоле, и навои нямаш, ами си увил краката си с две скъсани дрипи. Че остави цървулите, ами де ти ризата? Месата ти се виждат под антерията. Срамота е да ходиш гол. Послушай ме, па си гледай животеца. Зле ли ще ти бъде?

— Добре де, всичкото, дето го приказваш, хубаво, ами ако тръгна сега, как ще стигна в този сняг до Оряховица?

— По железницата. Нали затуй са направили хората железница.

— Отде ще намеря пари за из път? Кой е луд да ме по качи без пари на машината.

— Лесна работа. Аз ще ти дам, стига да се решиш. Ще ти заема двайсет и пет лева. Защо да не ти дам? Ти си човек, дето не ламти по чуждото. Когато се върнеш, ще ми ги дадеш. За насам пари не ти трябват — кесията ти ще набъбне.

Дядо Божил стана. Огъна се в антерията, закърпена и на лактите с парчета от чувал, и тръгна да си ходи.

— Е, как е? — изпроводи го Пъшо до вратата. — Утре, ако сме живи и здрави — на път, а?

— Ще си помисля тази нощ, че утре пак ще се видим. И него като дам, какво ще ми остане на този свят.

Виелицата погълна, прегърбения, свит от студ старец, а Пъшо заключи вратата, подпря я с брадвата, духна свещта и се прибра в топлата стая при челядта си.

Дълго време дядо Божил се блъска в снежната буря, додето стигне в къщи. Като влезе, отърси снега от дрехите си, протегна ръка в тъмнината, пристъпи и седна под камината да си помисли. Заклюма над студеното огнище. Душата му се върна в миналото. Прехвърли хълма на годините и слезе в едно далечно село, над което грееше червена месечина и духаше топъл есенен вятър. Тръгна старецът по една улица, упъти се към мегдана и когато стигна, спря онемял. Напреде му мигом израсна една бесилка от дялани четвъртити дървета и на бесилката се люшна едър мъж с увиснали дълги мустаци и сива конопена риза. В краката на обесения стоеше търкулнат неговият чер калпак, а на калпака светеше златно лъвче.

— Тате — прошепна глухо старецът и затрепера, — аз съм твоят Божил.

И старецът се видя такъв, какъвто беше него ден.

Едно босоножче, прескочило съседния градски плет, изправило се срещу обесения, впило очи към неговите и замръзнало от страх. С ужас детето почна да прегръща и целува краката на мъртвеца.

— Тате, аз съм твоят Божил, обади ми се!

Но мъртвият не се обади. Тогава детето уплашено се озърна, грабна калпака и се изгуби в пустата нощ…

Сълзите задавиха дяда Божила. Той ги избърса с ръкав и утихна. Отвън вятърът налягаше вехтата къща и надуваше закнижените прозорци. Над селото се носеха писъци и вой. Сякаш някой викаше за помощ, сякаш биеше някъде камбана…

На другия ден, когато се пробуди и погледна през прозореца, видя сняг до гърди. Не се шегува зимата.

— Ех, да имах кожух, едни ботуши и една кола дърва — въздъхна той, — да си наръшкам огъня, да си събуя ботушите, че да си постеля в къта под камината кожуха и да си полегна, малее! Огънят пращи! Искри светулкат нагоре в комина, пък аз стоя, гълтам топлинка и се протягам… Прав е Пъшо. Ще трябва да вървя днес. Ако не ида, може да обърне колата и да каже: няма хляб.

Наистина бяха я наредили двамата — Пъшо ще му дава хляб, додето е жив, а когато умре — за Пъша ще остане къщата и разграденият двор. Ама де да го знаеш кучето: може да му хрумне друго и да рече: няма хляб!

Тогава дядо Божил се реши, дигна се, отиде към килера, извади от пояса си ключа на раклата, отключи я, напипа го и пак затрепера…

Пъшо му начете двайсет и пет лева за влака и на тръгване му рече:

— Хем да не забравиш да си купиш един шал, вълнен, от меките, да има с какво да си загърнеш ушите. А на мене купи един вестник, да прочета новините. Душата ми взе да се стяга за новини. Не съм аз за туй диво село, ама тъй ми било писано.

Къде пладне дядо Божил се изправи пред оряховската златарница, дълго отърся снега от цървулите си и нерешително почука на вратата. Посрещна го самият златарин, с широк златен ланец на корема и лъскави чепици, които скърцаха. По пръстите му блещукаха елмази.

— Какво има? — попита златаринът.

— Дойдох за малко да…

— Защо си дошел? Да не би да купуваш армаган за Коледа?

— Не ща. Имам за продан нещо.

— Какво е?

— Едно лъвче от старо време. Когато се бихме с турчина, то ми беше на калпака. Аз съм от четата на дяда Капитан Никола, дето го убиха при село Колиби. Ти знаеш ли, го? Капитан Никола — песен има за него, как ще да го не знаеш. От неговата чета съм. Байрака съм носил. Ако беше жив дели Пеню, лясковчанинът, можеше да го попиташ, той да ти разкаже за мене. От бунталъка ми е туй златно лъвче. Най-напред го е носил баща ми Иван Божилов, старият комита, дето го обесиха турците насред село. Ти трябва да си чувал за него. Той ми е баща. От него ми е туй лъвче.

— Ами защо го продаваш? — попита златаринът.

— От нужда, синко, от нямане. Голям сиромашлък ме е налегнал. Откак е паднал дълбокият сняг, огън не съм виждал на огнището си. Лани ме научиха да направя едно прошение до царя. Да му обадя кой е дядо Божил, аз де да му се оплача от немотията и да му пиша за лъвчето, дано ми отпусне някоя пенсийка.

— Направи ли прошението?

— Направих го зер, петнайсет лева ми взе адвокатинът за него.

— Ами царят?

— Нищо. Малко го е еня царят, че някой си дядо Божил от Опъка нямал риза на гърба си и сечал гвоздеи от студ.

— Я дай да видя лъвчето!

Старецът бръкна в пазвата си, извади една кърпа, развърза я полека и внимателно подаде на златарина едно жълто малко лъвче с почернели изкривени крака и пробито с гвоздей око.

Златаринът го пое, сложи очилата си, погледна го от лице, обърна го от опакото, почука го с пръст и рече:

— Имаш грешка, дядо.

— Защо?

— Не е златно туй лъвче, не е.

— Как? — зина старецът.

— Не е златно, казвам, тенеке е.

— Що думаш? Може ли да бъде!

— Не струва пукнато петаче. Хвърли го на боклука. Сбъркал си, дето си тръгнал чак от село да ми го носиш и да харчиш пари. От кое село беше ти?

Дядо Божил нищо не отвърна. Попримига, пое лъвчето, завърза го пак в кърпата като нещо безкрайно скъпо, мушна кърпата в пазвата си и излезе.

Златаринът се засмя подире му.

— Защо не попита в село някой човек, дето е виждал злато през живота си, ами си тръгнал в тоя студ за града…

На улицата бедният старец дълго стоя изправен, гледа високите снежни хълмове и мъка като порой течеше в душата му…

Ей какво било. Туй лъвче, което му беше останало подир толкова гробове на близки хора, тази негова последна радост и надежда, не струва пукнато петаче. Тенеке било. Как тъй може лъвчето да бъде тенеке…

И нали нямаше пари за назад да се върне с железницата, той тръгна пеша към Опъка. Когато излезе на открито поле и вървя донякъде, изведнъж пътят се свърши. Виелицата го беше заринала. Сега накъде да върви? Нагази старецът дълбоката пъртина, повървя малко, умори се и седна.

Доде отпочине, лютата виелица емна хълмовете и го затрупа.

Край
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Събота
23
Септември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Истинската и огледалната Алиса
Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната...
"Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи...
Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови...
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
Не се задоволявайте с посредственост, сияйте за себе си
Има жени, които имат в повече от всичко. Те са изключителни, изпъкват, вдъхновяват, завихрят вниманието...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Съдомиялните машини и циркулярът са изобретени от жени. И още любопитни факти
И още интересни факти за нежния пол: В гръцката митология първият бог, роден след Хаоса, е жена -...
Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“
Харпър Ли е американска авторка, носителка на престижната награда за литература „Пулицър“. Своята...
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Законите на Мърфи
„Ако нещо може да се обърка, то се обърква” – това казва някой си Мърфи и полага основите на цяла идеология....
Любовта - източник на живот
В деня, в който ще бъде възможно за жената да обича не от слабост, а от сила, не за да избяга от...
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами
Когато спреш да преследваш грешните неща, правилните те намират сами....
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!
Аз никога не губя! Или се уча, или побеждавам!...
"Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва....
"Възраст" - Евтим Евтимов
Старея вече. Времето подсеща да се въздържам повече сега. Завържат ли се спорове горещо, полека да...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Любопитство, откривателство...
Любопитство, откривателство, проучване на нови територии са неща, които може да ни изглеждат премного...
Шарлот Рамплинг - актрисата с овладяна провокативност и незабравим поглед
"Принципно не правя филм, за да забавлявам хората. Избирам роли, които ме предизвикват да наруша моите...
Коледно вдъхновение от майстора на къси разкази О. Хенри
Истинският приключенец тръгва без цел и сметки да посрещне и поздрави неизвестната си съдба. ...
Оцеляващата магия на детството в исторически снимки и в цитати
Една от клопките на детството е, че човек не трябва да разбира нещо, за да го почувства. И когато умът...
Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
Наричана с безброй суперлативи като могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар,...
Идва едно по-добро утро за теб
И ще намериш същия като теб... и ще стоиш и няма да вярваш, че има някой точно, съвсем точно за теб в...
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
18 август - Международен ден на морските фарове
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. Отбелязва се за първи път в...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Жените героини в българската история
Всеки народ има свои герои, с които се гордее, които го вдъхновяват и служат за пример. Ние, българите,...
Ако не правиш грешки, значи решаваш само лесни задачи. А това вече е грешка
Ако не правиш грешки, значи решаваш само лесни задачи. А това вече е грешка....
Разходка в Родопа - из околностите на Пампорово
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш...
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш. (и за което се потрудиш повече)...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
Кои видове калъфи са най-подходящи за iphone 13 Pro?
Едно от очарованията на технологията на Apple е огромния брой аксесоари за всеки вкус. Стотици производители...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
На 6 януари е роден Христо Ботев, да си спомним за него
На днешната дата през 1848 г. е роден Христо Ботев. Като пламък е животът му - кратък и бурен. Искаме...
Понякога ми се приисква да съм книга
Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да...
Раздадоха наградите на Българската филмова академия
Наградите на българската филмова академия бяха връчени снощи, 26 юни, на церемония в театър "Българска...
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
Рядко показвани снимки на Фреди Меркюри
Фреди Меркюри е артист, който обича сцената. И когото сцената обича. И това с времето не може да се промени....
Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
Правилно избраните битки са половин победа
Правилно избраните битки са половин победа....
"В живота ни има само четири истински въпроса..."
В живота ни има само четири истински въпроса. Кое е свято? От какво е направена душата ни? За...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали...
Трябва да сме готови да зарежем живота, който сме планирали, за да имаме живота, който заслужаваме....
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Мистерията на девствения пояс
Изкован от стомана, с остри шипове, които трябва да охладят ентусиазма на всеки желаещ и неразбиваем...
Австралийските пожарникари се съблякоха отново с благотворителна цел (видео)
Австралийските пожарникари отново приковаха погледите на всички жени по света с новия календар за 2021...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър
Купон с приятели, глезотийки, спа процедури с половинката или нов чифт дънки... Чудя се какво да си подаря...
На тази дата: роден е Иван Хаджийски
“Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху...
Не ми подхожда никак грубостта
Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти...
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
Европейският съюз забранява мощните прахосмукачки
От днес във всички страни членки на Европейския съюз се забранява продажбата на прахосмукачки с мощност...
Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
За градските символи
Всеки от нас е „отнякъде”, като невинаги рожденото място съвпада с мястото, където сме израснали, а още...
"Бъди звезда и сияй!" - коледното послание на Чарли Чаплин към дъщеря му Джералдин
Мое момиче, Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха....
Как да остаряваме красиво
Всяко поколение има своята мъдрост, всеки човек - своята истина за живота. Със съветите е така - склонни...
Добруджа някога
"Някога, преди да се яви плугът и преди да се построят железници и пристанища, Добруджа е била обработено...
"Суета на суетите, всичко е суета!"
Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а...
Болните от синдрома на Даун също могат да бъдат щастливи
Послание към една бъдеща майка ще предизвика страховете и въприемането на Синдрома на Даун на всички...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook