Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дядо Божиловата надежда


от Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Навън виелицата гребеше сняг, затрупваше заспалото мирно село и виеше като бясно куче — тъжно и проточено. Под нейния напор клоните на дърветата пращяха.

— А ставай да си ходиш! Среднощ мина. Тук не е хан. Седнал си до печката, разположил си се като някой бей и не ти иде на ума, че трябва да си вървиш.

— Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мъничко ръцете. Студено ми е.

Дядо Божил протегна към отвореното гърло на печката, където нямаше живи въглени, а само топла пепел, двете свои старешки ръце и взе да трепери целият.

Пъшо открехна вратата на кръчмата.

— Малее, каква виелица е завила! Сипе, сипе. Един човешки бой сняг ще натрупа. Дядо Божиле, тази нощ в твоята градина, нали нямаш плет като света, вълците ще играят на прескочи магаре. Кога ги усетиш, да вземеш една главня и да излезеш насреща им. Пет пари да не даваш — вълкът бяга от огън като дявол от тамян.

— Де огън в моята къща, синко. За цяр да търсиш, няма да намериш съчица под стряхата. Нямам дръвца, Пъшоо, нямам!

— И няма да имаш съчица, додето ходиш с този ум. Абе ти си станал чуден човек! Защо не го продадеш? Парички ще ти начетат хората.

— Мило ми е — рече дядо Божил.

— Дрън, дрън-ярина!. Мило ти било. Стар човек си, деветдесет лазарника мъкнеш на гърба си, а приказваш като вчерашно дете. Толкова твои хора лежат сега затрупани в гробищата — тях как можа да прежалиш, а туй нищо и никакво не можеш. Защо ти е? На оня свят ли ще го носиш? Да не мислиш, че в гроба ще ти стане по-топло? Я гледай каква страшна виелица е забучала. Иди го продай утре в Оряховица. Там в чаршията има един златарин. Той купува тъкмо тези работи. Много е богат. Да го стиснеш за гушата — жълтици ще падат от устата му. Като му го дадеш, ще напълни калпака ти с пари. Че да тръгнеш по пазара, че да си купиш един хубав кожух, че да си вземеш едни хубави ботуши с два пръста гьон — да не ти мокри снегът краката. Я се погледни! Тръгнал си със свински цървули, пробити отдоле, и навои нямаш, ами си увил краката си с две скъсани дрипи. Че остави цървулите, ами де ти ризата? Месата ти се виждат под антерията. Срамота е да ходиш гол. Послушай ме, па си гледай животеца. Зле ли ще ти бъде?

— Добре де, всичкото, дето го приказваш, хубаво, ами ако тръгна сега, как ще стигна в този сняг до Оряховица?

— По железницата. Нали затуй са направили хората железница.

— Отде ще намеря пари за из път? Кой е луд да ме по качи без пари на машината.

— Лесна работа. Аз ще ти дам, стига да се решиш. Ще ти заема двайсет и пет лева. Защо да не ти дам? Ти си човек, дето не ламти по чуждото. Когато се върнеш, ще ми ги дадеш. За насам пари не ти трябват — кесията ти ще набъбне.

Дядо Божил стана. Огъна се в антерията, закърпена и на лактите с парчета от чувал, и тръгна да си ходи.

— Е, как е? — изпроводи го Пъшо до вратата. — Утре, ако сме живи и здрави — на път, а?

— Ще си помисля тази нощ, че утре пак ще се видим. И него като дам, какво ще ми остане на този свят.

Виелицата погълна, прегърбения, свит от студ старец, а Пъшо заключи вратата, подпря я с брадвата, духна свещта и се прибра в топлата стая при челядта си.

Дълго време дядо Божил се блъска в снежната буря, додето стигне в къщи. Като влезе, отърси снега от дрехите си, протегна ръка в тъмнината, пристъпи и седна под камината да си помисли. Заклюма над студеното огнище. Душата му се върна в миналото. Прехвърли хълма на годините и слезе в едно далечно село, над което грееше червена месечина и духаше топъл есенен вятър. Тръгна старецът по една улица, упъти се към мегдана и когато стигна, спря онемял. Напреде му мигом израсна една бесилка от дялани четвъртити дървета и на бесилката се люшна едър мъж с увиснали дълги мустаци и сива конопена риза. В краката на обесения стоеше търкулнат неговият чер калпак, а на калпака светеше златно лъвче.

— Тате — прошепна глухо старецът и затрепера, — аз съм твоят Божил.

И старецът се видя такъв, какъвто беше него ден.

Едно босоножче, прескочило съседния градски плет, изправило се срещу обесения, впило очи към неговите и замръзнало от страх. С ужас детето почна да прегръща и целува краката на мъртвеца.

— Тате, аз съм твоят Божил, обади ми се!

Но мъртвият не се обади. Тогава детето уплашено се озърна, грабна калпака и се изгуби в пустата нощ…

Сълзите задавиха дяда Божила. Той ги избърса с ръкав и утихна. Отвън вятърът налягаше вехтата къща и надуваше закнижените прозорци. Над селото се носеха писъци и вой. Сякаш някой викаше за помощ, сякаш биеше някъде камбана…

На другия ден, когато се пробуди и погледна през прозореца, видя сняг до гърди. Не се шегува зимата.

— Ех, да имах кожух, едни ботуши и една кола дърва — въздъхна той, — да си наръшкам огъня, да си събуя ботушите, че да си постеля в къта под камината кожуха и да си полегна, малее! Огънят пращи! Искри светулкат нагоре в комина, пък аз стоя, гълтам топлинка и се протягам… Прав е Пъшо. Ще трябва да вървя днес. Ако не ида, може да обърне колата и да каже: няма хляб.

Наистина бяха я наредили двамата — Пъшо ще му дава хляб, додето е жив, а когато умре — за Пъша ще остане къщата и разграденият двор. Ама де да го знаеш кучето: може да му хрумне друго и да рече: няма хляб!

Тогава дядо Божил се реши, дигна се, отиде към килера, извади от пояса си ключа на раклата, отключи я, напипа го и пак затрепера…

Пъшо му начете двайсет и пет лева за влака и на тръгване му рече:

— Хем да не забравиш да си купиш един шал, вълнен, от меките, да има с какво да си загърнеш ушите. А на мене купи един вестник, да прочета новините. Душата ми взе да се стяга за новини. Не съм аз за туй диво село, ама тъй ми било писано.

Къде пладне дядо Божил се изправи пред оряховската златарница, дълго отърся снега от цървулите си и нерешително почука на вратата. Посрещна го самият златарин, с широк златен ланец на корема и лъскави чепици, които скърцаха. По пръстите му блещукаха елмази.

— Какво има? — попита златаринът.

— Дойдох за малко да…

— Защо си дошел? Да не би да купуваш армаган за Коледа?

— Не ща. Имам за продан нещо.

— Какво е?

— Едно лъвче от старо време. Когато се бихме с турчина, то ми беше на калпака. Аз съм от четата на дяда Капитан Никола, дето го убиха при село Колиби. Ти знаеш ли, го? Капитан Никола — песен има за него, как ще да го не знаеш. От неговата чета съм. Байрака съм носил. Ако беше жив дели Пеню, лясковчанинът, можеше да го попиташ, той да ти разкаже за мене. От бунталъка ми е туй златно лъвче. Най-напред го е носил баща ми Иван Божилов, старият комита, дето го обесиха турците насред село. Ти трябва да си чувал за него. Той ми е баща. От него ми е туй лъвче.

— Ами защо го продаваш? — попита златаринът.

— От нужда, синко, от нямане. Голям сиромашлък ме е налегнал. Откак е паднал дълбокият сняг, огън не съм виждал на огнището си. Лани ме научиха да направя едно прошение до царя. Да му обадя кой е дядо Божил, аз де да му се оплача от немотията и да му пиша за лъвчето, дано ми отпусне някоя пенсийка.

— Направи ли прошението?

— Направих го зер, петнайсет лева ми взе адвокатинът за него.

— Ами царят?

— Нищо. Малко го е еня царят, че някой си дядо Божил от Опъка нямал риза на гърба си и сечал гвоздеи от студ.

— Я дай да видя лъвчето!

Старецът бръкна в пазвата си, извади една кърпа, развърза я полека и внимателно подаде на златарина едно жълто малко лъвче с почернели изкривени крака и пробито с гвоздей око.

Златаринът го пое, сложи очилата си, погледна го от лице, обърна го от опакото, почука го с пръст и рече:

— Имаш грешка, дядо.

— Защо?

— Не е златно туй лъвче, не е.

— Как? — зина старецът.

— Не е златно, казвам, тенеке е.

— Що думаш? Може ли да бъде!

— Не струва пукнато петаче. Хвърли го на боклука. Сбъркал си, дето си тръгнал чак от село да ми го носиш и да харчиш пари. От кое село беше ти?

Дядо Божил нищо не отвърна. Попримига, пое лъвчето, завърза го пак в кърпата като нещо безкрайно скъпо, мушна кърпата в пазвата си и излезе.

Златаринът се засмя подире му.

— Защо не попита в село някой човек, дето е виждал злато през живота си, ами си тръгнал в тоя студ за града…

На улицата бедният старец дълго стоя изправен, гледа високите снежни хълмове и мъка като порой течеше в душата му…

Ей какво било. Туй лъвче, което му беше останало подир толкова гробове на близки хора, тази негова последна радост и надежда, не струва пукнато петаче. Тенеке било. Как тъй може лъвчето да бъде тенеке…

И нали нямаше пари за назад да се върне с железницата, той тръгна пеша към Опъка. Когато излезе на открито поле и вървя донякъде, изведнъж пътят се свърши. Виелицата го беше заринала. Сега накъде да върви? Нагази старецът дълбоката пъртина, повървя малко, умори се и седна.

Доде отпочине, лютата виелица емна хълмовете и го затрупа.

Край
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 16 крилати фрази на Марк Твен, които ще ви усмихнат
· Ако животът на човек е прост, следва да дойде удовлетворението
· Това, което на едно ниво на виждане е конфликт, на друго ниво е хармония""
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Сряда
17
Април 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
В Тишината...
Понякога в тишината се чува най-добре. И истината, и лъжата....
До Барселона и обратно…
Ден 1 – 20 август Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж....
Чуждото его
погалих Егото с ръка... срещу косъма зарових пръсти и видях в очите му ...вина! кристална... чиста...и...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта...
Трябва всеки ден да е изпълнен с мисълта: "Какво добро донесох днес в този свят?"...
Какво научих (за себе си) след смъртта на Крис Корнел
Крис Корнел си отиде на 18 май 2017 г. и в това време след смъртта му шокът все още не отшумява. Истинският...
Любовна лирика I - Шели, Байрон, Бърнс
"Философия на любовта" Шели Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете...
Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната...
"Тиха нощ, свята нощ" - една песен на близо 200 години
Най-известната коледна песен с една история, достойна за филм или книга. "Тиха нощ, свята нощ" ("Holy...
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
Наистина не е прибързано
Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не...
В понеделник ще е късно...
Ах, колко мъка има по света. Едни се раждат, други се разделят, а трети са на прага на смъртта, сбогуват...
"Играе ми" окото
Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне...
Песен на мама за нейното малко момиче
Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка...
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Ф. М. Достоевски: " Бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината"
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб....
Заседанието, на което се взима решение за Съединението
Заседание на БРТЦК на 25 юли 1885 г. в село Дермендере (дн. с. Първенец), на което се взима решение да...
Хамакът - лятно безгрижие
Хамакът е един от символите на лятото и тo - един от най-любимите. Той съчетава възможността да си починеш,...
Из "Гитанджали" на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски писател, поет, философ, композитор, педагог, художник, общественик....
Красотата на една жена
За привлекателни устни, говорете нежно. За прекрасни очи, търсете доброто в хората. За стройна фигура,...
Една романтична перната приказка
Фотографката любителка с псевдоним Freya Ever After разказва в снимки за любовната история на нейните...
Майки от всички страни - обединявайте...рецепти
Когато трябва да сготвим нещо вкусно и здравословно на детето, ние търсим съвет от други майки, питаме...
Благи думи за Благовещение: "Благодаря за даровете, които са ми дадени - съпруга и син"
Здравейте, Бих искал да участвам в играта за благата дума. :) "Благодарен съм и постоянно се досещам,...
Колко му трябва на човек, за да поминува като човек?
- Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе...Човекът е гост...
Хипермаркетът срещу кварталното магазинче
Колко много сантимент се крие зад фразата „кварталното магазинче”. Всички там се познаваме, обменяме...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Незабравими думи от творчеството на Йордан Радичков
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от...
2012 година според предсказанията на фантастите
През 1987 г. група писатели фантасти, сред които Айзък Азимов, Роджър Зелазни, Орсън Скот Кард, Робърт...
Защо тракийското вино е най-доброто?
Знаем много добре от митологията, че Дионис е древногръцкият бог на виното, син на Зевс и смъртната девойка...
Джовани Бокачо: „В този свят само страданието е спасено от завистта.”
„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин. „Да поиска съвет е най-висшето...
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш
Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш....
2019 г. - годината на Прасето (Глигана) според китайския зодиак
Ето че изпращаме годината на Кучето и на 5 февруари 2019 година смело встъпваме в годината на жълтото...
Ще ти разкажа за едно момиче
Ще ти разкажа за едно момиче. Тя, приказката, не е най-щастлива. Но вече знам – повярвай ми, така е, че...
За всичко си има място...
За всичко си има място, време и човек. Понякога човекът си само ти....
Aко любовта унищожава свободата...
Aко любовта унищожава свободата, тя губи своята стойност....
Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното
Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на много хора, но гласът й определено връща в...
Да си спомним за Коко Шанел
"Нямаме време за монотонно съществуване. Имаме време за работа и време за любов. Така не остава друго...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Празниците и нашата безопасност
Празниците, особено Коледа и Нова година, могат да бъдат незабравими не само с приятните емоции, с които...
Антон Чехов: Кои са културните хора
Антон Павлович Чехов е всеизвестен руски автор, майстор на късия разказ, на пестеливия, но образен език...
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
С любов за Георги Калоянчев
Днес 18 декември 2012, на 87-годишна възраст почина един от най-големите ни актьори Георги Калоянчев....
Подготовка за есен
От този вид тъмнозелено, което намеква „все още”. Замръкне ли, става студено. Притварям прозорците...
"Животът ни връща само това, което даваме на другите."
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да...
Отдалечаване на въздуха
Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - звук след звук от невидими църкви и вървяхме из дългия...
7 цитата, които Джон Ленън ни завеща
1. "Мечта, която мечтаеш сам, е само мечта. Мечта, която мечтаете заедно, е реалност." 2. "Не се...
"Мамо, у дома всичко е наред"
Докато майките отсъстват, моментално се възцарява хаос. Мъжете имат вроден талант отново да се вдетеняват,...
Пролетта идва закичена с кокиче
Когато зимата си отива и отстъпва място на пролетното настроение, първите кокичета вече започват да ни...
Мароко - Страната на 1001 нощ - I. Танжер
„Танжер наистина си струва да се види!” и „Изобщо не ми харесва!”, са само част от многото и разнообразни...
Не задържай щастието
Не се опитвай да задържиш щастието. Задръж Свободата да не бъдеш нещастен. ...
9 юни - Международен ден на архивите
Архивите са част от културното наследство и източник на информация. Те са неоспоримо доказателство за...
Любовта над материята. Архангелова задушница е...
Архангелова задушница е... казват, че видиш ли днес пеперудка, мушица да зажужи около теб, то това е...
"Времето е особено"
"Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна...
Жорж Сименон: "В живота няма престъпници, има само жертви."
„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите. „Всеки счита себе...
Двубой
Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания;...
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре
Веднъж опитал чувството да прави нещо добро за себе си, човек вече не може да спре....
Котката – домашният лечител
Малка пухкава топчица, котката е не само само миловиден източник на радост, но и вещ лечител. Като благодарност...
Благи думи за Благовещение: "Бъди благословена, дъще!"
Честито Благовещение, дъще моя! Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат...
Любопитството уби котката
Идиомът „любопитството уби котката” означава, че нездравото желание да се опознае нещо или някой може...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook